Не стреляте по пианиста и по Истанбулската конвенция!

От времето на Дивия, съвременният Запад следва линията: "Не стреляйте по пианиста!". Днес възможната перифраза би звучала така: "Не стреляйте по деца, жени и балетисти!". Те правят света по-красив! Линията на поносимост се измества, както отбелязват, със свъсени вежди , днешните консервативно настроени, среди и ни заплашват с предстояща "джендър" революция, вероятно глобална като шистовата. Да, учителите вече не използват пръчка при възпитанието на малолетните, а в някои държави преследват, залавят и съдят родители, които са си позволили публично или вкъщи да шамаросат наследниците си. Различните хора вече не са по затворите, а шестват свободно из улиците. Поощрявани са от политиците и дори сключват бракове помежду си. И това е нещо осъдително, според традиционалисти, консерватори и религиозни хора. Да, ама не, защото според все повече държави, подписали и ратифицирали различни конвенции, парламентите и правителствата се задължават да изготвят и прилагат закони, осигуряващи на все по-голям кръг от хора спокойствие и сътрудничество.

Пример по отношение на приемане и неприемане на конвенции би могла да послужи една от трите най-силни икономики в Африка - Нигерия. Въпреки ратификацията на Конвенцията на ООН за правата на детето, приета от федералното правителство, през вече далечната 1991 г., (30 години изминаха, откакто много държави по света я приеха), тя не се прилага във всички части на страната. Прехвърляйки се у нас, бихме могли да се опитаме да си представим ратифицирането на Истанбулската конвенция, без прилагането и в някои градове, села, райони, дори улици (да речем, ул. "Позитано" в София). Така ако решите да опердашите съпруга(та) си или ученика, донесъл тройка или двойка от училище, бихте могли да си го позволите и да останете ненаказан точно на  тези, незасегнати от посоката на развитие на съвременната цивилизация, места. Разбира се, преди това те трябва да си осигурят статут на самоуправляващи се части от държавата. Нещо като мечтаната Швейцария на Балканите, с нейните кантони и референдуми за и против рогата върху главите на кравите.
 
Ето какво е положението в Нигерия. Страната е федерация обединяваща 36 щата, които включват 774 зони с местно управление. От тях само 25 щата са приели специалния закон за правата на детето, който е следствие от ратифицираната конвенция. 11 щата не приемат разпоредбите, изтъквайки като причина, че са в противоречие с религиозните и културните им норми. Познато и у нас с ожесточената съпротива, водена от БСП срещу Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашно насилие, известна като Истанбулска конвенция. Беше изтъкнато, че дори е в противоречие с конституцията ни. Ако се придържаме към заглавието, бихме могли да зададем въпроса: къде е записано или се подразбира, че домашното насилие е културна норма?

И какви точно са възраженията на гражданите от 11-те нигерийски щати? Основно те се състоят в забраната на детските бракове и определянето на възрастови рамки, като всеки, който не е навършил 18 години се смята за дете. Общоприетата практика, млади момичета да се женят за възрастни мъже, там е широко разпространена. А бракът с деца носи здравен риск, както посочва организацията Word Health. Бременноста в ранна възраст е един от факторите, допринасящи за висока смъртност при майки и деца в Африка. Домашното насилие е разпространено повече при момичетата, отколкото при по-възрастните жени. Образованието също страда, защото вече омъжени, децата престават да посещават класните стаи. Социално-икономическият "ефект" е гарантиран и увеличава рисковете за изпадане в бедност. СЗО дори е изчислила, че бракът в детска възраст намалява бъдещите доходи на момичетата с около 9%. Трябва да се отбележи, че Нигерия се разделя на мюсюлмански север и християнски юг. Това е по-скоро условно, отколкото вярно, защото и в двете части има общности и от двете религии. Последователите на традиционните африкански вероизповедания също са пръснати из цялата страна и не могат да бъдат посочени като обитаващи определена територия.

Но да се върнем на Балканите. Ще открием, че в този регион България е единствената държава, която не е ратифицирала Истанбулската конвенция. Вярно, имаме най-високия кредитен рейтинг на полуострова, но дали така стоят нещата с интелектуалния?  Би следвало да се запитаме коя по-точно от многобройните критики, оправдания и протести наклониха везните в полза на неприемането на конвенцията. Решението на Конституциония съд сложи точка, но намеренията и настроенията в Европейския парламент са в обратната посока. Призоваха ни да преразгледаме решението си. В нашият КС бяха оповестили, че основното им притеснение се състои в това, че документът размивал границите между двата пола. Да спорим със съдии, че понякога Той, или природата, също ги размиват, е излишно. Да сочим, че конвенцията защитава от насилие и няма за цел да утвърждава или не половите различия, също. Но все пак е редно да отбележим, че ако някой тормози или нанася удари по жени, деца и "джендъри", то именно конвенцията е решението! Да се напомни на съдиите, че всяка трета жена в България, а и в Европа, е жертва на насилие от страна на партньор или съпруг, че броят на малтретираните деца е безчет, че и най-малко пострадалите - "джендърите" също са потърпевши. Малтретираните мъже са нищожен брой, но може би мъжествено и мълчаливо понасят унижението си. Така че не е зле да започнем отново да се вълнуваме и разсъждаваме относно за и против конвенцията, както ни призовават от ЕП.