Комерсиализацията на Коледа

1

Коледа вече не е това, което беше. Когато бях дете, времето около Бъдни вечер и Рождество Христово беше наистина специално. Обикновено прекарвах празниците в дома на баба ми, а тя беше дълбоко религиозна жена и традициите се изпълняваха в строго определен ред. И това, смея да кажа, създаваше онзи прекрасен празничен дух! Не, не бих казал, че сме спазвали абсолютно всички български традиции – в къщата ни нямаше класическо огнище и ритуалът с бъдника си остана нещо, за което единствено бях чел в учебниците. Но много от обичаите, които сме изпълнявали, си бяха добре известни. Приготвянето на погачата за Бъдни вечер. На трапезата – нечетен брой ястия. Самата трапеза се прекадяваше с тамян, а веднага след това с дядо ми прекадявахме всички стаи от къщата. Задължително се прочиташе молитвата „Отче наш“. Чак тогава сядахме да хапнем, като никой не ставаше до края на вечерята. С нетърпение очаквахме полунощ, защото знаехме – на Коледа се ражда нашият спасител Иисус Христос. Това е в общи линии, което правихме.

А сега? Два месеца преди празниците сме заливани от реклами. Бомбардирани сме от промоционални оферти за едно или друго. Предстои голямата обиколка за подаръци – всеки следва да получи нещо и ако си сглупил да не заделиш предварително пари за големия „шопинг“, спукана ти е работата. От мол на мол, ту купуваш нещо за останалите, ту сам си харесваш нещо, докато сметката ти прогресивно изтънява. Но къде са християнските елементи? Основният публичен персонаж, около който се върти празникът, е Дядо Коледа – симпатичният белобрад старец с торбата, който няма много общо с неговия първообраз Свети Николай Мирликийски Чудотворец. А какво да кажем за раждането на Иисус? Ще ми повярвате ли, ако ви споделя, че миналата година преди празниците обикалях из един от столичните молове, за да намеря рождествена сцена – и такава изобщо не намерих? Може да е имало, може да не съм търсил подробно – и да е имало, то е било на малко места, докато същевременно сме заливани от играчки, джунджурийки и фигурки на Дядо Коледа. Онзи ден, по време на поредната обиколка из моловете, видях, че вече има не само Дядо Коледа, но и Баба Коледа. Защото днес има в дома си поне една фигурка на Дядо Коледа. Баба Коледа – това е вече нещо ново!

Това е, в общи линии, мнението, което мнозина от нас, най-вече тези с християнски убеждения, споделяме. Коледа е различна, нещо се е променило, но какво? Празникът е свръх комерсиализиран, ето какво! Това вече не е просто денят, в който отбелязваме идването на нашия Спасител, това е времето от годината за масов „шопинг“ и подаръци.

Но защо го има това усещане? Доколко то е реално – и доколко е плод на други фактори, например носталгията по нашето детство?

Вярно е – ако има нещо, което със сигурност можем да се посочим, че се е променило, то е, че сме пораснали. Безспорен факт! Когато бях малък, за мен беше немислимо Коледа да е без сняг – и ако това се случеше, трагедията бе неописуема. Имаше ли сняг, значи имаше снежни човеци и бой с топки. Но сега самата мисъл за снега ме ужасява – студ, кал, киша … и чистенето на колата от снега. Онова омразно чистене на колата от снега! Коледа се е променила, защото аз съм се променил – и празникът никога няма да е същият, защото аз вече не съм същият. В този ред на мисли, комерсиализацията на празника не носи цялостната вина, че Коледа не е както преди - и аз напълно го осъзнавам. Признавам, че днес за мен Коледа е донякъде духовно поклонничество, преследването на усещането за онази моя детска, чистосърдечна вяра в раждането на Спасителя. Сиреч, това е стремежът ми към изпълнението на описаното в Лука 18:17 – „Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.“

Но не смятам, че носталгията към миналото е единственото, което ме прави недоволен към текущия „комерсиален“ коледен дух. Мисля, че има нещо повече, нещо, което касае Източна Европа и конкретно България. Не е така на запад. Реших да направя справка и установих, че в САЩ също има сериозна критика към комерсиализацията на празника. Нещо повече – критиката датира от десетилетия, даже от столетия! През 1912 година списанието Sunday-School Times излиза със заглавие: „Дойде комерсиализмът и Христос бе изтласкан встрани“. А преди това? През 1850-та американската писателка Хариет Бичър Стоу пише разказа си: „Коледа или Добрата Фея“, в който главната героиня се оплаква: „Коледа идва до две седмици и аз трябва да измисля подаръци за всички! Горката аз, толкова е скучно“. Нейната леля отговаря: „Когато бях малка, подаръците не долитаха толкова лесно както сега“. Звучи ли ви познато? Изглежда, че в държавите със свободна пазарна икономика Коледа е винаги бил комерсиален празник, който е товарил джобовете на възрастните, докато за децата е различно – те въобще си нямат идея колко скъпи излизат зимните празници за техните родители. Единственото, което малчуганите ще запомнят след време, са украсата, трапезата, семейното време и получаването на подаръци. Така е в САЩ, но САЩ е капиталистическа страна откакто съществува!

В България обаче е различно.

Допреди малко повече от 30 години страната беше в хватката на тоталитарен режим, който от самото си установяване четири и половина десетилетия по-рано е налагал атеистична идеология. Въпреки това хората са си празнували скришом Рождество Христово по домовете – и добре че ги е имало възрастните хора, за да пазят традициите, които властите са се опитвали (не много успешно) да ги пришият към светския празник Нова година. После през 90-те години, когато аз бях дете, много от бабите и дядовците продължаваха да тачат обичаите и да ни учат на тях. Тогава бяха бедни години – периодът около и между Лукановата и Виденовата зима. Инфлация, луксозните стоки бяха недостъпни. Консумеризмът беше непознат и в училище не ни учеха на такъв. Имам много ярък спомен от началното училище. Имахме урок върху стихотворението „Бъдни вечер“ на Емануил Попдимитров, като беше поставен акцент на тази част:

Туй какво е?
Дай да видим!
Всичко ли е туй за нас?
Що подаръци ни носиш!
Покажи ни ги завчас...

Майката:
Златни орехи, картинка –
За Ивана и Калинка.
Цветен молив и тетрадка
За Лилия и Радка;
Ето тук са игралца
За послушните деца.
А за Светла и за Рад
Има малко шоколад.

Децата:
Дай ги, мамичко, насам!

Майката:
Няма, няма да ги дам!
Ще накичим с тях елхата,
Да е гиздава, богата...
Аз свещица ще запаля
Тук пред малкия Исус,
А молитвата Господня
Ти ще кажеш наизуст.

 

Спомням си много добре, че началната учителка подчерта, че подаръците са скромни: например, шоколадът е малко, защото фокусът на празника е съвсем различен – върху предстоящото раждане на Спасителя, а не върху разхищението.

Подозирам, че днес по-малко деца биха чули подобен урок. И това е пряко следствие от подобряването на икономическата обстановка през последните 20 години.  Накратко казано, преходът постигна своята основна цел. Мизерията от епохата на комунизма е далеч зад гърба ни, понятието „дефицит“, касаещо недостига на елементарни битови стоки, отдавна е забравено. Ние станахме по-богати – и това е хубаво. Лошото е, че прегърнахме доктрината на консумеризма с всички негови недъзи, най-вече показността и разточителството.  Именно затова разликата между днешната и някогашната Коледа се чувства толкова остро в България – много по-остро, отколкото я усещат порасналите деца в западните култури. У нас това не е просто разликата между светогледите на един малчуган и един зрял човек. Това е опасение, че материалното ни залива до такава степен, че не оставя ниша за духовното – едно ново опасение, което доскоро бе непознато за българина. И да не забравяме още един важен фактор –  все повече българи с либерални възгледи, които притежават определено обществено влияние, ни убеждават, че вярата и традициите са нещо лошо, че са мухлясали и вехти, че те представляват спирачка по пътя към по-добро бъдеще на човечеството. Този политически наратив, макар и да бе позабравен през първите години на прехода, не е нов – същият се е изказвал и по времето на комунизма – и хората традиционно се притесняват от него.

Защото знаем, че тези насаждания водят до окастрената Коледа, която вече наблюдаваме на запад – на която се оставят единствено тези елементи, които не напомнят за християнските корени на празника – елхите, Дядо Коледа, украшенията, изпълнението на Jingle Bells в един милион варианта. Всичко останало се изрязва. Сакън да не кажеш Merry Christmas вместо Happy Holidays в нашия мулти-култи свят, тъй като ще обидиш тези, които не изповядват християнската вяра. Абе я по-добре да забраним думата „празник“, че да не нарушим фундаменталните човешки права на тези, които по Коледа и Нова година не празнуват, а работят…

Но поне по отношение на тези крайности аз съм спокоен, защото се осланям на мъдростта на народа, а той е до голяма степен консервативен и се противи на всякакви радикални намеси в ценностите ни. Спокоен съм, защото на 24-ти декември (Бъдни вечер) и на трите дни от Коледните празници българските медии без притеснение ще ни напомнят, както правят всяка една година, какво точно отбелязваме и защо го отбелязваме. Спокоен съм, защото до ден днешен родителите ми изпълняват основните традиции. Спокоен съм, защото аз също ще предам християнския смисъл на Рождество Христово и на моето дете.

И докато вървим по този път, аз възнамерявам да не отдавам голямо значение на останалата шумотевица около Коледа – било то защото освен Дядо Коледа вече има и Баба Коледа, защото носът на елена Рудолф е червен и защото, поради някакво странно стечение на обстоятелствата, нашият Дядо Коледа се разхожда със Снежанка. Всичко това е ордьовър към основния смисъл на празника. А що се касае до горчивото усещане, че Коледа е станал прекалено комерсиализиран и вече не е както беше през по-бедните години от нашата история – ами да, неприятно е и е дразнещо. Но няма съмнение, че докато има църква и докато има хора, които си спомнят кой е Иисус и какво е направил за нас, ще има и автентично Рождество Христово – дори и да не се харесва на част от света, дори и празникът да е хулен, отричан, или просто да дразни някои хора. Така че спокойно! Празникът ще оцелее – през каквото и да преминава обществото, каквото и да има да се случи! Щом е оцелял през 45-те години на комунистическо робство, значи ще го бъде и занапред!

Защото църквата, драги читатели, е вечна.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Ще успее ли вотът на недоверие срещу правителството?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 35 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.