“Най-доброто нещо, което може да се случи на добра кауза е, не да бъде нападната умело, а да се защитава неумело” е написал френският икономист Фредерик Бастиа през 18 век и сякаш е имал предвид именно нелеката позиция, в която са поставени адвокатите на дясната икономическа мисъл в България. Ако приемем, че добрата кауза е именно свободния и лишен от излишни държавни регулации пазар, а атаките срещу него са нормативните актове (които самият Бастиа критикува нерядко), то неумелата защита се явява именно в опитите да бъдат отразени тези атаки една по една, вместо да се таргетира техният източник.
За атака срещу десните икономически принципи и свободния пазар може да се приеме предложението на председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова и колегата й Валери Симеонов за промени в Закона за туризма, чрез които на практика да се забрани функционирането на Airbnb в България.
Като за начало следва да обясним защо предложението за промяна в законодателството цели именно забраната на този бизнес модел в България, а не изкарването му от “сивия сектор”. Последното словосъчетание умишлено е в кавички, тъй като дейността, развивана от предоставящите помещения в платформата AirBNB е напълно легална и не по-малко изсветлена в икономиката, от предоставянето на каквито и да е други помещения под наем.
В предложението за законови промени, г-жа Стоянова и г-н Симеонов са записали създаването на нова ал. 3 в чл. 113 от Закона за туризма, според която “Онлайн могат да се предлагат туристически услуги само за категоризирани места за настаняване, включително чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят.”
В тази алинея се крие разковничето на внесените предложения за промени в законодателството и самата тя оборва напълно тезата на вносителя, че целта е да се “осигури равнопоставеност на различните доставчици на туристически услуги”. За да продължат да оперират в своята дейност, лицата, които предоставят помещения под наем чрез платформата AirBNB и подобните на нея, ще трябва да бъдат категоризирани според настоящото законодателство, разписано в Закона за туризма. Разбира се, това би било както непосилна, така и нерентабилна задача за тях, достатъчно доказателство за което е един поглед към условията за категоризиране, поместени в сайта на Министерството на туризма.
Никой собственик на AirBNB няма да плати такса от 500 лв., колкото е предвидената в наредбата за обект до 30 стаи, защото в най-добрият случай “обектът” му е съставен от 3 или 4 стаи. Нито един собственик няма да си сложи табела за туристически обект до входната врата, нито пък ще предоставят на отговорните органи регистри за настаняване и данните на гостите си. Няма да го направят, тъй като не са хотели, няма как да бъдат хотели и нямат желание да бъдат хотели. Услугите, които предлагат те, не са хотелиерски и в духа на настоящото българско законодателство, не са туристически. Отдаването под наем не е туристическа дейност, независимо дали се прави с времеви хоризонт от една година или една седмица.
Лъжа е, че операторите на AirBNB имоти не носят данъчна тежест. Те са веднъж облагани чрез местните данъци - имотен и “такса смет”, и втори път с данък печалба. Ако националната агенция за приходите има проблем със събираемостта в това направление, проверките са изключително лесни, тъй като всяко плащане се извършва чрез банкови плащания и се документира в системата на AirBNB. Това не е сив сектор, просто не е секторът, към който г-жа Стоянова и г-н Симеонов се опитват да го причислят. Ако нормативните промени минат през парламента в този им вид, то единственият избор пред операторите на AirBNB обекти ще е да прекратят дейността си, което по всичко изглежда, е и целта на това законодателство.
И тук ще си позволя да се върна на първоначалната теза, а именно недобрата защита на добрата кауза.
Припомням, че добрата кауза в случая е свободния пазар и правото на потребителя сам да определя коя услуга предпочита, без да бъде ограничаван административно. Наблюдавах първите коментари на това предложение и преобладаващото мнение беше, че то е лобистко. На първо време едно такова обвинение е на практика недоказуемо, с което и безсмислено. Сам по себе си лобизмът не представлява нещо лошо и в много случаи именно свободния пазар има нужда от лобисти, които да го защитават. Обвиненията в лобизъм са неумела защита, тъй като се акцентира върху конкретния случай, вместо върху принципите на дясната икономическа мисъл.
Недопустимо е държавата регулаторно да ограничава един сектор от икономиката, какъвто е отдаването под наем на помещения, чрез платформи като AirBNB и Booking. Скандално е това да се прави без предварителен икономически анализ на последствията. За пример ще посоча, че само в София обектите, предлагани в платформата AirBNB са над 2800. Приходите от тях (и отново ще подчертая, че при липса на облагането им, проблемът е в НАП, а не в бизнес модела) се инвестират в реалната икономика, което ги прави с изключително висока добавена стойност. Последващият ефект за целия туристически сектор също е непредвидим или поне не са направени симулации, които да ни насочат към конкретното му изражение.
Това са тезите, с които следва да се обори предложението на г-жа Стоянова и г-н Симеонов. Това са тезите, с които трябва да се атакува всяко следващо подобно предложение, независимо дали е за забрана на услуги като Uber, AirBNB, Booking или Couchsurfing (няма да се учудя българските власти да пожелаят да категоризират и последното, макар да представлява безвъзмездно отдаване на място за спане на туристи). Това са тезите, около които трябва да бъде изградена икономическата програма на правителство, което иска да бъде дясно. И за да бъде пределно ясно - в денят, в който се пише този текст, социалистът кмет на Лондон Садик Кан забрани услугата Uber в града. Време е всеки, който се определя като икономически десен, да спре да мимикрира социалистически мерки.