Тръмп - Зеленски... или танто за танто (quid pro quo)

Латинският идиом доби световна популярност, покрай поведението на Доналд Тръмп в отношенията с новоизбрания президент на Украйна Володимир Зеленски. Eвропейската държава се оказа в центъра на задокеанските събития, свързани с желанието на демократите за импийчмънт на президента на САЩ. Дали Доналд Тръмп е задържал 400 милиона долара военна помощ, като противодействие на руската агресия срещу обещание за разследване на сина на съперника му Джо Байдън, е въпрос, който занимава не само американците, но и гражданите на Украйна. И няма как да е иначе при продължаващият с години военен конфликт, с подкрепяните от Русия сепаратисти в Донбас. До днес жертвите в региона са повече от 13 000. Твърди се, че само късметът на Зеленски го е предпазил от решение в полза на поисканото от Тръмп "quid pro quo".

Интересно проучване в това отношение, е направено от Центъра за международни изследвания на сигурността на държавния университет в Охайо. Общият извод е, че поведението на Тръмп отслабва позицията на Украйна с Русия, влошава разделенията вътре в държавата и отслабва влиянието на САЩ. Украинците нямат консенсусно мнение по въпроса как да постъпи президентът им при поисканата услуга. Една трета са на мнение, че не трябва да има разследване на сина на конкурента на Тръмп до края на изборите в САЩ. Но един на всеки пет е на обратното становище. 12% са от малцинството най-категорично заявява, че е за отхвърляне на предложението "quid pro quo", както и на помощта. Намират се, разбира се, и такива, които нямат представа как да се постъпи.

Гражданите на Украйна разделят мненията си и по друг въпрос: каква е подкрепата към държавата им от днешната администрация на САЩ, в сравнение с предишните. 32% смятат, че е същата, каквато е била досега. 25% я намират за по-подкрепяща, а 19% за по-малко. Личността на Доналд Тръмп също създава противоречия в оценките. 37% са отрицателните, 21%  са ласкави, а почти половината нямат отношение. За сравнение 66% от гражданите на тази голяма европейска държава имат положително мнение за новоизбрания си президент Зеленски. Според изследователите на общественото мнение от Охайо, предполагаемите действия на Тръмп разделят украинците, предизвикват съмнения относно подкрепа при въоръжен конфликт с Русия и отслабват влиянието на САЩ.

От разпадането на СССР насам, множество американски президенти смятат подкрепата към Украйна (втората по големина държава в Европа, след Русия) като важна за националния интерес на САЩ на Стария континет. Критична точка  бе споразумението от 1994 г. когато европейската държава се отказа от големия си арсенал ядрени оръжия, в замяна на американски, руски и британски гаранции за границите си. До средата на 90-те години Украйна се превърна в третият по големина получател на американска помощ, след Израел и Египет. Условието бе познатото: демокрация, свободен пазар и борба с корупцията. През годините украинците демонстрираха своя избор и стремеж към присъединяване към голямото семейство на европейските народи. Поврат бе отбелязан при избирането за президент, на опозорилия се по-късно, Виктор Янукович. Изборите бяха спечелени от него и с помощта на външни консултанти, включително и с тази на бъдещия съветник на кампанията на Тръмп, Пол Манафорт. Последният през миналата година бе осъден на затвор за данъчни и финансови машинации, както и за конспирация за измама на Съединените щати.

Управлението на Янукович бе това, което доведе до кризата с Русия. След встъпването си в длъжност през 2010 г., той разшири властта си. Анулира поправките в украинската конституция от 2004 г., които ограничаваха президенската институция, вкара в затвора главния си опонент Юлия Тимошенко и доведе страната до фалит. В мразовития край на 2013 г. украинците излязоха в Киев и други големи градове, в знак на протест срещу отказа на Янукович в последния момент да подкрепи, многократно заявената от него, стратегическата цел - интеграция с ЕС. Отказът му да подпише споразумението за асоцииране с ЕС и намерението да приеме заем от Русия, взриви общественото мнение. Това доведе до протести и окупиране на площада на Независимостта в Киев, а поредицата от събития бяха наречени "Евромайдан". Публичното възмущение от използването на елитните полицейски части Беркут за потушаване на протестите принуди Янукович да избяга от страната през февруари 2014 г. На 24 януари 2019 г. той бе осъден задочно на тринадесет години лишаване от свобода за държавна измяна от украински съд.

През март 2014 г. руският президент Владимир Путин се възползва от нестабилността, нахлу и анексира Кримския полуостров. Той също така е и спонсор на сепаратистко движение в Донбас, югоизточната част на Украйна. И до днес регионът е във война с украинското правителство.

Според  цитираното по-горе изследване на университета в Охайо, разделението в мненията на хората в Украйна, е и регионално. В западната част на страната преобладаващо се счита, че е добре да се подкрепят сделки, които биха осигурили модернизация на въоръжените сили, но в южната и източната са несигурни в подкрепата си за получаване на американска финансова подкрепа към военните срещу украинска политическа помощ. Така западът се очертава като бастион на националистически и антируски настроения. В другите части, изглежда, украинците са по-податливи на фалшиви новини и разкази, които руските пропагандни центрове усилено популяризират. Правителството се представя като марионетка на САЩ, а конфликтът в Донбас бил с цел отслабване на Украйна, за да може да бъде държана в подчинение. 30% от украинците вярват, че НАТО и САЩ са организирали кризата между Украйна и Русия. В такава среда новината за предполагаемия опит на Тръмп да окаже натиск върху Зеленски може само допълнително да увеличи този процент и същевременно да засили вярата в широко разпространените лъжи сред хората в тази държава.