Никой никога не трябва да извършва непоправими дела

1

Думите са на световната суперзвезда от края на 19-ти век, актрисата Сара Бернар. Отнасят се до смъртното наказание. Тогава тези, които критикуват прилагането му са малцина. Преди нея, по време на Просвещението за първи път се поставя под съмнение въпроса за смъртното наказание. Два века още ще са нужни на човечеството, за да се стигне до реформиране на наказателните закони в световен мащаб. Това се случва след Втората световна война. Дотогава хората са били екзекутирани след присъди навсякъде и по всяко време, при различни култури, при изчезнали и новопоявили се цивилизации. Едва в наши дни сме свидетели на рязкото му ограничаване, дори и когато е предвидено в наказателните кодекси на отделни държави. Съвременници сме на пълното му премахване в повечето страни, включително и в нашата. Отбелязва се и Световен ден срещу смъртното наказание, на всеки 10 октомври.

Какво се случва в най-новата история? Още през 60-те години на миналия век, член 6 от Международния пакт за граждански и политически права, е първият, който установява поредица от ограничения при издаване на смъртни присъди. По-късно, през 1984 г., ООН определя по-подробно случаите, в които е допустимо те да се постановяват. Известни са като "Гаранции за защита на правата на осъдените на смъртно наказание". Допускат се само при умишлени престъпления, които имат фатални последици или други изключително тежки деяния. В България смъртното наказание е напълно премахнато като възможност от декември 1998 г., а мораториум върху изпълнението на такива присъди имаме още от 1990 г. Единствената държава в Европа, поддържаща все още това най-тежкото наказание, е Беларус. В ЕС член 2 от Хартата на основните човешки права гласи, че всеки има право на живот и че никой не може да бъде осъждан на смърт или екзекутиран. В съответствие с този писмен документ, всички страни в ЕС забраняват смъртното наказание. Към 2017 г., в световен мащаб, 142 страни са го отменили, като закон или на практика, а 56 други продължават да го използват и сега.

През 2007 г. за пръв път ООН одобрява резолюция, приканваща държавите, в които все още се подкрепя смъртното наказание, да установят мораториум върху изпълнението на присъдата, с оглед премахването и в бъдеще. В края на миналата година, 121 държави отново подкрепиха документ с искане за мораториум. Не пестят усилия в тази посока и множество НПО-та, сред които световноизвестните Amnesty International и международната академична мрежа REPECAP. Дори римският папа Франциск I промени катехизиса на католическата църква през 2018 г., за да обяви, че "смъртното наказание е недопустимо, тъй като заплашва неприкосновеността и достойнството на лицето".

На пръв поглед смъртното наказание е въпрос, свързан с правата на човека. Прави впечатление, че най-много екзекуции се извършват в страни, в които хората са с най-силно ограничени права и свободи: Китай, Виетнам, Иран, Саудитска Арабия. Евентуалната им демократизация - което по нищо не личи да е предстояща или в близко бъдеще - дали би ли довела до прекратяването им? Или премахването на смъртното наказание там, би могло да представлява първа стъпка и тласък в посока отслабване на натиска на режимите. Логиката е следната, че ограничаването на това най-тежко наказание, свеждайки осъществяването му само до изключителни случаи, е свързано с очакването за признаване и гарантиране на други човешки права. Защото там, където те не се уважават или изобщо не същесвуват, няма и респект към живота.

Тук стигаме до противоречието - САЩ. В тази страна, наричана от мнозина, лидер на Свободния свят, все още се екзекутират осъдени на смърт. Въпреки че това наказание бе обявено за неконституционно в щата Вашингтон през октомври миналата година, а през март 2019 г. губернаторът на Калифорния обяви мораториум върху изпълнението на присъдите, то в 30 други щата продължават да го поддържат. През юли тази година федералното правителство на САЩ обяви, че ще възобнови екзекуциите за първи път от 2003 г. насам.
 
През 2018 г. наблюдатели отбелязаха, че в някои държави броят на смъртните присъди намалява (Кения, Сиера Леоне и Южен Судан), но в други (Египет и Ирак) се случва обратното. В САЩ от 2007 г. тенденцията за намаляване на броя на присъдите и екзекуциите, е прекъсната през 2017/2018 г. и сега се наблюдава обрат. В Китай липсата на прозрачност не позволява да узнаем цифрите, а страната се счита за най-голям изпълнител на това най-тежко наказание. Отбелязва се, че за 2018 г. 78% от известните екзекуции са извършени само в четири страни: Саудитска Арабия (149), Иран (253), Виетнам (85) и Ирак (52).

За тези, които вярват, че престъпниците ще се въздържат от престъпления, под заплахата да им бъде отнет живота, още през V век пр.н.е. древногръцкият историк Тукидид записва, че престъпленията не намаляват с прилагането на смъртното наказание. Твърди се, че е породено като последица от "волята на хората" и политиците трябва да се съобразяват с нея. Но преди всичко обществено мнение, което изисква отнемане правото на живот, не е причина да бъде поддържано от законодателите. Пример в тази посока е Франция, в която смъртното наказание е успешно премахнато през 1981 г., въпреки известната воля на гражданите за запазването му. Значение се отдава на факта, че въпросът обикновено се повдига при някое шокиращо обществото престъпление и изказаните моментни мнения не се съобразяват с последствията. А сред последните са натрупаните през годините доказателства за екзекутирани затворници, за които след време се доказва, че са невинни. Но застъпниците на това най-тежко наказание казват, че все пак, в повечето случаи, справедливостта възтържествува! Или поне така изглежда в очите на живите.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани