В понеделник вечерта протестиращи срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор коленичиха пред Президентството. Незаивисимо какви са били мотивите и как точно е било формулирано, това действие предизвика торнадо от гневни реакции в социалните мрежи. Включително и сред граждани, които подкрепят каузата на протеста и неведнъж са присъствали физически. На пръв поглед имиджовият ефект е катастрофален, като само времето ще покаже по какъв начин този гаф ще повлияе на обществената подкрепа за тази кауза.
Без да навлизам в детайли относно личността на настоящия президент и вероятните му мотиви да наложи вето върху избора на Гешев (както и относно присъствието на една друга политическа фигура, наскоро загубила балотаж на изборите за столичен кмет), бих искал да обърна внимание, че падането на колене някак си не се връзва с претенциите за достойнство и граждански контрол над институциите. Подобен акт е тежка излагация и не се вижда как може да бъде замазан пред очите на обществото. Тук въпросът е защо бе допуснат. И отговорите, които се набиват на очи, са два:
Първи отговор: от глупост, от пренавиване, от грешна преценка на ситуацията и т.н.
Ако това е така, явно става дума за голяма глупост от страна на организаторите на протеста (самите граждани не бива да бъдат обвинявани, на протест обикновено се ходи по емоционални подбуди и се следват водачите). Нека да видим и кои са основните организатори – Гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, ГД „БОЕЦ”, Сдружение „За зелен Младост” (възможно е да има и други). Общо взето „ниска топка”, но чак толкова ниска – мнозина не са очаквали. И веднага възниква следното питане: след като тези водачи не могат да се предпазят от такъв тежък гаф, как да очакваме от тях да защитят интересите на гражданите, желаещи правосъдна реформа? Между другото, доколкото знам, предложения на „Правосъдие за всеки” по отношение на съдебната реформа са били критикувани от... Екатерина Михайлова, която е безспорен юридически авторитет в средите на „градската десница”, а и не само...
Втори отговор: по нечие внушение.
Ако става дума за злонамерено външно внушение (т.е. провокация), на практика се връщаме към поясненията след първия отговор. Но ако това е внушено от задкулисието, стоящо зад протеста, значи става дума за повече от падение. Да претендираш, че си на страната на справедливостта и се бориш срещу „лошите” олигарси, като в същото време безгръбначно се навеждаш по директива на „добрите” олигарси, е долно, низко, помиярско... Остава открит въпроса колко точно трябва да те е страх, че да караш зависими от теб хора да се унижават публично по такъв начин. Защото сред протестиращите има две основни групи: първите, които смятат, че с избора на Иван Гешев свободата по принцип е застрашена; и вторите, които се опасяват най-вече за свободата на някой конкретен олигарх.
Вече писах, че нямам мотивация да протестирам срещу избора на Гешев. Но и да имах, тази срамна клоунада от понеделник вечер щеше не просто да ме отврати, а и да разколебае вярата ми в правотата на тази кауза.
Нека да приемем, че Иван Гешев е точно толкова голяма заплаха за свободата и правовата държава, какъвто го изкарват протестиращите. Само че техните водачи излиза, че са или глупави, или зависими. Или и двете. Което означава, че те биха били също толкова опасни за свободата и правовата държава, ако успеят да отстранят Иван Гешев и да наложат удобен за тях главен прокурор.
И като за финал: на колене се застава пред Цар, не пред Президент (според протокола). Което показва, че има потенциал протестиращите срещу Иван Гешев да бъдат спечелени за монархическата кауза. Но за това – в отделен материал.