Космическият кораб на Боинг – скъп, но нужен

1

През ноември най-сетне станахме свидетели на предвидените още отпреди месеци изпитания на новите пилотирани космически кораби на САЩ „Старлайнър“ и „Крю Драгън“, разработвани съответно от компаниите Боинг и СпейсЕкс. „Старлайнър“ излетя на своята дебютна мисия на 4-ти ноември, като тогава бяха тествани неговите спасителни системи. На 13-ти ноември пък „Крю Драгън“ премина през успешно статично огнево изпитание, при което отново бяха тествани спасителни системи. Двете благополучни изпитания доказаха, че американците са на прав път да изпращат астронавти в орбита със собствени космически кораби. А това е нещо, което очакваме да се случи от години. Оптимистите предричаха, че частните пилотирани екскурзии до Международната космическа станция (МКС) ще са факт през 2016-та или 2017-та година. Песимистите се заричаха, че понеже става въпрос за изцяло нови космически кораби, които тепърва трябва да се докажат, частната пилотирана космонавтика ще започне през 2018-та, най-късно в началото на 2019-та.

Забавянията надхвърлиха всички очаквания и сега дебютните пилотирани стартове се очертават да се случат най-рано през пролетта на 2020-та. Но, както биха казали мъдреците, по-добре късно, отколкото никога. А през 2019-та година, с успешната мисия на „Крю Драгън“ през март до Международната космическа станция, както и на „Старлайнър“ през ноември, изглежда, че този път наистина сме на прага на нова епоха в западната пилотирана космонавтика. Съвсем естествено стои въпросът: колко ще струва това удоволствие на НАСА, а и на останалите фирми и агенции като Европейската космическа агенция (ЕКА), които ще искат да изпратят свои астронавти? Ще бъдат ли „Крю Драгън“ и „Старлайнър“ не само по-безопасни, но и по-евтини от руските „Союз“-и? Днес, за да могат американските астронавти да летят до МКС, НАСА плаща по $84 милиона за едно място на руски кораб.

На 14-ти ноември беше публикуван нов доклад от американската космическа агенция, който за пръв път показа какви ще са цените на „Крю Драгън“ и „Старлайнър“.

Представените данни шокираха обществеността и отново разпалиха стария дебат между привържениците на „Ню Спейс“ и „Олд Спейс“. „Ню Спейс“ - това са новите космически компании като СпейсЕкс, които нямат история и традиция, иновират повече, усвояват държавни пари, но на фиксирана договореност, все още не са се бюрократизирали и се мъчат да направят космонавтиката по-евтина и по-достъпна за обществеността.  „Олд Спейс“ са старите корпорации като Боинг, които имат сериозен опит и традиции, натрупали са много полети зад гърба си и притежават история на изпълнени към НАСА проекти, но те са тежко бюрократизирани, не иновират и разчитат повече на стари и утвърдени технологии и най-важното: усвояват държавни пари, но на гъвкава договореност – ако не стигнат, НАСА отново налива, докато проектът бъде изпълнен.

Докладът показа, че единствено корабът на СпейсЕкс „Крю Драгън“ ще е достатъчно евтин, като едно астронавтско място ще струва $55 милиона. Едно астронавтско място на кораба „Старлайнър“ на Боинг ще струва $90 милиона долара. Изводите са ясни – услугата на Боинг излиза по-скъпа не само от тази на СпейсЕкс, но и от тази на руските „Союз“-и. Но това, което най-много ядоса обществото е, че Боинг са получили едни допълнителни $287 милиона като предпазна мярка срещу нови отлагания и като гаранция, че НАСА ще продължи да купува места на „Старлайнър“ и занапред. Подобен паричен стимул не е бил предложен на СпейсЕкс. След излизането на доклада Илон Мъск написа в Туитър, че „не е честно, че Боинг получава толкова много повече за същото“.

В интерес на истината разработките на „Крю Драгън“ и „Старлайнър“ преминаха през аналогични отлагания, а компаниите Боинг и СпейсЕкс се сблъскаха със сходни проблеми. И двете фирми преживяха катастрофални аварии, които завършиха със загуба на космически кораб – за Боинг това се случи през лятото на 2018-та, а за СпейсЕкс – през април тази година. И двете аварии възникнаха вследствие на неуспешни комплексни изпитания на горивните системи. Както Боинг, така и СпейсЕкс срещнаха трудности при създаването на парашутите. Ако трябва да сме откровени, за последен път в САЩ (а и в Русия) пилотирани космически кораби са проектирани през 60-те и 70-те години. Хората, които са го правили тогава, вече са се пенсионирали, мнозина от тях не са между живите. Така че е нормално да се почват много неща отначало и дори да се преоткрива топлата вода. Трудностите, с които проектантите и техниците се сблъскват, са идентични на тези, които са възникнали през 60-те години, когато американците са правили корабите „Аполо“, а руснаците - „Союз“. Законите на физиката и химията са едни и същи както тогава, така и днес.

Следователно, напълно е логично да си направим следния извод: ако СпейсЕкс и Боинг изпълняват един и същи проект, минават през едни и същи трудности, но накрая продуктът на едната фирма е двойно по-скъп от този на другата, значи проблемът не е във физиката и химията, а във фирмената култура и политика, в липсата на оптимизация на работния процес, в излишната бюрокрация – иначе казано, в човешкия фактор.

Получилата се ситуация вкара Боинг в обяснителен режим.

На 18-ти ноември компанията излезе с официално прессъобщение, в което се опита да оспори сметките на НАСА. По мое виждане някои от обясненията бяха верни – СпейсЕкс наистина имат действащ товарен кораб „Драгън“ до МКС и усвоени пари от предходната програма за превоз на товари, докато Боинг започнаха да строят кораб от нулата. Боинг наистина разполагат с по-скъпа ракета за извеждане на „Старлайнър“ до орбита, но това е ракетата „Атлас 5“, която никога не е претърпявала провал – действително малко са фирмите, а и операторите на държавни ракети в други страни, дето могат да се похвалят с подобно нещо. Останалата част от обясненията изглеждат изсмукани от пръстите и давам пример твърдението, че корабът „Старлайнър“ трябва да се смята за петместен, сиреч, цената за извозване на астронавти трябва да се дели на пет, а не на четири, понеже от НАСА искали да извозват екипажи само от четирима души до МКС, а вместо пети човек щяло да има полезен товар.

Подобни разтягания на локуми няма да направят Боинг по-симпатични в очите на хората, особено на фона на засилващото се усещане, че НАСА продължава да проявява двоен стандарт към двете компании, като по този начин ощетява СпейсЕкс и щади Боинг. Давам елементарен пример – миналата година Илон Мъск скандализира обществото, като изпуши цигара марихуана в ефир. Макар че постъпката му не беше противозаконна, тъй като джойнтът е легален в Калифорния, НАСА организира цялостна ревизия на компанията и даде $5 милиона, за да направи щателно разследване на работната култура и етиката на служителите. Защо тогава същата мярка не бе приложена и спрямо Боинг след двете катастрофи на Боинг 737 Max, отчитайки сходствата между тях, отчитайки недостатъчната информираност на пилотите за спецификите на полетния софтуер? Не би ли следвало да се счита, че ако пафкането на джойнт е достатъчно основание СпейсЕкс да бъдат подложени на щателна проверка, то две сериозни катастрофи със смъртни случаи трябва да са повод НАСА да подложи Боинг на същата проверка?

Но да се върнем на „Старлайнър“ и неговия първи полет на 4-ти ноември.

Макар че всичко мина успешно и корабът кацна без проблем, само два от трите му главни парашута се разтвориха. Това не е чак такъв повод за трагедия – в космонавтиката е нормално системите да се утрояват – ако нещо се повреди, има резерва, за да може мисията да завърши благополучно. Реално погледнато „Старлайнър“ може да каца с един парашут, не са му нужни три. Така че дебютният полет си влезе в историята като успешен – и няма как да е иначе. Само че когато Боинг направи проверка защо парашутът не се е разтворил, се оказа, че връзката между него и по-малкия пилотски парашут, който пръв трябва да бъде пуснат и да го „издърпа“, е била хлабава. Е, защо това изобщо се е случило? Може би защото някой техник си е оставил ръцете? Или защото работната обстановка е била такава, че техникът, дори и да е много добър, не е бил достатъчно продуктивен? Отново опираме до фирмен проблем – и ако бях на мястото на администратора на НАСА, веднага щях да назнача комисия, която да разследва фирмената култура по образец на СпейсЕкс още преди да одобря полетите на астронавтите на новия кораб.

И когато хората изказват подобна критика в публичното пространство, те не са непременно злонамерени. Напротив – всички искаме и Боинг и СпейсЕкс да успеят. САЩ имат нужда от два космически кораба за превоз на астронавти, а заедно с тях и останалата част от западния свят, тъй като Европейската космическа агенция вече даде заявка, че не желае да изпраща астронавти с руските „Союз“-и и оттук насетне ще разчита само на американците. Дори и „Старлайнър“ да излезе по-скъп от „Крю Драгън“, добре е да го има, защото, ако има проблем с единия кораб, другият ще е налице за спасяване на положението. Но успехът на двете фирми би бил невъзможен, ако няма еднакви стандарти за контрол на качеството, които се спазват от всички.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани