Как цялата система се оглежда в един ден болничен

1

Никой не желае да си признае авторството на дръзката идея - първият ден от болничните да не се заплаща на болния. ВМРО отричат. Отрича и Бирник №1. Никой не помнел кой е дал идеята. Нищо чудно и да се е самозародила – нали знаете: има такива идеи, които просто витаят из въздуха.

Причината да се самозароди във въздуха тази иновативна идея е, че много се лъже. Когато наближат празници и се случи така, че между тях и редовните почивни има само един работен ден, тогава броят на болничните се увеличава със скандалните 30%. Този скок в заболеваемостта на най-бедните европейци по някаква необяснима случайност съвпада със задръстванията на КПП-тата към Гърция.

Дразнещо е. Наистина е дразнещо дребни тарикати, тръгнали да правят кариери и да изкарват големи заплати, да се циганят да си пуснат един ден платен отпуск, вместо което предпочитат да прецакат работодателя си – какво толкова, бълха го ухапала! Прав е Маркс като казва, че противоречията между труда и капитала са антагонистични. Но държавата да отказва да плаща болнични, които дължи, по подозрението, че някой бил или щял да злоупотреби с тях – това е дълбоко малоумно. То е горе-долу като да се отчете ръст на нападенията над пенсионери с цел ограбване на пенсиите им, на което държавата да отговори: „спираме пенсиите, за да намалим нападенията! Няма пенсии – няма кражби!“. Дано не ме чуе Владислав Горанов, че ще се вдъхнови, очите му ще светнат от алчност.

Недействителните болнични са престъпление. На него държавата трябва да противодейства по съвсем други начини, а не като отказва да заплати пари, които вече е събрала от работниците и работодателите.

Ако обича, нека държавата не се държи като лукав застраховател, който само си търси причини да не изплаща застраховки. Държавата няма право заради някакви тарикати и мошеници да нарушава социалния си договор дори с един единствен наистина болен гражданин. Да се оправя. Например да принуди търговците още веднъж да си сменят касовите апарати и ще компенсира течовете от фалшивите болнични. Шегувам се.

Какво излиза? Излиза, че българският народ се състои поне от следните четири групи:

  1. Безсъвестни наемници, готови да лъжат работодателя си и държавата, за да си спестят един ден платен отпуск и да отидат на море. Впрочем, както се оказва, това далеч не е единственият казус с фалшиви болнични. Имало хора, които си взимали болнични по няколко месеца и отивали на работа в чужбина. Това също е безобразие. Безобразие е и рекордният брой инвалиди по документи на глава от населението. Вече се продават и индивидуални места за паркиране под формата на места за инвалиди. Да не говорим за инвалидните пенсии, дето едва ли не всеки българин получава някаква такава и трябва да си последен балама, ако не си успял да се уредиш.
  2. Цинични GP-та, които като облаци конфети разпръскват около себе си болнични листове за щяло и нещяло. Какво им пука на тях? Нали държавата е наскубала предварително своето си, сега нищо няма да ѝ стане, ако се бръкне. Осигурителните и застрахователните системи, наред с безспорните си преимущества, създават и един общ фон на безразличие – щом има там някъде някой, който да плати с някакви пари, дето не са и негови, защо пък да не плати? Общите пари нали затова са общи, за да може всеки да гепи от тях! Щом обществото – тази нездрава абстракция – се натиска да поеме грижата за всичко, нека я поеме, личността с облекчение ще я махне от плещите си. Ако в древността публичната социална система беше развита достатъчно, Добрият самарянин (Лука 10:30-35) нямаше и да спре до пребития пътник – държавата ще се погрижи!
  3. Откровени терористи и професионални измамници. Прочетохме също, че в малките населени места личните лекари масово биват подлагани на натиск със заплахи, за да издават болнични листове. Имало цели фирми, които съществуват само по документи, за да точат болнични от държавата. След закона за гравитацията, най-непоклатимият закон на мирозданието е този, според който ако някъде се натрупа достатъчна маса публични средства, веднага се изработва схема за тяхното открадване. Защото Дарвин е казал, че оцеляват най-приспособимите (тоест най-умните, най-жестоките и най-безскрупулните) и ние с благодарност му вярваме.
  4. Държавни бирници. Колелото на историята се завъртя така, че държавата отново е тоталитарна, но не в идеологически или политически смисъл, а във финансово-административен. От обслужваща структура администрацията се е превърнала в господстваща прослойка. Държавата алчно прибира всяка стотинка, до която успее да се добере, за да възпроизведе администрацията. Да не платиш на държавата парите, които тя очаква от теб, е престъпление, по-тежко от убийство. Затова когато тарикатите се правят на болни, лекарите безотговорно им раздават болнични или мошенически фирми източват болничните, държавата не гони тарикатите, лекарите или мошениците, а първото което прави, е да измисли мерки да събере повече пари или да не плати пари, които дължи. Това е единствената грижа на държавата. Това е нейната философия. И се страхувам, че ще е така, независимо от това кой е на власт.

Какво да очакваме от народ, който се състои (поне) от тези четири групи?

Солидарността е чудесна, стига хората да не са крадливи и лъжливи. Човешката лошотия е убиецът на всеки добър порив. И когато говорим, че у всеки човек са старателно размесени доброто и злото, че трябват усилия за да видим доброто и да го отделим от злото – това не са общи приказки. Голямата и вечна тема за доброто и злото не са общи приказки.

Затова, както много пъти сме казвали, най-важната политика не е икономическата, социалната или пък финансовата, както се мъчат да ни внушат, а политиката за хората, която минава през политиката за поколенията.

Ако днес намерим начин да отпочнем възпитанието на едно поколение от скромни, честни и почтени хора, отговорни към себеподобните си, а не егоисти, мошеници, крадци и лъжци, научени, че нищо, освен личният им интерес, не е важно, тогава може би след 30-40 години няма да ни се налага да измисляме глупости като тази, че ти се полага обезщетение, когато си болен, ама не и през първия ден. За целта още от днес трябва да се преосмислят учебните програми и то най-вече в хуманитарната им част – история, литература и етика. Крайната цел на всяка политика трябва да бъдат децата. Защото съжителството в общността е въпрос на почтеност, а почтеност не се възпитава с нормативни актове, особено пък такива, измислени от хора, самите те непочтени. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

 

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани