След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му.
Противниците на Гешев твърдят, че изборът му за главен прокурор е позор – неговата компетентност била доста под нивото на длъжността, а хората, стоящи зад неговата номинация, имали за цел в бъдеще да използват прокуратурата като бухалка срещу политически неудобни лица. Поддръжниците му пък упрекват опонентите си, че скачат на Гешев, защото не е от „техните”, а зад тях прозират интереси на олигарси, които основателно се страхуват да не бъдат разследвани за далавери, в които са участвали.
Доколко двете страни имат основания? Да караме поред.
Дали Иван Гешев е адекватно подготвен и най-достойния за позицията, която вече заема, е по-скоро експертен въпрос. Това, което обаче буди притеснение е, че срещу неговата кандидатура се обявиха не само определени политически среди и сателитните им граждански организации, а и немалко хора от самата юридическа гилдия. Липсата на конкурентни номинации допълнително придава горчив привкус.
Друго, което няма как да не предизвика смут, е фактът, че организатор на „контрапротестите” в подкрепа на Гешев, бе собственикът на една от най-скандално жълтите медии у нас. Когато флагман на подкрепата ти е лице с такава репутация, подозрителността към теб е гарантирана.
Що се отнася до опасенията за разправа с политически опоненти, поне на мен това ми звучи пресилено. Да, Иван Гешев може да е мотивиран да предприема конкретни действия срещу конкретни хора и организации (Докато предшественикът му Сотир Цацаров се предполага, че гледа на кръговете около Иво Прокопиев, „Демократична България”, „Отворено общество”, „Америка за България” и прочие, като на дразнещи, но безобидни елементи, то Гешев ги смята за реална заплаха за държавността). Но не бива да забравяме, че при всяка прокурорска акция последната дума е на съда. Точно тези среди се оказа, че имат нелоши позиции там. Достатъчно е да си припомним предсрочното освобождаване от затвора на Джок Полфрийман – голяма част от противниците на Иван Гешев са именно застъпниците на тезата, че австралийският убиец е невинен и жертва на системата.
Подозренията в лобизъм по отношение на новия главен прокурор не са лишени от основание, но лобизъм със сигурност може да се търси и при протестиращите срещу него. Да напомням ли кой беше министър на правосъдието, когато беше гласувана настоящата процедура за избор на главен прокурор? Да, точно така – Христо Иванов, понастоящем председател на една от партиите в коалицията „Демократична България”. Същата, която си спря предизборната кампания за местни избори, за да протестира срещу гласуването на Иван Гешев. Значи, проблемът за тях не е толкова в процедурата, колкото в самата личност, понеже по някакви причини не им изнася. Впрочем, „умнокрасивите” навремето приеха „на нож” и назначаването на Лозан Панов за председател на ВКС, а сега той е знаме на каузата им. Не казвам, че очаквам подобна метаморфоза и спрямо Гешев, но все повече започва да личи, че за тези среди амбицията да налагат „свои” хора на ключови места в системата е по-силна от желанието да я реформират.
На практика битката за правосъдна реформа (съществена част от която е реформирането на прокуратурата) отдавна се е трансформирала в боричкане между съперничещи си олигарси и техните проксита.
Медиите на Прокопиев и компания срещу медиите на Пеевски. Плюс кресливите им агитки, които на последните две гласувания си спретнаха по едно „селско дерби” в центъра на София, превръщайки гражданите на столицата в заложник на техните дрязги.
Въпреки цялата шумотевица около избора на Гешев, и двете противостоящи групи са малцинство. Мнозинството българи не влагаме драматизъм в това събитие. Което всъщност е нормално – житейските приоритети на повечето хора нямат кой знае каква връзка с избора на главен прокурор. Далеч по-важно е да се правят пари и деца, отколкото да се влиза в нечии сценарии.
Конкретно с избора на Иван Гешев проблем има, но той е повече системен, отколкото личностен. Така че нямам кой знае какви очаквания към него. Е, ако подгони някои НПО-та за антидържавна дейност и прокарване на опасни чужди влияния, ще ми се издигне в очите. Но както се казва, „а дано, ама надали”...