Една от най-обсъжданите следизборни теми е предполагаемата връзка между резултатите на Мая Манолова и на кандидатите за районни кметове, издигнати от „Демократична България” на втория тур на местните избори в София. Създава се усещането, че двете формации (БСП и ДБ) са се подкрепили взаимно, което дава храна за размишления относно перспективите за бъдещо сътрудничество.
Доколко е вярна тезата, че БСП и „градската десница” създадоха „Отечествен фронт” срещу ГЕРБ в столицата? За да отговорим на този въпрос, е редно като за начало да припомним предисторията на отношенията между „Столетницата” и партиите в коалицията „Демократична България”.
До средата на 2009 г. БСП и ДСБ бяха в меко казано враждебни отношения.
Социалистите припознаваха „традиционната десница” и най-вече водената от Иван Костов партия за свой основен политически опонент. Емблематичен пример за това бе проявата на черен ПР от страна на една от партиите в доминираната от БСП „Коалиция за България”, която излезе със слогана „Гласуваш за Бойко – получаваш Костов”. От своя страна, в ДСБ тогава антикомунизмът беше водеща линия и логично БСП бе враг номер едно.
След вземането на властта от ГЕРБ, ситуацията започна да се променя – БСП припозна партията на Борисов като основна заплаха, а ДСБ се оказа в трудното положение да балансира в критиките си към БСП и ГЕРБ, за да не бъде набедена за сателит на някоя от двете големи партии. С течение на времето, анти-ГЕРБ линията при „тъмносините” стана толкова силна, че лидери и знакови лица често забравяха за съществуването на „червената опасност”.
„Зелените” (които сега се казват „Зелено движение”) се учредиха през 2008 г. като в някаква степен извънсистемна партия и веднага запчнаха да атакуват управляващата към онзи момент тройна коалиция с участието на БСП. Както е логично обаче за една полуполитическа-полугражданска партия, със смяната на властта през 2009 г. те пренасочиха мерника си към ГЕРБ. Спрямо БСП отношението им варираше според текущия екологичен казус – веднъж съюзници срещу шистовия газ, веднъж противници покрай АЕЦ „Белене”. Привържениците на „Зелените” обаче нямат онази антикомунистическа спойка, както е в ДСБ, което ги прави доста по-гъвкави в отношението им към БСП.
„Да, България” е прекалено млада партия, за да има кой знае каква история на отношения с БСП, но нейните избиратели все пак имат своето политическо минало. Общо взето електоратът на тази партия се състои най-вече от „непартийната” периферия на разпадналия се Реформаторски блок плюс бивши симпатизанти на Меглена Кунева и в по-малка степен на ДСБ. Предвид политическите приоритети на „Да, България” (съдебна реформа, борба с корупцията, електронно гласуване) и конюнктурата, в която тези приоритети се отстояват (почти изцяло при управление на ГЕРБ), тези избиратели нямат особени скрупули да заложат на БСП (или в случая на граждански кандидат, подкрепян от социалистите).
Продължението го знаем – лидерът на БСП Корнелия Нинова, както и самата Мая Манолова, призоваха своите поддръжници да гласуват на районните балотажи за кандидатите на ДБ.
Лидерите на „градската десница” не направиха реципрочен призив, но редица нейни популярни лица (включително общински съветник на ДСБ) открито агитираха за Манолова.
Когато говорим за партии, трябва винаги те да се разглеждат не само като лидери, а най-вече като избиратели. Затова е важно да се уточни в каква степен привържениците на двете политически сили са последвали призивите на своите водачи.
Що се отнася до резултата на Мая Манолова на балотажа от няколко дни се тиражират социологически проучвания, които сочат сериозен прилив на гласове от „Демократична България (също и от ВМРО, даже в по-голям дял, както и от гласувалите за независимия Борис Бонев). Това, което се пропуска, е, че цитираните проценти се отнасят само за онези гласоподаватели на отпадналите кандидати, които изобщо са участвали на „големия” балотаж. Тоест мнозинството гласували за кандидата на ДБ Борислав Игнатов, впоследствие не са подкрепили нито Йорданка Фандъкова, нито Мая Манолова, или са „отишли за гъби”, или са пуснали недействителна бюлетина, или са избрали опцията „Не подкрепям никого”. Просто гласувалите за Манолова са малко повече от тези за Фандъкова (както е и при ВМРО и Бонев, впрочем).
Другото, което се пропуска, е, че Йорданка Фандъкова дължи победата си и на тези избиратели на Игнатов/Бонев/Джамбазки, които я предпочетоха на втори тур. Без тях не се знаеше какво би се случило...
При районните балотажи кандидатите на ДБ определено получават попдкрепа от избиратели на БСП. Спорно е дали точно тази подкрепа (или по-скоро призивите на Нинова и Манолова) е решаваща за успехите по райони, но определено това не е единствената „горница”, която кандидатите на ДБ генерират между двата тура. Без директивата от „Позитано” ДБ може би нямаше да има чак осем районни кмета (преди четири години Реформаторският блок спечели пет при сходен брой участици на балотажите), но „червени” избиратели да предпочетат „по съвест” „градската десница” пред ГЕРБ не е прецедент. Просто от известно време за електората на БСП в София първото е по-малко зло в сравнение с второто.
В заключение: БСП и „градската десница” в някаква степен обединиха сили срещу ГЕРБ в София.
Перспективите за бъдещо сътрудничество обаче не са съвсем гладки. Ако в БСП вече са претръпнали от колаборация със субекти извън техния спектър (НДСВ, ДПС), то в „Демократична България” нещата са по-сложни от гледна точка на техните избиратели. Макар една част от тях да биха приели управление в коалиция с БСП, то има и други (повечето твърди поддръжници на ДСБ), които няма как да преглътнат подобно нещо. Независимо, че през последните две години партията „зави наляво”, а политическата й физиономия няма почти нищо общо с онази от 2009 г., то нейните избиратели в голяма степен са същите като преди. Доказват го последните два вота – за Европейски парламент през май и сега. Казусът „Манолова” предизвика тежки сътресения в общността, които този път бяха преодоляни, но са сигнал, че има граници, чието преминаване ще бъде наказано.
*it’s complicated (англ.) – “сложно е”. Използва се от потребители във Фейсбук, които не могат или не желаят да заявят категорично своя сатус по отношение на брак или връзка.