Животни, растения и всякакви форми на живот не се интересуват от приумиците на човека да измерва и означава с числа времето. От друга страна, ние хората, нямаме кой знае какви проблеми с измерването му. Часовникът, с неговите 24 часа за денонощие, е общоприет, но с календара си позволяваме игри. Установеният от Цезар, Юлиански календар, се ползва от 46 г. пр.н.е., преди да бъде заменен през 1582 г. от Григорианския, който е приет от повечето държави за следващите столетия. Днес броим годините преди Христа (по-популярното - преди новата ера (пр.н.е.)) и след. Сега сме 2019 г. след Христа. Не така обаче стоят нещата при всички и дори тук, в Европа. Историята свидетелства за странности. Френският революционен календар приема за начало на летоброенето 22 септември 1793 г., когато е свалена монархията. Променят се и имената на месеците. Календарът е отменен от Наполеон Бонапарт чак на 9 септември 1805 г., когато французите "реставрират" Григорианския календар. Днес в Северна Корея също го използват, но новата ера на броенето, започва от рождението на Ким Ир Сен - 15 април 1912 г.
В България си играем с разместване на цифрите на часовника от 1979 г., с три леки корекции през годините в датите и часа. Лятното време е въведено в някои страни (включително и нашата) с цел намаляване на разходите за осветление и увеличаване използването на дневната, естествена светлина. Идеята изглежда е добра, но последиците са подложени на критика още от самото начало. Наблюдатели и статистици бързо откриват, че преместването на стрелките се отразява неблагоприятно на здравето. И това се вижда не само при пропуснати прегледи при лекар, но и при забравянето за определени срещи. В такива случаи се наблюдава и обичайно изнервяне. Но през 2008 г. изследователите установиха влиянието на тези преходи върху честотата на сърдечните пристъпи. Техните наблюдения бяха съсредоточени върху двете седмици преди и след преместването на часовниковите стрелки. Притеснително е, че те откриха скок в броя на обявените сърдечни пристъпи след прехода през пролетта. За разлика от него, след смяната на лятното часово време през есента, тази тенденция беше с обратен знак. Това не бе успокоително.
В древността е съществувало друго решение, свързано с измерването на времето- умно и елегантно, но което днес, в глобалния свят, би довело до голямо объркване. Римляните са имали различни часовници - водни, за различните месеци, като денят винаги се е делял на дванадесет часа от изгрев до залез.
Но решението е взето: в ЕС се приключва с преместването на стрелките. Поне такова е становището на Земеделската комисия в ЕП и остава България да избере часовата зона, в която ще се чувстваме по-удобно. Двата часа преди Гринуич са естествените и очакванията са да останем в тях. Причините за това, кардинално към днешна дата, решение са в натрупването на доказателства, че разликата от един час влияе на здравето и поведението на хората. Нарушава се циркадния (контролиран от биологичния ни часовник) ритъм, който определя нашия модел на сън, бдителност, настроение, физическа сила, кръвно налягане, метаболизъм, добро функциониране на имунната ни система и погледнато общо - на взаимодействието на молекулите в клетките.
Фирмите имат знанието за тези особености и разработват курсове за хигиена на съня, служат си с гъвкаво работно време, което да съответства на предпочитанията за сън на хората (независимо дали човек спада към типа "нощна сова" или "ранна птица") и инсталират все по-висококачествено осветление в офисите си. Това са начините за по-добро управление и справяне с нежеланите последици от нарушения в циркадния ритъм на служителите.
Не е изненада, че преместването на стрелките на часовника се отразява и на финансовите пазари. Едно изследване на Антониос Сиганос, старши преподавател по финанси от Университета в Глазгоу, показва следното: акции на компании, обявили сливане през първия ден от смяната на времето, се повишават повече от нормалното и са нестабилни в оценката на професионалните инвеститори. Те са управлявани от хора и лятното часово време очевидно влияе върху преценката им толкова, колкото и на всеки от нас, независимо от тяхната квалификация и опит. Сливането е добра новина, но когато бъде обявена заедно с часовата промяна става "по-добра" и възвращаемостта на акциите се повишава с още близо 3%. За фирмите това е значимо увеличение на печалбите. Няма как този феномен да не бъде причислен към въздействието, което ни оказват игрите със стрелките на часовника. Нарушените модели на сън и промяната на настроението подбужда инвеститорите към по-рисково поведение. Така се стига до по-високите цени на акциите. Това е важно за инвестиционните специалисти. Освен, че е лошо за здравето на хората, изглежда промяната на часовника има ненужен ефект върху финансовите пазари.
Какво би препоръчал Дъглас Адамс (автор на "Пътеводител на галактическия стопаджия") за справяне с местенето на стрелките напред и назад? Единен час за цялата планета! Подобно на един, прочут в Галактиката, курорт, на една от неговите планети, в който всеки ден, в продължение на 24 часа, бе точно времето да се прибирате от плажа и да търсите място в многобройните кафенета. Такава бе тази приятна, но фантазирана за съжаление, аномалия на времето там. С нашата предстои да се справим през следващите години, а най-рано се очаква да прекратим практиката лятно-зимна промяна на часовника през 2021 година. Още повече, че средната продължителност на съня е спаднала от 9 на 7,5 часа през миналия век. Последното може да се тълкува като положителна тенденция, осигуряваща ни повече време за осмисляне на действителността, но е известно, че мнозина предпочитат живот в сънища.