Измина един месец официална предизборна кампания и още поне толкова преди това неофициална такава. Нагледахме се и се наслушахме на идеи, обещания, призиви и т.н. В крайна сметка, първият тур отмина, предстоят балотажите – навсякъде, където нито един какндидат за кмет не е получил мнозинството от гласовете.
В София очаквано до втория тур стигнаха досегашният кмет Йорданка Фандъкова и доскорошният омбудсман, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП и други партии Мая Манолова. И да искате, и да не искате, в неделя вечерта кмет на Столична община ще бъде една от двете. Или Фандъкова, или Манолова – средно положение няма. Като най-голямата ирония е, че изходът от тази битка ще бъде решен от хора, които на първия тур не са гласували за нито една от двете. Част от които, вероятно, не ги харесват в еднаква степен и даже слагат знак за равенство между тях.
А в случая е важно Мая Манолова да не спечели. Колкото и досегашното управление на София да има кусури, „промяната”, която Манолова ни обещава, няма да е за добро. Конкретно:
Първо, Мая Манолова няма да разполага с мнозинство в Столичния общински съвет, където в действителност се взимат по-важните решения. Няма да има на своя страна и подкрепата на кой знае колко районни кмета – кандидати на БСП са на балотаж в 8 столични района, но само в два от тях имат сериозни шансове („Изгрев” и „Искър”). Тоест, Манолова ще бъде „с вързани ръце” по отношение на множество общински политики, или поне ще се оправдава с това, подобно на Бойко Борисов през първите две години от мандата си като кмет на София.
Второ, самата Манолова показа по време на кампанията, че няма задълбочен поглед върху проблемите на столицата. А що се отнася до евентуалните решения, от там лъха на популизъм („ще питаме гражданите”) и склонност към щедри социални харчове, което е присъщо на всеки социалист. Което означава, че там, където не се изисква санкция на СОС, общинските разходи ще се насочват по усмотрение на кмета и неговия екип. Тази година бюджетът на Столична община достигна рекордни нива (над 1.5 млрд. лева) и има всички основания да се очаква, че през идния мандат ще продължи да нараства. Е, искаме ли този все по-голям финансов ресурс да бъде управляван неразумно, даже направо рисково?
И трето, истинската политическа битка на Мая Манолова не е за София. Досегашният омбудсман се стреми да прехвърли на столичен терен националното политическо противопоставяне между ГЕРБ и БСП. След изборния успех на Румен Радев срещу Цецка Цачева, „червените” се надяват да повторят това и в София. Така столицата става заложник на политическа конфронтация, при която реалните проблеми на града остават на заден план. Под реални проблеми визирам не толкова настоящите, колкото бъдещите – нуждата от нов Общ устройствен план, адаптирането на инвестиционната политика на общината съобразно следващия програмен период на еврофондовете (развитието на града през последните 12 години прави все по-трудно оправдаването на нуждата от евросредства, тъй като столицата вече не е крайно нуждаеща се според европейските стандарти), дефиниране на приоритетните за столичната икономика отрасли и т.н.
И всичко това, само за да бъде разрушен настоящият модел на управление на града. Който определено има (сериозни) недостатъци, но цената на тази промяна изглежда твърде висока.
Изброеното дотук са рационални аргументи защо в неделя трябва да гласуваме против Мая Манолова. Но тъй като малцина се вслушват в рационалното, а повечето вземат решения под натиска на емоцията, то следващите редове съдържат именно емоционален призив за подкрепа на Йорданка Фандъкова, която в момента удържа последната стена на „синята” столична крепост.
За целия период от падането на комунизма насам, София неизменно бе определяна като „синя”, като антикомунистеческа, като населено място, което никога няма да бъде спечелено от БСП. Искате ли тази традиция да бъде прекъсната? Готови ли сте да търпите леви социални експерименти на гърба на града?
А онези, които си мислят, че Манолова няма как толкова да съсипе София, нека просто да се поинтересуват в какво състояние са онези общини, които през последните 4 (или повече) години са под контрола на БСП. Аз ще дам само един пример – Каварна, която вече си няма рок фестивал.
Що се отнася до позицията „не подкрепям никого”, тя върши работа единствено за собствена утеха на ползващите я. Но ако Манолова победи Фандъкова с по-малка разлика, отколкото са гласовете „НПН”, то (без)действието на тези избиратели също ще е спомогнало за превземането на Улпия Сердика от варварите (пардон, на София от социалистите).
Затова, в неделя гласуването е и въпрос на чест. Да излезем и мощно да покажем, че София никога няма да бъде червена.