Грубостта, която обикновено разстройва и стресира, не винаги е негативна

Във времена, в които клещите на политическата коректност все повече затягат речника, е изненадващо да научим, че изследвания свързани с грубостта в общуването установяват положителни въздействия върху психичното здраве. Грубостта се определя като поведение, което нарушава норми. А те са свързани с нашите очаквания за това, кои обноски са, или не са, подходящи или приемливи. Да речем, че не очакваме някой да запее високо в библиотека, където нормата за шум подсказва, че трябва да сме тихи и спокойни. Разбира се, някои от нас биха били освежени от подобен случай и при спомена и усмивката би се появила отново. Универсалността на нормите обаче не е факт и в много случаи те са с обратен знак. Прекъсването на среща може да е приемливо за едни и неприемливо за други. Гражданин на Франция, сервитьор, бе уволнен от канадски ресторант за грубо поведение, но, според него, причината е във френския маниер, който е по-директен от установените изисквания в Канада. В този случай усмивките отсъстват при засегнатите страни и можем да ги очакваме само при странични наблюдатели. Учтивостта и грубостта имат нюанси, универсалността им е подложена на съмнение и в много случаи зависи от културните особености на съответните региони. Професорът по лингвистика Сара Милс дава пример с йоркширците от севера, чиято брутална прямота е ценена на място, но се приема като грубо поведение в южните части на Англия.

Какво показват изследванията? Очаквано, почти 100% от хората са изпитвали през живота си прояви на лошо отношение, а половината, особено работещите в публичната сфера - всяка седмица. Резултатът е, че намаляването на грубостта навлиза във фокуса на много компании. Счита се, че тя влияе отрицателно върху ефективността на служителите. Негативните ефекти са широко известни, описвани многократно и дори изучавани, но изненадващо, в последно време, се появяват и твърдения в обратна посока. Опитът и усилията за справяне с грубостта се оказват полезни за душевното ни равновесие. Както и за подпомагане на професионалното развитие. Има клиенти, с лоши маниери, които се държат грубо и усъвършенстването на техниките за обезвреждането им, водят до повишена увереност. Оказва се, че обучението в тази посока не е излишно. Ето как грубостта може да се определи като позитивно предизвикателство. А нейното преодоляване, би засило устойчивостта и самочувствието ни. Това прави възможно разработването на различни стратегии, които да бъдат следвани, за да се намали стресът от подобни взаимодействия.

Изграждането на взаимотношения на разбирателство е много важно и не би следвало да се притесняваме ако те започнат с учтивост, която с течение на времето отстъпи на все по-неофициално общуване, дразнене и дори обиди. Всичко това индикира увереност и повишаване нивото на доверие. В по-широк обхват неучтивостта може да бъде знак за членство в група, в културно обособени общности, в които има определени езикови правила. Така ругатните и обидите служат за облекчаване на стреса и сближават членовете. Някои изследователи твърдят, че подобни отношения подобряват мотивацията и морала. Но това е възможно само ако културата на групата и лидерството позволяват определен тип поведение. Не на последно място грубото поведение сред близки е приемливо, защото се счита  и като проява на чувство за хумор. Идеята е да накарате другите да се усмихнат.

Не се усмихваме обаче в глобален контекст, когато президентът на САЩ периодично проявява грубото си, недоброжелателно поведение в Туитър или когато изтласква други президенти и застава със самодоволната си усмивка пред тях. Не се усмихваме и когато наблюдаваме колегата му - държавен глава на Русия, който без капка чувство за хумор представя бойна ракета, като новогодишен подарък за гражданите на РФ. От друга страна винаги усмихнатият президент на комунистически Китай е на път да се прочуе с, още по-лошото от предходниците си, отношение към тибетци и уйгури. А в британската политика, като че ли нарочно стимулират грубото поведение и конфронтацията с подредбата на столовете в парламента. За да кажем нещо положително в този дискурс, трябва да споменем, че грубостта в политиката е полезен начин за ограничаване на нежеланото от другите или за оспорването на техните възгледи. С възможно най-голяма сила. Добър инструмент е и когато се използва за демонстрация на гняв и неодобрение, за утвърждаване на отказа на избирател да сътрудничи, както и желание за промяна в поведението на избранниците.

Както видяхме по-горе, грубостта, която обикновено разстройва и стресира, не винаги е негативна. Справянето с нея може да изгради устойчивост и способност за общуване с трудни хора. При други обстоятелства - в тесен кръг, може да подобри и укрепи отношенията.