Една женска космическа разходка разобличи двойните стандарти в отношението към политиците

1

На 18-ти октомври Кристина Кук и Джесика Меър, две астронавтки на НАСА, влязоха в историята, след като извършиха първата изцяло женска космическа разходка. Подобно на много други космически ентусиасти, така и аз наблюдавах събитието в реално време. За човек като мен, роден през 1986-та година, това бе реален шанс да видя някакво „първо“ събитие в пилотираната космонавтика. Все пак са изминали дълги години между датата на моето раждане и полетите на Юрий Гагарин, Валентина Терешкова, Армстронг и Олдрин.

Когато се случи историческо събитие за американската астронавтика, нормално е президентът да се обади и да поздрави лично астронавтите-герои на САЩ. Когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната, тяхната работа на повърхността е прекъсната от обаждането на тогавашния президент Ричард Никсън. Не бива да ни учудва, че на историческия 18-ти октомври НАСА организира живо предаване с Белия дом, само че днешният президент на Щатите е Доналд Тръмп.

Минути преди обаждането социалните мрежи забучаха.

Хората недоволстваха – как смее Тръмп, този расист, сексист и враг на сексуалните малцинства да се обади на двете жени в космоса? Общественото внимание се насочи, парадоксално, не към изказванията на Меър и Кук от орбита, а към това какво предстоеше да издрънка Тръмп. Просто защото той е Тръмп и понеже е Тръмп, непременно ще изръси някаква простотия – и без друго постоянно ги ръси едни в Туитър.

И Тръмп сгафи! Пред камерите той съобщи: „За пръв път жена излиза извън космическата станция. Тези жени извършват първата в историята на човечеството женска космическа разходка“.

Истина е, че Кук и Меър не са първите жени в открития космос. Първенството държи съветската гражданка Светлана Савицкая, която провежда своята космическа разходка през 1984-та година. Скоро след това, още през същата година, американката Катрин Съливан също излиза в космическата пустота. Но и в двата случая тези астронавтки са придружавани в космоса от мъже. Американките Кристина Кук и Джесика Меър са първите, които излизат на разходка в космоса самостоятелно, без да имат мъж-астронавт до себе си.

„Ние не искаме да получаваме големи заслуги, тъй като е имало други жени в открития космос преди нас“, каза Джесика Меър в отговор на Тръмп. „Но за пръв път има две жени в космоса по едно и също време – и това е наистина интересно за нас. Ние много говорим за това тук, но все пак знаете, в нашия случай ние просто си вършим работата. Това е просто едно от нещата, за които сме били обучавани в продължение на шест години“.

След този разговор заглавията в западните медии бяха потресаващи. „Две жени-астронавтки учтиво поправиха Тръмп, след като президентът направи оскърбителна грешка“, изкоментира Бизнес Инсайдър. Много други новинарски агенции отразиха следното: “Тръмп бе унизен от жените-астронавтки“. В свое интервю за Хюстън Хроникъл американската анализаторка Лаура Форчик, която също така твърди за себе си, че е професионален учен, феминистка и собственичка на космическата консултантска фирма Астралитикъл, заяви: „Позор за него… Той игнорира  колко много жени са били потискани в НАСА“.

Но историята не свършва дотук.

Няколко дни по-късно излезе информация в някои сайтове, че в момента, когато астронавтките коригирали грешката на Тръмп, той, докато приглаждал емблематичната си коса с ръка, съвсем умишлено им показал среден пръст. Тези публикации, естествено, са придружени със скрийншот на кадъра точно в мига, когато Тръмп си оформя прическата.

Въобще не възнамерявам да обсъждам този дебилизъм, но искам да кажа няколко думи за грешката на Тръмп. През годините и аз съм се дразнил нееднократно, когато политиците са допускали гафове щом са се изказвали по някакъв научен въпрос. Но нека да признаем следното: ако човек не е навътре в космонавтиката и не се интересува особено от случващото се горе, той трудно би направил разликата между космическата разходка на Светлана Савицкая и тази на Кук и Меър. Изисква се човек да е наясно, че като правило астронавтите излизат в космоса по двойки – и винаги досега се е случвало когато жена напусне пределите на космическия кораб, тя непременно да е придружавана от мъж. Не е задължително Тръмп да е наясно с този факт, а вероятно и експертите, които са го съветвали преди да проведе обаждането до орбита, не са били наясно. Нека да напомня, че мнозинството граждани, включително и в България, дори не могат да изброят планетите на Слънчевата система в правилната им подредба. Повечето хора, които се интересуват от тези подробности, не избират да следват политическа кариера, а стават астрономи, астронавти или учени.

Далеч по-любопитна ми е обществената реакция спрямо политиците от срещуположния лагер. В историческия за космонавтиката ден Хилари Клинтън, бившата претендентка за президент от Демократическата партия и пряк конкурент на Тръмп, написа следното в Туитър: „Когато бях мъничко момиченце, аз написах писмо до НАСА и им съобщих, че си мечтая да бъда астронавт. Те ми изпратиха  отговор и ми отвърнаха, че не приемат момичета. Едно ново поколение от мънички момиченца наблюдаваше днешната историческа космическа разходка“.

Веднага щом всеки разумен човек прочете този статус, той би си представил едно разплакано мъничко момиченце от началното училище, което досега е гледало към небето с любопитен поглед, но всичките му мечти са загинали след суровия отговор от НАСА. Истината е малко по-различна. Хилари Клинтън е родена през октомври 1947-ма година. Първият спътник на СССР излита през октомври 1957-ма. Тогава още няма НАСА – американската космическа агенция е основана година по-късно. Дебютният суборбитален полет на американеца Алън Шепърд е факт през 1961-ва година. А пък Джон Глен излита в орбита през 1962-ра. Ако Хилари Клинтън наистина е изявила желание да стане астронавт и е писала на НАСА, това вероятно е станало след 1961-ва или 1962-ра година, когато е била на около 15-годишна възраст. Тогава Клинтън не е била мъничко момиченце, а вече тийнейджърка. Читатели на профила на Хилари веднага я скастриха за това, че подвежда аудиторията си.

Историята за Хилари Клинтън и писмото на НАСА се върти в общественото пространство от десетилетия и в нея има само един проблем – тя не може да бъде потвърдена.

През 60-те години НАСА е получавала хиляди писма от различни фенове, а агенцията не си е правила справка за публичната кореспонденция. Изглежда, че Клинтън също не е запазила своето писмо. Историята, която тя разказва, е в тон с доктрината на Демократическата партия, но дали е вярна? Трудно е да се каже със сигурност в отсъствието на доказателства. През 60-те години на миналия век НАСА действително е търсила да наеме за астронавти хора с опит във военната авиация, а такива са били само мъже. Как обаче агенцията е отговаряла на множеството желаещи да станат астронавти? През 2003-та година космическият анализатор и журналист, дългогодишен работник по програмата „Космическа совалка“ Джеймс Оберг, решава да разследва случая с Клинтън и нейното писмо от НАСА. В хода на разследването са открити няколко запазени писма на агенцията до различни младежи – едно от 1962-ра, друго от 1966-та, а трето от 1970-та. В нито едно от тези писма не е констатиран отказ поради полова принадлежност. И ако през 60-те години НАСА избира само отбрани военни пилоти за ранните мисии до орбита и до Луната, вече по време на следващата селекция през 1978-ма година започва подбора и на жени. Да, през 60-те години НАСА праща откази на останалите за астронавти, но тези откази са насърчителни – на младежите им се дава списък с потенциалните учебни предмети, които могат да са решаващи за тяхната селекция като астронавти на по-късен етап.

Реално погледнато, когато НАСА за пръв път подбира  жени за астронавти през 1978-ма година, всички те са родени в периода между 1943-та и 1951-ва. Ако Хилари Клинтън действително е искала да се занимава с научна дейност и евентуално да кандидатства за астронавт, тя е притежавала всички шансове за успех.

Анализът на Оберг, както споменах по-горе, датира от 2003-та година. През последните години обаче се случиха две други случки. Първо в сайта Reddit се появи сканирано копие на писмо, за което се твърди, че е от 1962-ра година с подател НАСА и в което е представен отговор към момиче на име „Мис Кели“, кандидатстващо за астронавт. Отговорът е следният : „Ние нямаме програма, която касае жени-астронавти, нито имаме планове за такава“. На това писмо е трудно да се потвърди автентичността, тъй като потребителят на Reddit си е изтрил профила и също така стилът на писмото е коренно различен от този на намерените досега автентични писма от този период. Много историци и анализатори, в това число и Оберг, изразяват съмнения в оригиналността на писмото. Ако такива писма са били нормална практика през бурните времена на 60-те години, експертите твърдят, че деца и родители са щели да се оплачат в медиите и още тогава е щял да гръмне скандал. Вместо това подобни „документи“ излизат на бял свят чак днес, 50 години по-късно, за да са в тон с модерните политически тези.

Второто събитие, което се случи, бе появата на още едно писмо – този път изглежда да е автентично, защото бе намерено в архивите на първата астронавтка на НАСА Сали Райд след нейната смърт. Отново става въпрос за отказ спрямо жена на име Мис Линда Халпърн: Ето какво пише в писмото: „Докато много жени са назначени да работят в други сектори на космическата програма – някои от тях на изключително важни научни позиции – ние нямаме текущи планове за назначаването на жени на астронавтски мисии поради изискуемостта за дипломи в областта на науката и полетната тренировка, както и поради физическите характеристики“. С други думи – наемани са мъже, защото изискванията на НАСА са били астронавтите да са физически силни военни пилоти.

Дали Хилари Клинтън е получила такова писмо – кой може да ни каже? Едно става ясно от нейния туит – тя е склонна да украсява нещата да пасват на нейната политическа доктрина, тъй като претендира, че е писала до НАСА като малко момиченце, а реално е била поне 15-годишна тийнейджърка. Възможно е наистина да е получила писмо от НАСА с отказ, но не защото е била жена, а защото са търсени военни пилоти, каквито тогава са били мъже.

 Това, което наистина ме изумява, е следното: защо седмица по-късно няма същата реакция към Хилари, каквато има към Тръмп? Защо липсват подобни бомбастични заглавия, този път спрямо Клинтън – още повече, че тя не е допуснала грешка поради незнание, а очевидно е послъгала за възрастта си с цел политически пиар? Реших да проверя чисто количествено какви са реакциите спрямо грешката на Тръмп и спрямо преувеличението на Клинтън в търсачката Google, ограничавайки резултатите за последната една седмица. Ха сега познайте какъв е резултатът. Проверете сами!

И ако Доналд Тръмп се жалва публично от този очевиден двоен стандарт, дори пишейки с главни букви в Туитър за поредните FAKE NEWS, случки като тази след женската космическа разходка ни напомнят, че понякога в неговите претенции има съществена доза истина.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани