След лавината от социологически проучвания през последните дни, човек не може да не си зададе някои въпроси. Например: социолозите отгатват ли изборните резултати или ги предизвикват? Провиждат ли в бъдещето или го създават? Този въпрос никак не е за подценяване, защото едно е да установиш какво възнамерява да извърши гласоподавателя, а съвсем друго – да го изманипулираш да го извърши, за да кажеш после: познах.
Що за наука е социологията? В изнесените данни се вижда, че разликата за един кандидат достига до почти 12 процентни пункта при различните изследователи (Мая Манолова при „Медиана“ и „Маркет линкс“). А в проценти разликата е около 30. Това е все едно в Оксфорд да кажат, че скоростта на светлината е 300 000 км/сек., а в Масачузетския технически институт да я определят на 200 000, при което ние да приемаме на сериозно и двата университета и да вярваме, че и в двата се извършва едно и също нещо, наречено „физика“.
Не стига това, ами социолозите се застраховат още веднъж, когато казват, че резултатите от изследванията им попадат „в обхвата на възможните статистически отклонения“ или „в рамките на статистическата грешка“. Аз ти го казвам, ама то може и да не е вярно! Представете си, че отивате на лекар, той ви преглежда и казва: „Вероятно имате проблеми с белия дроб, но тъй като резултатите от моя преглед са в рамките на статистическата грешка, може да е и черният“. Е, при това положение ще наречете ли с лека ръка медицината „наука“?
Но социолозите не спират и тук, а се застраховат и за трети път. Казват: „Това, което публикуваме, в никакъв случай не са прогнози, а сондажи. Не носим отговорност, ако накрая се окаже нещо съвсем друго“.
Ами, защо го правите тогава?
Дори и гадателките на боб са по-смели, защото не викат: „ти ще забременееш, ама това не е прогноза, а сондаж и е в рамките на статистическата грешка“. Не. Казват ти даже името на детето. В това отношение социолозите са много по-безхарактерни.
Защо, когато наближат избори, социолозите започват да гадаят кой ще спечели? С какво това помага на избирателите, с какво помага на демократичния процес? Нали изборите не са надбягвания с коне, а нещо ужким по-друго? Очевидно се намират избиратели, които решават за кого да гласуват, след като видят кой ще спечели. Причините са две: рационална и ирационална. Тъй като човек невинаги получава точно това, което иска, невинаги най-любимият му кандидат печели, то човек се ослушва да разбере накъде вървят нещата, за да гласува така, щото да получи нещо най-близко до желаното и същевременно гласът да не се оттече без полза в канализацията. Това е рационалният подход. Ирационалният, или както го наричат „конформистки вот“, се определя от желанието да следваш победителя, да гласуваш за онзи, който има най-големи шансове да спечели, за да кажеш после: ето ме и мен на власт! Тъпо, нали?
Тъпо, но за социолозите е поминък. Както половин процент попада в рамките на статистическата грешка, така никак не е без значение в чия полза е той при представянето на проучването по телевизията или във вестника. Разпъваш голяма шарена диаграма и смълчаният зрител гледа само кой е най-отгоре, без да се замисля дали това е проучване, прогноза или сондаж и докъде се простира „обхватът на възможните статистически отклонения“. До него стига единствено посланието: ще победи ТОЗИ! И ето как, ако се върнем на въпроса, с който започнахме, социологията не само може да познае победителя, но и да му помогне да спечели. Наука ли? Това си е част от предизборната кампания, пропаганда, внушение и манипулация в професионално-безстрастния смисъл на думата. То е като комерсиалната реклама – Джиджи Буфон се къпе с „Хед енд шолдърс“ и продажбите скачат. Дали наистина с това се къпе? Надали. На избори е същото: „Той ли няма да победи, бе?! Че нали социолозите го казаха“. И всички хукват да гласуват за посочения от социолозите кандидат. Той печели, а социолозите се бият в гърдите: „Казахме ли ви! Пак познахме!“. Възможно ли е да има и такъв механизъм? Възможно ли е социологията да действа и по този начин? Ето това ми е много интересно. Признайте, че не е изключено, иначе защо да се пръскат толкова пари за проучвания преди изборите, и още толкова пари, за да стигнат проучванията до медиите, ако те не влияят на избирателите.
Нека все пак да направим уговорката, че не цялата социология е такава.
Тя е като айсберг. Над водата стърчи медийната социология, която се родее с пропагандата, но скрита от очите остава по-голямата част на тази дисциплина, която е безкрайно полезна както за маркетинга, така и за хуманитарните науки. Не изключвам дори моето импровизирано предположение, че социологията променя изхода от изборите, да не е вярно. Може би социологията все пак го познава, предвижда го и нищо повече. Но дори да е така, пак питам: кому е нужно? И защо?
Мисля си, че е много по-добре гражданите да гласуват, без да имат представа как се движат шансовете и какви са котировките за отделните кандидати. Та нали идеята на изборите е тази – всеки да гласува според убежденията и ценностите си, според мирогледа си. Ако си монархист, гласувай за монархическа партия, а не си казвай: „няма смисъл, тези никога няма да влязат“. Поне ще знаем каква е общата картина. Иначе много често се получава така, че големи социални групи вкарват във властта политици, които после тръгват срещу техните интереси. Избраният по този начин политик не е един от онези, които са го избрали, а представител на корпорация, която е организирала нещата.
Вярно, че понякога се налага да се гласува „с отвращение“, да се избере по-малкото зло, но и тогава не виждам предварителните прогнози на социологическите агенции да допринасят с нещо за добрите нрави и чистотата на демократичния процес. Но очевидно нещата ще продължат така, както са вървели досега. Изборите ще се решават технически, а не идеологически или политически, и това е така, защото демокрация няма, никога не е имало и никога няма да има. И то не само у нас. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.