Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за единния пазар на ЕС. Как ще изглежда това, ще видим тепърва. Но дотогава няколко по-политически извода, отвъд техническите измерения на #СделкатаНаБорис:
1) Тя е по-британска и консервативна от тази на Тереза Мей (това не означава, че е по-добра от европейска гледна точка);
2) Въпреки критиката в рамките на британското общество, Борис Джонсън показа, че има какво още да се изстиска от ЕС ( „раздробяването“ на митническия съюз и ключовата роля в процеса на местния Парламент в Белфаст);
3) Ако тази сделка не събере достатъчно подкрепа в Камарата на общините, Борис Джонсън ще може спокойно да свика предсрочни избори, в които да се яви пред електората като човекът, който (1) искаше и (2) договори Брекзит, но е бил възпрепятстван от Долната Камара;
4) ЕС, въпреки че в целия процес на Брекзит бе в по-силната позиция, е готов да прави компромиси (дано това е понеже става дума за Великобритания, а не цялостна нагласа на съюза). Но ако ЕС не искаше да се постигне развитие по въпроса или имаше реваншистко отношение конкретно към британския министър-председател, то до сделка просто нямаше да се стигне. В този случай обаче – дано това се разбере правилно отвъд партийните симпатии – ЕС игра на страната на Борис Джонсън, защото отказът на компромис от страна на Брюксел щеше да компрометира публичната увереност на Борис и щеше да налее вода в мелницата на опозицията на торите;
5) Има много, което Доналд Тръмп може да научи от Борис Джонсън спрямо това как се преговаря с ЕС, за да постигнеш своето. Британският министър-председател има две лица – едното, предназначено за островната публика, другото – за европейската, в чието редуване той успя да се доближи максимално до това, което искаше;
6) Големият проблем пред Великобритания няма да дойде от DUP (северно-ирландските юнионисти), а от Шотландия (Никола Стърджън, може би включително подразнена от специалния статут на Северна Ирландия според новата сделка, днес отново обяви желанието си за нов референдум за напускане на Великобритания). Но това е и урок за консервативните юнионисти във Великобритания: който референдум вади, от референдум умира;
7) Франция отстъпи пред Германия за сключването на тази сделка, което ме притеснява, че Германия ще отстъпи пред Франция по отношение на преговорите на ЕС с Македония и Албания.
С две думи: Борис Джонсън направи повече, отколкото критиците му очакваха, а ЕС прояви разум и се държа отговорно.