11-ти октомври беше тъжен ден за космическата общност, защото тогава ни напусна легендарният руски космонавт Алексей Леонов. В същия този ден обаче се случи още едно събитие, този път позитивно за руската космонавтика, което отмина без да получи необходимото му отразяване в медиите. За пръв път от 2010-та година насам руснаците отбелязаха цели 12 месеца без да преминат през авария, пълна или частична, на своя собствена космическа ракета (към статистиката не добавяме тази на бойните ракети от типа на „Буревестник“). Постижението е забележително, макар че предстои да разберем дали Русия ще отпразнува една календарна година без провали (което за последен път се случи през 2003-та).
Аварийността на руските космически ракети по традиция е доста висока, като статистиката показва, че за изминалите три десетилетия има общо 61 инцидента – т.е. средно около два годишно.
През 2018-та година положението бе особено тежко. Преди това провалите като че ли подминаваха пилотираната космонавтика и касаеха само спътниковите и товарните превози. И изведнъж на 11-ти октомври миналата година космическият кораб „Союз МС-10“ с руския космонавт Алексей Овчинин и астронавта на НАСА Ник Хейг претърпя фатална повреда при изстрелване. Слава Богу аварийните системи сработиха и двамата успяха да се спасят, като извършиха меко кацане на 20 километра източно от Жезказган, Казахстан. Катастрофата на ракетата-носител на „Союз МС-10“ настъпи по-малко от два месеца след като се случи друга авария с предишния кораб „Союз МС-09“, при която бе установена пробойна, водеща до изтичане на въздух.
Бъдещето на Международната космическа станция бе под въпрос. След 2011-та година, когато застаряващите космически совалки на САЩ бяха пенсионирани, руските космически кораби „Союз“ останаха единственото средство за транспорт на астронавти до станцията. Привържениците на путиновия режим у нас (които образно и не съвсем коректно биват наричани с понятието „русофили“) много обичат да ни натякват този факт. И макар че хората с традиционно десни убеждения (които образно и не съвсем коректно биват наричани с понятието „русофоби“) понякога се гъбаркат с руските катастрофи, тези майтапи винаги се посрещаха със стандартния ответ: абе руснаците понякога не успяват да си изстрелят ракетите, но всички се возят на техните кораби, докато тъпите американци И ТОВА не могат!
Поне такива бяха реакциите преди аварията на „Союз МС-10“ – впоследствие мнозина поставиха под съмнение способността на Русия да си изпълнява задълженията като превозвач към МКС. Вярно е, че частните американски доставчици СпейсЕкс и Боинг се забавиха изключително много в разработката на новите пилотирани космически кораби „Крю Драгън“ и „Старлайнър“. Въпросът беше дали кризата в руския космически отрасъл е толкова дълбока и дали руснаците щяха да удържат фронта още поне мъничко, докато „Крю Драгън“ и „Старлайнър“ станат готови…
Събитията през следващите месеци доказаха защо космическите експерти понякога са лоши прогностици. „Крю Драгън“ проведе дебютния си полет през месец март, като доказа по безупречен начин своите способности да се скачва с Международната космическа станция.
Този безпилотен полет даде надежда, че скоро САЩ отново ще започнат да извозват астронавти до орбита. Но както всичко бе тръгнало наред, така през април плановете претърпяха неочакван обрат. Вече върнатата от МКС капсула на „Крю Драгън“, която трябваше да се използва за по-нататъшен тест на аварийните система, експлодира по време на наземна подготовка. В рамките на друго изпитание на парашутните системи бе отчетена нова аномалия. Що се касае до Боинг, компанията също премина през проблеми от неизяснен тип и сега „Старлайнър“ сега не се очаква да лети преди ноември т.г. Междувременно руснаците се възстановиха от аварията със „Союз МС-10“ и още през декември 2018-та, само два месеца по-късно, изстреляха нов пилотиран кораб „Союз МС-11“. После изстреляха други ракети, че и други космически кораби … и така до днешна дата си извозват спътници и хора в космоса безаварийно, вече цяла година.
Означава ли това, че космическата криза на Русия е вече отминала?
Преди да отговорим на този въпрос, трябва да адресираме един друг: имало ли е изобщо криза в руския космически отрасъл? Нарочно се налага да отговарям на тая питанка, защото постоянно изникват хора, които твърдят, че не е редно да се акцентира върху руските катастрофи, защото навсякъде възникват аварии на космически ракети и кораби – включително в САЩ, в Европа, в Китай. Тъй, казват тези хора, никаква криза няма, стига сме нищили космическата програма на Русия всеки път когато падне някоя ракета.
Реално погледнато, това наистина е така. И руските ракети падат, но американските също. И все пак има една съществена разлика – когато аварира американска ракета или кораб, това обикновено се случва, защото хардуерът е още твърде нов и предстоят да бъдат натрупани летателни часове, за да се видят къде са слабостите.
Напомням, че американската космонавтика се съвзема след дълъг период на стагнация – обусловен от грешното политическо решение да бъде построена космическата совалка, от недостатъчната гъвкавост на старите аерокосмически компании и от лошото финансиране. Този период е започнал условно в края на програмата „Аполо“ и е приключил, отново условно казано, през 2008-ма година, когато СпейсЕкс изстреляха за пръв път малката си ракета „Фолкън 1“. Слабото американско лидерство и лошите политически решения, взети най-вече през епохата на Клинтън, доведоха до преждевременния край на совалките без да има готов нов пилотиран кораб, както и до прословутата мярка да се оборудват американските ракети с построени в Русия двигатели. Американците продължават да ближат рани от тези решения и да търпят основателна критика. Но този период вече отминава. Млади компании като Рокет Лаб, Върджин Галактик, Върджин Орбит, Блу Ориджин и СпейсЕкс иновират, а вече и старите корпорации като Нортроп Груман и Боинг са осъзнали, че няма как да изоставят от тенденцията, съответно също иновират. Нормално е при тези иновации да има и аварии, което е част от прогреса.
От друга страна авариите в Русия нямат почти нищо общо с иновациите. Фокусът на руския космически отрасъл продължава да е върху съхраняването на хардуера и инфраструктурата от 60-те години. Ракетите „Протон“ и „Союз“, които летят днес, макар и поетапно модернизирани, слабо се отличават на външен вид от тези, които в началото на космическата надпревара са извеждали първите хора в космоса и луноходите. Разбира се, много от подсистемите са подобрени, даже ракетите са вече цифровизирани. Но представете си един „Москвич“, оборудван с нови компютри и GPS системи – той пак би си останал „Москвич“. Трудно ми е да се сетя за добри примери за иновации в руското ракетостроене през последните 10 години. На прима виста се сещам само за адаптацията на степените „Фрегат“ да могат да извеждат множество микроспътници от типа CubeSat, както и за въвеждането в експлоатация на лекотоварния носител „Союз-2.1-в“. По-сериозните предложени иновации като конструкцията на ракета „Протон Медиум“ така и не се случиха. Що се касае до създаването на нови ракети, за последен път през 2014-та година видяхме два полета на „Ангара“ и оттогава насам … нищо. Факт е, че днешната космонавтика на Русия продължава да разчита на съветското си наследство, а стъпките към промяната на това статукво са съвсем мънички. Ако една руска ракета „Союз“ или „Протон“ аварира, това обикновено не е заради някакъв неизвестен на инженерите технически проблем – тези ракети имат десетилетен период на експлоатация и слабостите им са ясни. Другаде трябва да търсим причината – в ниските заплати на работниците, корупцията, безкрайните и безплодни опити за реформи.
Така че не, авариите на американските и на руските ракети не могат да бъдат измервани с еднакъв аршин. Но нека се върнем на темата за корупцията. По-рано през годината шефът на СКР Александър Бастрикин оповести, че от космическия отрасъл на Русия са откраднати милиарди рубли. Колко точно е трудно да се каже, Сметната палата на Русия изчислява, че финансовите злоупотреби възлизат на повече от 760 милиарда. Не знам дали това разкритие е довело до реални наказания на виновните. Не съм наясно дали шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин е успял да затегне контрола на подчинените си и дали мерките имат пряка връзка с намаляването на аварийността през изминалите 12 месеца.
Това, което знам е, че вече са започнали необратими процеси, които е почти невъзможно да бъдат прекратени.
Да, ракетата „Протон-М“ летя тази година четири пъти, като по време на един от полетите изведе в космоса престижната научна обсерватория „Спектр-Р“, а по време на друг изстреля комерсиален полезен товар. Но този комерсиален полет стана факт след двугодишно прекъсване, а нов договор все още не е подписан. „Протон-М“ е основната тежкотоварна ракета на Русия и е факт, че за нея вече няма търсене от страна на комерсиалните спътникови оператори, тя вече не може да генерира пари за нуждите на руския космически отрасъл и освен това са предприети стъпките към нейното предстоящо пенсиониране. Последното означава, че е започнало поетапното спиране на производствените операции. Междувременно ракетите от серията „Ангара“, които трябва да заменят „Протон“, още не са готови: следващият полет след петгодишно прекъсване ще се случи най-рано в края на тази година - и то от северния руски космодрум Плесецк. За да могат „Ангара“ да извеждат максимално количество полезен товар в орбити, близки до екваториалната, те трябва съответно да излитат възможно най-близо до Екватора. Отчитайки географските особености на Русия, това означава да се изстрелват от най-южната възможна точка – т.е. от космодрума Восточний, където стартовите площадки са все още в процес на строеж. Не забравяйте, че ракетите трябва да полетят неколкократно, за да се утвърдят като надеждни и да се наложат на пазара. Шансът руснаците да са готови своевременно не е голям.
Дори и отчитайки забавянията около американските пилотирани космически кораби, в областта на руската пилотирана космонавтика също са възникнали необратими процеси. Независимо дали „Крю Драгън“ и „Старлайнър“ са напълно готови или не, нови поръчки за руски кораби „Союз“ не са направени. Така че американците ще са принудени да разчитат на новите си пилотирани кораби, докато през 2020-та руснаците ще са в състояние да изстрелят само два „Союз“-а, а не, както бе досега, четири в рамките на календарна година. САЩ не са единствените, които се отдръпват от „Союз“-ите. Това лято представителят на ЕКА в Русия Рене Пишел оповести, че Европа също ще престане да изпраща астронавти на борда на руски ракети и отсега нататък те ще летят само с американските кораби. Според ръководителя на Института по космическите политики Иван Моисеев оттеглянето на досегашните партньори от пазара е сигурен индикатор за падението на руския ракетно-космически отрасъл. Лично аз смятам, че в бъдеще руснаците ще разширят пазара си най-вече към арабския регион и Азия. Последният кораб „Союз МС-15“, който излетя на 25-ти септември, вече извози до МКС първия космонавт на Обединените арабски емирства Хаззаа ал-Мансури. Предполагам, че няма да е единствен. За мен истинският въпрос е следният: догодина поне един от двата кораба „Старлайнър“ или „Крю Драгън“ ще е готов за пътнически превози, а той ще е близо два пъти по-евтин от „Союз“. Ще може ли Русия да издържи на конкуренцията?
Мисля, че вече можем да си отговорим на въпроса дали е отминала кризата в руската космонавтика. Не, не е. В икономическо отношение тя тепърва започва.