Историята помни имена и образи на герои, а хората се прекланят пред делата им, издигат в тяхна чест паметници, поднасят венци и понякога се питат какво би казал или направил героят, ако беше жив. Дълги години гражданите на африканската държава Зимбабве имаха възможността да чуват какво говори един от техните, а също така и за целия африкански контитент герой. Те чувстваха промените в живота си от казаното и направеното от него. Роберт Мугабе живя 95 години и почина през септември тази година.
Името му е популярно в цяла Африка и се свързва със завършилата с упех борба за независимост на африканците срещу белите колонизатори. Роден е 1924 г. в Южна Родезия, британска колония и по-късно непризната република, една от най-прочутите с расовата сегрегация страни. Днес държавата се нарича Зимбабве. Господството на бялата раса се е осигурявало чрез образователен и имуществен ценз, който не е допускал до избори по-голямата част от населението. Мугабе завършва университет в Лондон и се връща през 1963 г., за да стане съосновател на Африканския национален съюз на Зимбабве (ZANU). Бързо попада в затвора, но след десет години е отново на свобода и ръководи партизанско движение в страната от доброволното си изгнание в Мозамбик. През септември 1977 г. е избран за главнокомандващ на националноосвободителна армия на Зимбабве, която се бори срещу белите господари, но и срещу конкурентния патриотически фронт (ZAPU) на Джошуа Нкомо. По-късно двете движения се сдобряват и Нкомо става вицепрезидент на по-популярния и винаги побеждаващ в изборите Мугабе. Последният след три години е избран за първи премиер на Зимбабве. Гражданската война и непризнатата независимост на Южна Родезия са приключили година преди това, през 1979 г., и страната отново е британска колония. Новият премиер Робърт Мугабе идва на власт чрез съмнителни избори през 1980 година. Британското управление е отхвърлено и ZANU са на ход. Формира се Република Зимбабве. Богат бял собственик на земя тъжно отбелязва : "Те са деца. Взимат една хубава играчка - Родезия - и ще я счупят". Думите му, уви, са пророчески.
В Африка държавите повече от половин век са независими. Без значение дали ранните африкански националистически лидери провеждат капиталистическа или социалистическа политика, наблюдателите отбелязваха бърз икономически упадък след първоначален период на относително благоденствие. Предизвикателствата, пред вече независимите държави, бяха слабо развити постколониални икономики, които зависеха от износа на малък брой селскостопански или минерални стоки. От 70-те години на миналия век от Международния валутен фонд започват да изискват нарастващите дългове да бъдат преодолявани чрез изпълнение на програми за структурни промени. Така биват ограничени разходите за социални услуги и образование, както и за инфраструктура. Ето защо много от тези държави остават и до днес нестабилни и недоволни.
За разлика от останалите, наследеното от Мугабе бе жизнеспособна, широко базирана икономика, която включвала значителни индустриални и проспериращи търговски и селскостопански сектори. Южна Родезия бе рай, но за белите хора. Въпреки че икономическите дейности били контролирани от това малцинство, то потенциалът за развитие, сочен от специалистите тогава, е бил далеч по-добър, отколкото в другите постколониални африкански страни. Но корупцията и лошото управление бързо ликвидират тази благоприятна база за развитие. За толкова десетилетия икономиката на Зимбабве не се възстанови и до днес остава в състояние на остра и постоянна криза.
Политическите възгледи на Роберт Мугабе, който през 1987 г. вече е президент, са в крайния ляв спектър и дори е сочен като маоист. Като първа мярка ZANU унищожава ефективната държавна служба. Тези структури, ако бяха запазени, биха могли да бъдат в полза за всички. Земите на белите фермери се взимат от новата власт и продукцията рязко намалява. Някои биха приветствали това отнемане на земи от белите собственици, но други биха подчертали, че първоначалните речи на героя за расово помирение след края на партизанските войни през декември 1979 г., са били думи, хвърлени на вятъра. Последните биха акцентирали върху мащабната корупция, която той поддържаше, и трагичния провал на икономиката по време на дългите години от неговото управление. От лидер, който символизираше свободата, в края на живота си бе посочен от мнозина като брутален деспот. Неговото желание страната да се плъзне към еднопартийност не се осъществи, но изборите многократно бяха фалшифицирани и дълги години бе невъзможно да бъде отстранен от властта. Водеше война с МВФ и резултатът сега в Зимбабве е, че липсва валута, с която да се купува бензин и обикновени стоки за магазините. През последните няколко седмици много магазини : Edgars (за дрехи), Тета, KFC (заведения за хранене) - просто са затворили вратите си. Опашките за бензин се простират на километри.
Тази година вестта за смъртта му раздели африканците. Едни приветстваха Мугабе като герой от освободителната борба, а други го заклеймиха като „чудовище“. Циниците биха сравнили личността му с друг от големите революционери и борци за отхвърляне на колониалното управление на Конго, Патрис Лумумба. Неговата репутация остана ненакърнена, защото бе убит през 1961 г. и нямаше възможност да направи големи и груби грешки. Все пак много от онези, които днес ще възхваляват Мугабе, ще бъдат от други места на континента, неизпитали на гърба си деспотизъма му. А ще бъде ли Мугабе забравен от следващите поколения? Или ще бъдат забравени недостатъците на неговото управление и подчертано уникалното му място в освобождението на Южна Африка като цяло? Сигурното е, че в близко бъдеще за зимбабвийците, героят от борбата за независимост, ще бъде толкова разделяща фигура, колкото бе и приживе.