Преди няколко седмици зададохме няколко въпроса относно Българска Национална Телевизия.
Въпросът Как трябва да се определя финансирането на Българската национална телевизия? разделя нагласите почти по равно. Все пак мнението, че бюджета трябва да е фиксирана процентна ставка от държавния бюджет, а не да се гласува ежегодно или да се таксуват директно абонатите надделява с 39,22%.
Това би позволило обществената телевизия да е по-малко зависима от политическата конюнктура, тъй като при следващо гласуване не би било възможно да се „орежат“ парите, които се разпределят към БНТ и същевременно не би натоварило гражданите с нови данъци и такси.
Същевременно повечето граждани смятат, че обществената телевизия трябва да продължи да закупува скъпоструващи събития като Световните първенства по футбол, дори това да е огромно перо в бюджета ѝ (63,28%). За филми и сериали собствена продукция на БНТ, анкетираните предпочитат да се учреди специален, допълнителен фонд извън обичайния бюджет (52,34%) и са на твърдо мнение, че такива продукции трябва да има.
Според попълните анкетата, мандатът на директора на БНТ трябва да остане четири години (с 67,45%) а не да се увеличи на 5 или 6 години.
От една страна това може да се приеме като безопасен избор, тъй като несправящ се със задълженията си директор не може да остане твърде дълго на поста си. От друга – БНТ е мастодонт и запознаването с него и административните тънкости при управлението му, често изисква поне година, за да се върши ефективна работа.
Няма и консенсусен отговор на въпроса как трябва да се избира самият ръководител на БНТ, като най-големи проценти отговарят – От работещите в БНТ 33,72%, От Парламента 27,91% и От СЕМ 24,42%.
Първият отговор е интересен, тъй като на въпроса Необходимо ли е намаление на персонала на БНТ? Се получава отговор, който влиза в конфликт – 62,26% са на мнение, че персоналът в БНТ трябва да бъде намален. Обществена тайна е, че кадровата политика на обществената телевизия е плачевна и че частните телевизии постигат далеч по-висока ефективност с по-малък персонал.
Конфликтът е породен от това, че който и да е генерален директор на БНТ, който прояви смелост да извърши необходимата реформа, ще бъде стигматизиран за огромен период от време и ще се сблъска с най-различен натиск от протести, медийна кампания и политически натиск. Едва ли може да се надява на втори мандат начело на БНТ.
Обществото е по-скоро доволно културната програма, нивото на плурализъм и професионализъм в предаванията на БНТ, като оценките варират между 3 и 4 (по петобалната система). Все пак повечето отговорили гледат програмата на БНТ около веднъж дневно и изключително БНТ1. Според потребителите най-важно за обществената телевизия е да отразява точно и безпристрасно събитията (51,56%) и да възпитава определени ценности (30,86%).
При най-популярните предавания ситуацията е по-интересна, но тук трябва да се вземе предвид и аудиторията, пред която е проведено изследването – обяснявайки огромния процент посочили като най-гледано предаване История.БГ 34,04%. След него се нареждат Панорама, Сутрешния блок, Референдум и Още от Деня. Третата обособена и специализирано тематична група, следва по популярност – това са Култура.БГ и Вяра и Общество с Горан Благоев.
Попълнилите анкетатата очакват да видят повече публицистични, разследващи и актуални предавания и не се интересуват от риалити формати, чужди филми и сериали. Което доказва смисълът от обществена телевизия като цяло.