Ако довчера все още имаше някой с неясноти относно логиката на политическия дебат, то те би трябвало да са се разсеяли без остатък след снощното предаване (01.10.2019) „Референдум“ по БНТ-1. То беше във формат председатели на предизборни щабове на различни партии и коалиции в т.ч. и Волен Сидеров, обявил се за такъв на самия себе си в последния момент, за да вземе участие в дебата. Впоследствие Юлиан Ангелов от ВМРО щеше да каже, че Сидеров идва пиян (или нещо по-лошо) от някоя кръчма и е толкова неадекватен, че не знае под кой номер в бюлетината ще се явява на избори. Това обаче едва ли беше точно така.
Наистина, човекът може и да идваше от кръчма, но това по никакъв начин не означава, че скандалът в студиото не е бил предварително замислен и дисциплинирано проведен. Когато предаването започна, в публиката вече имаше стройна агитка от мажоретки с еднакви фланелки, изобразяващи лика на любимия (и волен) партиен лидер. Самият той влезе с точно премерено закъснение – нито прекалено малко, нито прекалено голямо – а само колкото да забави с няколко секунди анонса на водещата и да привлече внимание върху себе си. Не ще да се е забавил по пътя, защото целият му екип вече беше там и го очакваше.
Още на първия въпрос, поставен от Добрина Чешмеджиева съгласно регламента, подписаното споразумение между партиите и БНТ и сценария на предаването, Волен Сидеров се намеси. Не се чу много от това, което говореше (или по-точно – скандираше). Долови се нещо как Каракачанов подарил милиард и половина на Америка, как продавал имоти на военните по морето, как той – Сидеров – имал право да променя сценария на предаванията в обществената телевизия, защото бил представител на данъкоплатците и други подобни неща.
Очевидно идеята беше Сидеров да се покаже ярко извънсистемен, публиката да реши, че волният му дух е бесен, че лидерът на „Атака“ се тресе от справедлив гняв, задето Каракачанов неотдавна го изхвърли от малката коалиция и от парламентарната група на патриотите, и сега просто не издържà и избухна в неподправен изблик на справедливост и гражданска ангажираност. Всъщност обаче едва ли е точно така.
Волен Сидеров не устройва за първи път подобни зрелища. Понякога може би наистина губи контрол и отприщва агресията си под влияние на едни или други обстоятелства, но вчера даде на всички урок по вдигане на медиен рейтинг. От рано тази сутрин участието му по БНТ е новина във всички медии; със сигурност хиляди хора, пропуснали шоуто, са го върнали да го гледат или са го проследили в интернет. Дали до тях са стигнали всички послания на Волен Сидеров и то при изключен през повечето време микрофон? Едва ли, но това няма абсолютно никакво значение.
Логиката е един от най-евтините аргументи в политическата надпревара. Някои политици разбират това, други не го разбират. Тези, които го разбират, знаят, че няма значение дали това, което говорят е оригинално, дали е компетентно, дали е изпълнимо, в крайна сметка дали изобщо е вярно – важното е да го говорят с кратки и силни фрази, зачервени бузи и искрящи очи. Казваш: „Еди-кой-си продава имоти по морето“, можеш да кажеш дори: „Еди-кой-си, маскиран като брокер на недвижими имоти, разпродава държавни парцели по Черноморието“ – няма значение, казаното е казано. Сега остава нападнатата страна да допусне грубата грешка да влезе в обяснителен режим: „Ама няма такова нещо, ама елате да ви покажем документацията, ама елате да ви нарисуваме карта на Черноморието“… Стореното е сторено. Аргументираното опровергаване на обвинението само го популяризира.
Ако в края на кампанията или даже след изборите попитате: „Ей, помните ли оня „Референдум“ в началото на октомври?“, твърде вероятно е да ви отговорят: „Кой, оня с Волен Сидеров ли?“. Малцина ще си спомнят кои бяха другите участници с техните спретнато подредени изказвания за приоритети, политики, ценности и пр. Може би ще остане спомен само от обещанието на Марешки, което той даде с простодушна откровеност, без да се замисли какво казва: „Ако спечелим, – рече той – ще направим във всеки квартал бензиностанция“. То е все едно Артекс да кажат: „Ако сме на власт, ще построим във всеки квартал небостъргач – ей така, за благото на народа“. Човекът поне знае защо е в политиката и какво ще прави с властта, ако се докопа до нея – бизнес.
Така или иначе, за пореден път стана ясно, че сърцето на избирателите (или поне на значителна част от тях) се печели повече със зрелищно поведение, отколкото с разумно и подредено изложени програми (затова и всички програми са почти еднакви, но никой не се впечатлява):
– Ама как само им го каза, а!
– Какво им каза?
– Абе, не знам какво им каза, ама им го каза мноо яко!
Повечето рейтингови политици знаят това и са се научили как да се възползват. Лошото в цялата работа е, че очевидно в политическата надпревара не се състезават политики, а зрелищни изпълнения и популистки заклинания. И, разбира се, плашила: тези грабят народа и съсипват държавата, но пък ние ще ви спасим. Как? В повечето случаи даже не се сещат да попитат.
Тъй че Волен Сидеров знае много добре какво прави. Друг е въпросът защо му се получава и то точно в националната, държавната, обществената телевизия.
От шпионските романи и екшъните знаем, че превратите в банановите републики стават по следния начин: хунтата превзема телевизията, генералите влизат в централното студио и казват, че от днес властта в страната вече е друга. Затова обикновено ефирните студиа на телевизиите е редно да се охраняват. Редно е също да има някакъв план, някакъв разчет какво да се прави в подобни на вчерашния случай с Волен Сидеров.
Снощи, ако не беше разумната, адекватна и професионална реакция на Добрина Чешмеджиева, Волен Сидеров щеше да вземе властта в студиото и – нищо чудно – да произнесе един от онези свои безкрайни монолози от времената на предаването „Атака“ по СКАТ, което го изстреля в политиката. Докато водещата с крехки плещи удържаше напористия си гост, в студиото (а вероятно и извън него) не се случи нищо за преодоляването на проблема. По едно време се появи организаторът, повъртя се, повъртя се, пък си отиде. После една от камерите улови загриженото лице на режисьора, слязъл от апаратната с намерение да помогне, но без да знае как. По някое време най-сетне се появи и полицаят от будката на входа, гологлав. Постоя, постоя зад Сидеров, пък си тръгна и той. След още известно време се върна с втори униформен, също гологлав, но с тази разлика, че на неговия гръб пишеше „Жандармерия“. Постояха, постояха от двете страни на Сидеров като почетен караул, пък си тръгнаха. Най-сетне Чешмеджиева направи това, което може би трябваше да направи доста по-рано – прекъсна предаването, докато изведат Сидеров.
Предполагам, че когато камерите вече са били изключени, Сидеров си е тръгнал сам, без да се налага да го извеждат насила, защото скоро предаването продължи по сценарий без него. Той си свърши работата, за която беше дошъл.
Струва ми се разумно ръководството на БНТ с елемент на максимална спешност да се събере и да разгледа случая. В големия щат на тази организация има ли отдел „Сигурност“, какъвто е налице във всяка по-голяма частна фирма? С какво се занимава този отдел? Има ли планове и разчети за действие при подобни ситуации, които никак не са изключени и които не само специалист по сигурността, но и всеки разумен човек би могъл да предвиди, че е напълно възможно да възникнат?
След снощния инцидент споразумението между обществената телевизия и политическите партии е фактически нарушено, защото не беше спазен договореният регламент и председателите на предизборните щабове не успяха да отправят посланията си към публиката. По този начин те са ощетени, защото е поставена под въпрос равнопоставеността им в предизборната надпревара. Ощетени са и избирателите, защото бяха лишени от възможността да се запознаят с идеите, ценностите и политиките на конкурентите. Редно е предаването да се повтори в извънреден формат, в който „Атака“ да е представена не от Волен Сидеров. Иначе всеки ще може да каже и то с пълно право, че предизборният дебат е бил опорочен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.