Когато Грета срещна Пепе

1

Едва ли остана дори един български гражданин, който да не чу за 16-годишната шведска екоактивистка Грета Тунберг и нейната пламенна реч по време на срещата на върха на ООН в американския град Ню Йорк. Независимо дали сте представител на градската ляволиберална десница или на консервативната левица, на хипстърското братство на крафт бирите или привърженик на лютата ракия, то няма как да сте пропуснали вече прословутото “как смеете” на Дългото чорапче от Стокхолм.

Мнозина виждат поведението на младата госпожица Тунберг като режисирана постановка от ляволибералните елити, целяща да дискредитира и постави в неудобно положение както европейските, така и световните правителства.

Други вярват, че посланията на Тунберг са чисти и непорочни, че тя наистина се опитва да спаси планетата, че примерът й заслужава да бъде последван. Трети пък са раздвоени между тези два сценария, като търсят оправдание за вихрената емоционалност на младата активистка в това, че страда от синдром на Аспбергер, каращ боледуващите да се фокусират до степен на фанатизъм в една конкретна област.

Истината е някъде там и тя е известна на самата Грета и малцина нейни близки. Това, което можем да направим ние обаче е да анализираме процесите, свързани със зеленото движение на Тунберг и посланията, които тя се опита да отправи по време на визитата си в САЩ.

През последните две години непълнолетната шведска активистка за опазване на околната среда мина като природно бедствие през европейския политически елит. Пърформънсите и хепънингите на Грета и други ученици белязаха сериозна част от европейския политически дебат, особено в сянката на вече отминалите избори за нов парламент и Европейска комисия, които бяха проведени по-рано тази година. Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Жан Клод-Юнкер и десетки други знайни и незнайни европейски политици се надпреварваха да се снимат със симпатичното шведско дете, наред с това да обещават как ще работят за спиране на климатичните промени. Доказателство за неоспоримото морално надмощие на Тунберг над този откровено слаб европейски политически елит бе зелената електорална вълна на европейските избори, както и последвалото ги обособяване на ресор след ресор в новите европейски органи на изпълнителната власт, които да се занимават с климатичните проблеми.

На този фон може би самата Тунберг и хората, стоящи зад нейния образ са си помислили, че е време проектът да се превърне в презокеански, а зелената вълна да напусне Европа и да обхване света. Тежка грешка, бих си позволил да заключа.

Посещението на младата Тунберг в Ню Йорк може да бъде окачествено като пълно фиаско, макар и защитниците на идеите й да не желаят да го приемат. Стартирайки от безумното решение да прекоси Атлантическия океан с частна яхта - пътуване, отнело две седмици, и се стигне до непремерената апокалиптична реч на 16-годишната активистка по време на сесията на ООН, провалът бе напълно очакван. Тънката граница между възхитата от непорочния плам на младата душа и сектантската налудничавост бе премината. И само толкова бе нужно на една специфична общност, за да превърне Грета Тунберг от героиня в посмешище, буквално в рамките на няколко дни.

Да, говоря за американският алт-райт, същият, който с помощта на невижданата досега колаборация между политически активизъм и интернет вандализъм съумя да спечели президентския стол на Доналд Тръмп. Същият този алт-райт, който накара кандидатът на Демократическата партия на САЩ и бивша първа дама Хилари Клинтън да говори за нарисувана жаба на име Пепе като символ за крайнодясната пропаганда в САЩ.

Неволно или не, с посещението си в Ню Йорк, с речта си пред ООН, Грета Тунберг попадна под прицела на тази безжалостна общност и за първи път, след като премина победоносно през европейския континент, срещна съществена съпротива. Резултатите вече са налице, като социалните мрежи са изпълнени с колажи, които осмиват младата активистка, а все повече анализатори и медии си позволяват да критикуват нейните действия. Самият Доналд Тръмп не се посвени да се подиграе на крайния алармизъм на Тунберг и може би учудващо не бе подложен на яростна критика за тези си действия.

Дали движението, което Тунберг негласно оглави през последните години ще продължи да се разраства - предстои да видим. Със сигурност обаче нюйорската й визита е първият съществен провал пред него. А събуждането на враг като дясната американска общност не е процес, който малката Грета може да пренебрегне с лека ръка.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Анкета

Ще гласувате ли на предстоящите избори?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 29 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.