"Най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога"

Заглавието е цитат от реч на сър Уинстън Чърчил, който е един от най-популярните, в близката история, тълкуватели на демократичната форма на управление. Други негови думи разкриват още неудовлетвореност: "не сме открили по-добра".  Години по-късно още повече се оплитаме в словесните дебати за демокрация, както и при определянето на нейните граници. Очертанията и май са необятни, изгубени сред разновидности и прилагателни, като: либерална, неолиберална, илиберална, пряка, косвена, народна, преднамерена и т. н.  Объркването е гарантирано. Ситуацията - сложна. Всъщност тази "най-лоша форма на управление" е към политическата система това, което е БВП към икономиката - показва състоянието на властта.

Бърз поглед към двете основни държавни устройства (република и монархия) разкрива картина недвусмислено сочеща превъзходството на последната по отношение на демократичното управление. Не само че демокрацията се "чувства" по-добре в днешните коституционни монархии, но и съвременните и форми водят началото си от една от тях, тази във Великобритания. Изключения има, но преобладаващият брой тиранични, диктаторски и авторитарни режими се развиват и "чувстват" прекрасно в републики. Ако се върнем назад в миналото ще открием, че още царят на мидийците Дарий I е категоричен в изказването си, че най-добрата монархия е по-добра от най-добрата демокрация и най-добрата олигархия. Думите му не са изненадващи, особено ако познаваме мнението на друг от големите умове на древността - Аристотел.  В своя труд "Политика", той  определя две категории власт, в зависимост от това дали господстващите управляват в интерес на хората или в интерес на самите себе си. В първата група откриваме демокрацията, както и монархията, които са управления за благото на общия интерес. В лошата категория - личен интерес,  четем: тиранията и олигархията. По-късно, след прекрачването на Рубикон, Гай Юлий Цезар превръща вековната римска република в монархия, заради "безконтролното производство на олигарси от Сената".

Днес лицата на демокрацията са много и експертите са затруднени в обясненията им на достъпен език. Както и досега, никой не твърди, че тя е съвършена или премъдра. И малцина различават разновидностите и. Обикновено се използва терминологията: развита и недотам развита. Едно е сигурно, че няма единен модел. В нашата българска представа стремежът и желанието за демокрация се свързват със Запада. При все това, под повърхността на заявеното, кратък разговор със средностатистически избирател бързо ще ни убеди, че доводите за връщане към друга, по-строга форма на управление, са основателни. В Унгария, да речем, залагат на един "по-намален" модел.  Мнозина и на Запад твърдят, че демокрацията трябва да бъде зачертана с две дебели червени черти. Особено в страната на Брекзит!

Във всички случаи нашият, на западните демокрации, модел може да бъде определен като представителен. Т.е. непряк или делегиращ. Изглежда просто и лесно. Гласуваме и нашите избранници могат да извършват промени, които засягат живота ни. Трябва ли обаче да се съгласяваме с всичко? Как предполагаемият здрав разум в победилите на избори ще гарантира свободите, уважението към малцинствата, плурализма на мненията, диалога и върховенството на закона? Тук откриваме несъвършенството на системата, но все пак обикновеното гласуване дава надежда за по-вярна и справедлива за всички, посока към по-добро. Няма по-качествен подбор от този на свободната конкуренция! Така, без съмнение и колебание, можем да заявим, че представителната демокрация е по-висша от пряката. Изключение правят някои консултации с мнението на хората на регионални нива и при определени условия. Тук възможностите за манипулации са много опасни. Примерът е Брекзит и той казва всичко! Още повече, че при отговор на въпрос, с да и не, последиците са необратими. За разлика от по-гъвкавите възможности на парламента, който допуска нюансиране при дебатите, отговорите и решенията. Изводът е, че залитане в полза на пряката демокрация, чрез провеждане на референдуми, е опасна за политическото, икономическото и духовно здраве на нациите, а също така и за държавите!

Истината е една и спор няма, че досега не е открита формула на човешкото съвместно съществуване по-добра от диалога.  Няма система на управление по-съвършена от тази на съвещателното събрание, нито има друг режим на подбор, по-добър от този на свободната конкуренция. Казано накратко - това е демокрацията.