Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една кабинетна оставка, посети Ирландия и Шотландия и преживя загубата на шест консерватори, които отидоха в Либерално-демократичната партия. Освен това  загуби шест парламентарни гласувания с натиск да няма предварителни общи избори и да разкрие подозираната тайна подготовка за Брекзит без сделка.

 

“Къде ще ги слагаме да спят този ужасен Джонсън и любовницата му?”, пита уж кралицата в новия брой на хумористичното списание Private Eye от замъка Балморал в Шотландия. За десерт неделните вестници заляха с откъси и преразкази от книгата на предшественика му Дейвид Камерън за историята на референдума от 2016 и предателствата на БоДжо и не само той. Всичко важно между тях разбира се става със SMS след игра на тенис в разкошната резиденцията на американския посланик близо до Regent’s Park.

 

Планът Джонсън е консервативен, типичен за типа английски политици, които не ги е страх от опозицията, знаят, че техните избиратели мразят марксиста-изолационист лидер на лейбъристката партия Джереми Корбин и няма да се трогнат от нищо свързано с Брекзит. Смята се, че те са около 39%. “Аз не бях за Брекзит преди, но сега съм твърдо за”, споделя нормален бизнесмен от малък град близо до Лондон. Ако Джонсън не мръдне от обещанието че “или ще достави Брекзит, или ще умре” без удължение на 31 октомври, той ще се запише в историята на Великобритания като силен лидер. Политическата му стратегия  изглежда е да предлага безсмислени или много трудно приемливи преговори на Европейския Съюз по ирландския проблем или за дължимите 30 билиона британски лири финансово уреждане на напускането, да откаже нова дата на излизане и представи всичко като отказ на лошите европейци. Нищо лично няма тук, просто политическа реалност. След което да влезе в преговори с партията на Найджъл Фараж, която и без това е съставена в голямата си част от подобни на неговите брекзитъри и да обедини консерваторите. Според Financial Times, друга идея е да иска удължаването на преходния период до 2022 за да може да се възобнови дейността на парламента в Белфаст без който няма как да се реши въпроса за ирландската граница.

 

Какво ни интересуват нас обаче сега Джонсън и Брекзит?

Имам предвид хора с консервативни възгледи, българи, англичани или германци. Интересува ни разбира се да не се удавим в Брекзит спорове и да забравим, че най-важното е да имаме свои собствени консервативни идеи, смели и национални, ако може и европейски, да сме на ти с американските посланици и да четем правилно своите народи, които както и британския не искат безконтролна емиграция, а ред и работа в страните си. Джонсън и днешната британска консервативна партия са някак си както и преди – гонещи национални интереси безкомпромисно, защитаваща елита и тези, които уважават елита, икономически силна, много образована, ех, по-нерелигиозна разбира се, но пак ексцентрично одърпана и несериозна на вид, а много богата в действителност. Но безспорно Джонсън е изтъкан от жажда за политическа слава, която е по- друга от тази на Чърчил по време на Втората световна война, или на Маргарет Тачър, която никога не би позволила днешните партийни разправии или слушала оратории за или против демокрацията, а би се разбрала на четири очи с Меркел или Юнкер. Без никакви SMS-и.