Колеги журналисти, не бъдете евнуси

1

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“

Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за безпристрастност е вредна за българската журналистика. Защото абсолютно безпристрастно отразяване на събития не съществува. Дали редакторът ще избере мястото му в телевизионната новинарска емисия, дали авторът на новинарският материал ще подбере заглавие, което да отговаря на вкуса му, дали ще се наблегне на едно изказване или друго, дали ще се обходят събитията, предшестващи конкретния новинарски повод – всичко това е проява на пристрастие. Абсурдният стремеж към безпристрастност е невъзможен и колкото по-бързо това се осъзнае от гилдията, толкова по-добре.

Но с това прозрение не откриваме топлата вода. Всеки по-сериозен анализ върху тематиката би ни отвел именно до този извод. Къде обаче остава „безстрасността“, за която говори Хербст? Ето тук достигаме до наистина сериозната тема за размисъл. Колкото повече се стремим към безпристрасност, толкова по-безстрастни ставаме в работата си, а оттам и, както ни окачествява и „бащата на българската публицистика“ – журналистически евнуси. Не правим тази жертва и в името на аудиторията. Емпириката доказва недвусмислено, че тя предпочита журналисти, които имат мнение, които имат смелостта да изкажат това мнение и да заемат позиция. Само така информационният поток се превръща в новина. Само така тази новина бива натоварена с необходимата информационна стойност, каквато би трябвало да е целта на всеки един журналист.

И да, няма как да пропусна да спомена Силвия Великова и случилото се в БНР.

Силвия Великова не е безпристрастен и, слава богу, не е безстрастен журналист. И именно това я прави толкова добър професионалист. Както имах възможността да спомена вече, един от малцината наистина добри съдебни репортери в България. И останалите такива – Петя Владимирова, Стефан Миланов и т.н. (за съжаление спирам дотук заради риска, че ще пропусна някого) не са безпристрастни и не са безстрастни. Защото са журналисти. Защото имат самочувствието, че не са държачи на микрофони и диктофони, че тяхно право и най-вече отговорност е не просто да предадат, но и да обяснят какво се е случило в поредния ден, изпълнен с „новини“.

Колкото повече такива журналисти има, толкова по-свободна ще се чувства гилдията. Защото свободата не се дава, свободата се взима. Силвия Великова си я е взела преди много години, а преди няколко дни просто отказа да я пусне. И се видя, че никой не е достатъчно овластен, за да го направи.

Затова, скъпи колеги, не бъдете евнуси. Ако някой се е заблудил, че своеобразният синдикализъм на журналистическата гилдия е причината Силвия Великова да продължава да информира преди всички, време е за осъзнаване. Тя сама си е извоювала това право, при това не с безстрастно отношение към професията.

 

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Ще гласувате ли на предстоящите избори?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 14 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.