Липсата на мнение не е журналистика

1

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.  

На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“.

На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на френския бряг“

На 18 март интонацията се сменя още повече с новината: „Узурпаторът се осмелява да напредва срещу Париж“.

Ден по-късно заглавието е: „Бонапарт се приближава“.

На 21 март вестникът съобщава: „Император Наполеон е във Фонтенбло“,

На 22 март „Монитьор“ тържествено заявява: „Негово Величество император Наполеон І се намира в Тюйлери. Народната радост е неописуема“.

 

Напомня ли ви тази ситуация на нещо? Разбира се, и до днес нищо не се е променило значително – не само в българската преса, разбира се. Немалка част от журналистите обслужват някаква форма на власт -  с тази разлика, че в момента властта, не произтича само от държавата или монарха, но и от финансовата мощ – независимо в кого се намира.

Да, става дума за Силвия Великова, която в рамките на само 12 часа беше „понижена“ и след това възстановена на предишната (предишните) си позиция (позиции). В никакъв случай, не мога да кажа, че съм съгласен дори с повечето нейни позиции, но едно е безспорно – Силвия Велико е изключителен професионалист в своята област – и нещо повече – за разлика от много други винаги е била.

Опитът за нейното отстраняване може да се опише с една диалектна, но все пак подходяща дума – „предобряне“.

Дали е имало нареждане „отгоре“ или някой просто е решил да се престарае е друга тема (не по-малко важна, всъщност), но фактите са такива – точно в най-важните месеца в съдебната система, бе направен опит да се отстрани критичен журналист.

И тук идваме до следващия момент, в който се чуха безумни и повърхностни тези – че журналистиката е САМО отразяване на фактите, точно и безпристрастно, без лично мнение. Ако ставаше дума само за репортери, това би било вярно. Но журналистиката е много, много повече от това – а именно – добрата журналистика ВИНАГИ трябва да изразява мнение. Аргументирано, обосновано, възпитано, но мнение. Мнение, което не се променя от конюнктурата и конкретната власт или властови решения (като в примера по-горе), а е последователно и независимо от тях. Такъв журналист е Силвия Великова.

Темата за плурализма не се състои в това, един и същ журналист да защитава и двете гледни точки – това би било не само лицемерие, но и изкуствено и неетично.

Много често се забравя, че БНР е ОБЩЕСТВЕНА, а не ДЪРЖАВНА медия. Разликата е тънка, но важна – а и всъщност с акцент на „медия“. Която е длъжна да е изследва от критичен ъгъл събитията и процесите, а вземащите ги – да ги защитават. Това е функцията на журналистиката – а не да бъде безкритичен транслатор на новините, удобно криеща се зад маската на „плурализъм“ или „обективност“. Дори в България има премного медии – и ако не ви харесва, това което чувате винаги може да изберете да слушате само това, което ви харесва.

И в случая, няма значение, че това е медия с публично финансиране, защото точно тези медии, нямат никакво право да оставят и най-малкото съмнение, че слугуват на тези, които им гласуват бюджета – напротив, ОБЩЕСТВОТО очаква от ОБЩЕСТВЕНИТЕ медии да защитават неговия интерес.

Тук е момента, да споменем и, че частните медии редакционната политика се задава от редакторите и всяко (законно) съдържание, колкото и гнусно да е може да бъде публикувано. Само и единствено от читателите зависи дали ще продължат да се доверяват на подобни медии или не. Защото когато защитаваш принципите на „свобода на словото“ изглежда нелепо, когато това е избирателно.

Чест прави и на журналистите от БНР, че я защитиха и бяха единни, нещо, което отдавна не се беше случвало в нито една гилдия. Аплодисментите са за тях.

Тези, които се опитаха да яхнат и този протест - само не цитирайте Нимьолер, защото вече е банално. Нещо повече, ефектът е точно обратния – цяло чудо е, че след като мрънкахте за всеки слуга, само защото е от „наш‘те“ и обвинявахте, всеки, който не беше в правата ви сектантска линия за mafiq имаше кой да застане зад Силвия Великова, която го заслужаваше.

Иначе – ако продължим линията да изброяваме всички последвали трагикомедии няма да ни стигне времето – първо Светослав Костов, генералния директор на БНР изцяло липсва от пространството и едва сега (към момента на писане на статията) е изслушан пред СЕМ.

Междувременно БНР изключи за няколко часа, поради профилактика.

Да, точно същото БНР, което не е прекратявало излъчване по време на войни и на преврати. Спря сега – дори само този исторически прецедент би бил достатъчно за подаване на оставка. Нека само да споменем, че връзката между НУРТС и БНР е тройна (два оптични и един релеен канал), тоест каквато и да е профилактика може да бъде осъществена без да се прекъсва сигнала. Нека само да напомним, че БНР (и непрекъснато му излъчване) са окачествени като обекти от стратегическо национално значение – т.е. тук е истинската заплаха за националната сигурност, а не в някакви пръскачки или изфабрикувани чатове.

За да завърши (само засега, бъдете сигурни) трагикомедията – разследването на прекратяването на излъчването на БНР, което се случва след като журналистка е (почти) разжалвана заради (предполагаемо) „нелюбезно отношение“ към бъдещия главен прокурор е поверено на….бъдещия главен прокурор.

Народната радост е неописуема.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Ще гласувате ли на предстоящите избори?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 226 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.