Хрониката на едно провалено кацане на Луната

1

На 6-ти септември в около 23:00 ч. българско време, аз, подобно на много други космически ентусиасти, включих компютъра си и пуснах да гледам живото излъчване, осигурено от Индийската космическа агенция (ISRO). Моментът бе исторически – това бе първият опит за кацане на Южния полюс на Луната. Роботизираният апарат „Викрам“, кръстен на основателя на индийската космическа програма Викрам Сарабхаи, запали двигателите си и започна своето 15-минутно спускане към лунната повърхност.

Ръководството на мисията наблюдаваше със спокойно хладнокръвие това, което се случваше на екраните в контролния център. На един от тях бе визуализирано сравнение между планираната траектория спрямо реалната траектория на спускаемия апарат, а на друг бе изписана височината над лунната повърхност. В продължение на първите десетина минути от спускането всичко протичаше нормално, а приключването на отделните фази от работата на бордовите системи беше отбелязвано с аплодисменти.

Повърхността наближаваше. Пет километра. Четири километра. Три километра. Два километра. Деляха ни броени секунди от първото в историята на човечеството кацане на Южния полюс на Луната! Очаквахме всеки момент всички да избухнат в радостни възгласи и да скочат да се прегръщат.

Но вместо това настъпи гробна тишина. Минутите продължаваха да текат, а тишината ставаше все по-смущаваща. Едно беше видно – „Викрам“ бе престанал да комуникира със Земята. Камерите в контролния център започнаха да ни показват ту едно, ту друго лице от присъстващите. Един човек бе заровил главата си в шепи. Там бе и премиерът Нарендра Моди с напрегнати и оцъклени очи. Никой не знаеше какво да прави и как да реагира. Никой не знаеше какво да каже. На екрана, който сравняваше планираната с реалната траектория, се забелязваше ясно – в последните етапи от кацането „Викрам“ не се спускаше така, както се очакваше от него …

Индийската космическа агенция е сравнително стара – в предишна статия ви разказах историята на нейното основаване. Запознах ви, че през повечето десетилетия на нейното съществуване, тя се е занимавала основно с приложните аспекти на космонавтиката, свързани с подобряването на живота на индийския народ. С междупланетна космонавтика ISRO се занимава от близо десетилетие – т.е. откакто през 2008-ма и 2009-та година в орбита около Луната работеше първата индийска лунна мисия „Чандраян 1“.

В съдбовния 6-ти септември 2019-та Индийската космическа агенция премина за пръв път през важно изпитание – как се проваля, при това в реално време, пред очите на хиляди хора.

Това е преживяване, което те сварва неподготвен, особено ако си вярвал, че си се трудил толкова много и успехът ти е в кърпа вързан. Между другото искам да ви разкажа любопитна случка - през 1969 г. американският президент Ричард Никсън решил да си спести труда да пише набързо погребална реч в случай че Нийл Армстронг и Едуин (Бъз) Олдрин не бяха успели да се завърнат от Луната живи. Ако нещо лошо бе станало тогава, ако лунният модул „Орел“ се бе повредил и Армстронг и Олдрин бяха заседнали завинаги на лунната повърхност, Никсън е щял да прочете следните изречения пред милионите зрители: „Съдбата е определила тези мъже, които отидоха да изучават Луната с мирни намерения, да останат там, за да почиват в мир. Тези смели мъже, Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, са наясно, че няма надежда за тяхното спасение. Но те също така знаят, че благодарение на тяхната саможертва има надежда за човечеството“.

Разбира се, днес времената са различни, а Индия бе изпратила към Луната роботизиран апарат, без човешко присъствие на борда му. Но това не означава, че провал в ефир не е смущаващ за една горда със своите постижения държава, нито означава, че на учените, посветили близо десетилетие от живота си на мисията, им е леко. След една нощ, в която индийците останаха сами със своите мисли, на сутринта на 7-ми септември в 08:00 ч. местно време премиерът Нарендра Моди влезе в ефир, за да направи обръщение към нацията. Не претендирам, че съм голям познавач на индийската политическа обстановка, но не мога да отрека едно – Моди го бива в това да изнася мотивационни речи. А речта от 7-ми септември бе точно такава: „Можех да почувствам и да усетя вашето униние и емоции през изминалата нощ. Бях между вас, когато комуникацията с кораба бе загубена. Има някои неотговорени въпроси, но аз съм сигурен, че ще намерите отговора им. Знам, че зад гърба ви е останал много упорит труд. Може да сме се сблъскали с леко препятствие по време на нашето пътешествие, но нека това да не угаси нашата страст и ентусиазъм. Ние бяхме много близо до повърхността на Луната и това наше усилие заслужава похвала“. Коронният момент от появата на Моди обаче не бе толкова речта, колкото това, че когато видя шефа на ISRO Каиласавадиву Сиван тъжен и разстроен, той отиде да го прегърне и успокои.

След този съдбоносен 7-ми септември, Индийската космическа агенция се сви в черупката си и престана да осигурява на обществото информация – постъпка, която мога да разбера, имайки предвид огромното количество данни, предстоящи да бъдат анализирани, преди да се оповести със сигурност какво се е случило.

Но на 8-ми септември започнаха спекулациите. Някои медии оповестиха на базата на сведения от свои източници в космическия отрасъл, че орбиталният отсек „Чандраян 2“, който продължава да е работоспособен около Луната, е успял да заснеме „Викрам“. Появиха се теории, че апаратът може да е ударил повърхността на Луната с много по-голяма скорост от очакваното, но не се е разбил. В отсъствието на официална информация в Туитър се появиха фалшиви профили на Индийската космическа агенция (ISRO) и нейния ръководител Каиласавадиву Сиван. Това принуди ISRO да излезе с прессъобщение, в което да утвърди официалните си страници във Фейсбук и Туитър и да подчертае, че всички останали са недостоверни.

На 10-ти септември официалният уебсайт на ISRO най-накрая публикува становище: „Спускаемият апарат „Викрам“ е локализиран от орбита посредством „Чандраян 2“, но няма още връзка с него. Полагат се всички усилия, за да бъде възстановен радиоконтактът със спускаемия апарат“. Лаконичното съобщение потвърждава, че е заснета снимка, на която „Викрам“ може да бъде различен и че вероятно има някаква надежда той да не се е разбил. Но въпреки големия обществен интерес, Индийската космическа агенция отказва да публикува снимката. Множеството запитвания от журналисти, които непрекъснато заливат официалните имейли на агенцията, се посрещат или от тишина, или от лаконичен отговор с линк към официалните акаунти на агенцията в социалните мрежи.

Три дни по-късно ние все още не знаем никакви конкретни подробности, а ISRO продължава да мълчи.

За тези от нас, които живеем в държава като България, член на Европейския съюз и част от западното общество, подобно поведение е абсурдно. Но хората в Индия разсъждават по различен начин и не бива да се изненадваме, че не намират поведението на ISRO за нечестно спрямо данъкоплатците, които са финансирали мисията.

Съгласно Global Trust Index, през 2018-та година Индия е била една от държавите с най-голямо доверие към правителствените институции – на трето място в цял свят. Но на мен не ми трябва социологическо проучване, за да знам това. Все пак в социалните мрежи непрекъснато общувам с хора от цял свят, включително и с индийски фенове на космонавтиката – а те са изключително сплотени, патриотично настроени, горди с постиженията на ISRO и не позволяват да се изкаже дори едно критично нещо спрямо космическата им агенция. Постоянно се стремят да ти покажат, че ти не си един от тях, те са си те и имат право да градят своето собствено бъдеще. Ако ISRO излезе със съобщение, че спускаемият апарат е непокътнат на повърхността на Луната, значи наистина е непокътнат и никаква снимка не е нужна. Точка по въпроса.

Що се касае за тези от нас, които не се задоволяваме с подобно обяснение, ще почакаме още малко. На 17-ти септември американската космическа мисия „Лунар Риконисънс Орбитър“ ще прелети над мястото на кацане на „Викрам“ и ще го снима. Още няколко дни по-късно и снимките ще бъдат свалени от бордовия компютър и качени в публичното пространство. Тогава ще стане ясно дали космическата агенция на Индия ще съумее да направи обективен анализ на случилото се – а такъв е необходим, ако индийците планират да се отправят отново към Луната. Космическите мисии рядко се провалят заради случайни фактори – в над 99% от случаите причината се крие в недостатъчно тестове, лоша организация, недостиг на ресурси или неправилно разпределение на ресурсите. Ако Индия избере да си затвори очите и да се преструва, че всичко е било наред само защото съвсем мъничко не е достигнало на „Викрам“ да кацне на Луната, тогава не бива да очакваме по-различен резултат по време на следващия опит.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Ще гласувате ли на предстоящите избори?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 226 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.