Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от казуса.
Поука номер едно: компроматите не са това, което са
Приемаме, че целта на компроматната атака не е толкова самата жена от снимките, колкото нейният годеник – кандидатът за кмет на София арх. Борислав Игнатов. Няма как да знаем какво са очаквали сакатите мозъци, замислили тази подлост, но обществената реакция със сигурност ги е изненадала неприятно. Мнозинството реагирали (включително политици и журналисти) се възмутиха не от съдържанието на снимките (на практика, най-скандалното в тях е състоянието на стаята, в която са правени), а факта, че са се превърнали в обществено достояние, при това месец и половина преди изборите. Важно е да се подчертае, че кръгът на омерзените съвсем не се ограничава само до средите на поддръжниците на арх. Игнатов, а се разпростира далеч отвъд тях.
В крайна сметка, вместо да му избодат очи, на архитекта му изписаха вежди. Което води до
Поука номер две: масово не се вълнуваме от чуждия сексуален живот
(или се вълнуват само тези, които изпитват дефицити в своя собствен такъв).
Макар още да няма проучвания в тази насока, първоначалните наблюдения показват, че този компромат няма да срине рейтинга на Борислав Игнатов. Дори напротив, възможно е да натрупа и някакъв допълнителен (вероятно неголям) протестен вот именно заради атаката срещу него.
А каква е (била) годеницата му, си е нейна работа (евентуално и негова, ако ще му става съпруга). Определено не е наша работа да я класифицираме. Още повече, сексуалното поведение на мнозинството жени е „на периоди” – в един е „палава”, в друг е порядъчна и обратно.
Поука номер три: внимавай на кого се доверяваш!
Когато жена позволи на мъж да я снима по този начин (тук изключваме професионалната еротика и порнография), това означава, че тя му оказва (огромно) доверие – нещо нормално между двама души, които имат интимна връзка. Домашното порно обаче е само за домашно ползване и мъжът е длъжен да спазва това правило. Нарушаването му (както явно е в случая) е изключително долна и мерзка постъпка от страна на „бившия”, за която заслужава презрение и поне девет години жена да не го докосне.
От друга страна, би било интересно да се изследва колко процента от жените имат такова доверие на мъжа до себе си? И колко процента от мъжете никога, ама никога не бихме предали това доверие, колкото и да сме съкрушени от раздялата?
Поука номер четири: колкото и да сме омерзени, не можем да отвърнем подобаващо
Ако от политическа гледна точка атаката срещу Борислав Игнатов е провал, то в личен план архитектът е в много деликатна ситуация. От една страна, любимата му е двойно унизена – веднъж от „бившия” и втори път от главния редактор на сайта, който не само че публикува снимките, но и впоследствие индиректно я нарече с оскърбителен епитет от пет букви, който никой уважаващ себе си мъж не бива да произнася към жена. От друга страна, законодателството не му позволява да отмъсти за поруганата й чест по начина, по който е редно (и може би му се иска).
Единственият възможен ход е по съдебен път. Проблемът е, че за подобно нещо, ако се докаже вина, наказанието е парична глоба, което едва ли ще стресне собственика на жълтата медиа. „Жълтурковците” и преди са били осъждани, но „жълтенията” продължава да се лее. Не е известен обаче случай, когато някой „жълтурко” си е изял боя. Засега.
И преди съм писал за разликите между писаните и неписаните закони, между съвременното право и обичайното. Писал съм и за нуждата от въвеждане на задължително обучение по етикет и обноски. Настоявал съм и посегателствата срещу честта и доброто име да се приравнят по наказателна тежест с посегателствата срещу живота и имуществото. А дали и кога тези неща ще станат реалност, само времето ще покаже. Но доминиращите реакции от последните дни все пак вдъхват някаква надежда...