В историята на САЩ има много покупки на земя. Сред прочутите сделки е продажбата на Аляска, от Русия на САЩ. Цар Освободител (Александър II) я спазарява за 7.2 милиона долара. Продадено! Официалната церемония се е провела във Форт Ситка на 18 октомври 1867 г. Там руските войски свалят своя флаг, а американските вдигат звездното знаме на САЩ. Всяка година на тази дата събитието се отбелязва като Ден на Аляска и е прието за официален празник. Преди това е приключена сделка и с Франция. През 1803 г. е купена Луизиана за 15 милиона долара. По-късно друг пазарлък, този път с актуалната напоследък Дания, през 1917 г., прави възможно придобиването на Датската Западна Индия за 25 милиона щатски долара. САЩ преименуват територията и днес тя е известна като Вирджинските острови на САЩ.
Геополитическият интерес на САЩ към Гренландия датира от началото на Втората световна война. През април 1941 г. леденият остров осъмва, окупиран от САЩ. Това нахлуване е добронамерено. Целта е територията да бъде предпазена от евентуално нашествие на нацистка Германия. Самата Дания, чиято колония е Гренландия, вече е окупирана от войските на Хитлер и това продължава до самия край на световната война (1945 г.). Година по-късно, след края и, през 1946 г., президентът Хари Труман предлага на европейското кралство да закупи острова за 100 милиона долара. Не се стига до споразумение. През август тази година, новото предложение на Тръмп скандализира мнозина, но в исторически контекст не би трябвало да е изненада. Още повече, че още от 1867 г. САЩ работят върху проект за закупуване на Гренландия и Исландия. Опозицията в Конгреса слага край на мераците тогава.
Всъщност Гренландия физиографски е част от Северна Америка, но се твърди, че културно е свързана с Европа. Въпреки тази теоретична обвързаност, напуска Европейската икономическа общност (ЕИО) през 1985 г. Островните жители не са съгласни с регламентите за търговски риболов и забраната на продукти от тюленови кожи.
Въпреки името си (в превод Зелена земя), островът е покрит 80% с лед. За повече от хиляда години преселилите се от Аляска инуити (група ескимоски народи), както и близката Исландия, са били управлявани от колониалните сили на Норвегия и Дания. Никой никога не ги е питал какво искат и защо. Днес островът е населен от 56 000 души, които се радват на широка автономия от Дания. Държавен глава е датската кралица Маргарет II. Интересно е да се отбележи, че Гренландия има един от най-високите дялове на възобновяема енергия в света, получена предимно от водни източници.
Според действащите днес закони, евентуалното закупуване на автономно управляващия се остров, би трябвало да бъде съгласувано с местното правителство, а не само с Дания. Местният парламент, който се състои от 31 депутати, както и правителството имат думата. Гренландия изпраща и двама народни представители в датския парламент, състоящ се от 179 депутати. В Гренландия са разположени няколко важни американски и датски военни бази. Тук е въздушната база Туле, която е дом на глобалната мрежа от сензори на 21-вото космическо крило, осигуряваща предупреждение за ракети. В нея се извършват наблюдение на Космоса и космически контрол на Северноамериканското командване на аерокосмическата отбрана (NORAD) и Космическо командване на ВВС (AFSPC).
Как се стига до думата на местните жители при евентуален интерес в бъдеще за продажба на острова? Местните избиратели одобряват на референдум, проведен на 25 ноември 2008 г., по-голяма автономия от Дания. Според едно проучване, гласуването тогава е създало онова, което днес може да се нарече система между домашно управление и пълна независимост. Политически парламентът на Гренландия става равен на парламента в Копенхаген. Преди този акт близо два века островът е бил колония, а през 1953 г., след натиск от ООН, се сдобива със статут на автономна територия, отново без консултация с местните жители. Днес някои аспекти на политиката на Гренландия все още са под датски контрол. Решенията свързани с външната политика, сигурността и международните споразумения се взимат в Копенхаген. Но според действащите закони, гренландците имат право на самоопределение и всяко предложение за закупуване на Гренландия, независимо кой го е направил, би трябвало да бъде съгласувано със тях.
Въпреки промените през последното десетилетие, миналия месец президентът на САЩ реши, че може просто да закупи Гренландия от Дания. Датският премиер Мете Фредериксен отхвърли твърденията на Тръмп, че тази територия фактически е собственост на Дания. От своя страна, министър-председателят на Гренландия, Ким Килсен, категорично заяви, че земята им не се продава. И да беше, прибави той, не би питал Дания. Някои предположиха, че това е грешка на Тръмп, и го обявиха за човек с мислене от колониалната епоха и повърхностно познаване на региона. Други обаче сме на мнение, че това бе честно предложение на обигран в сделките прагматик.