Парад на лицемерието

1

Лицемерие №1

Знаете за какво става въпрос – за онези снимки в ПИК. Как толкова много хора научиха за тях, при положение, че никой не чете ПИК е съвсем друга тема. Същата тема, като тази, как в България не познавате нито един човек, който слуша чалга, но всички веднага научават за „дълбоките социални послания в новата песен на Азис“.

 

Лицемерие №2

Но това е дребното лицемерие. По-голямото е, как изведнъж политици ползващите се с огромен медиен комфорт именно от гореспоменатата жълта медия (в най-гнусните традиции на всички западни жълти медии, между другото) видяха с какво имат работа. И искрено се „възмутиха“ и „осъдиха“ това „злодеяние“. Но на изборите, пак едни пари ще потекат натам – не се съмнявайте в това.

 

Лицемерие №3

Злодеянието в случая е, че това се случва точно в (неофициално започнала) предизборна кампания. Сами по себе си снимките, колкото и низко да е тяхното разпространение, вече далеч не са най-скандалното нещо, което можете да намерите в класа на подобни издания. Престореното пуританско възмущение е още по-забавно – и за него има само два варианта – или става дума за обикновено лицемерие или за крайно скучен сексуален живот.

 

Лицемерие №4

Къде беше огромното възмущение и патетичните декларации, при други случаи? Примерно при далеч по-гнусната статия за „Спаси София“? Или за един низвергнат вече политик, на когото следяха и снимаха децата? Да, същите тези. Или там нямаше проблем, защото той не е „добрите“?

 

Лицемерие №5

Твърде вероятно е всеобщата „изненада“ и „възмущение“ да бъде използвана по най-грешния начин – налагане на цензура под някаква форма. Радетелите за регулиране и цензуриране (както и за диктатура) винаги правят изключително грешното допускане, че точно те ще са тези, които налагат цензурата и в никакъв случай няма да са от другата страна на тоягата. Обикновено се оказва точно обратното, A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants.

 

Лицемерие №6

Като заговорихме за диктатури – има групички, които ежедневно и открито призовават към „твърда ръка“, „диктатура“, „Бай Тошово време“, „Народен съд“, „геноцид“, „Хитлер“ и т.н. но пък горкичките изведнъж бяха „отвратени“ от „гнусния начин по който се води политиката“. Как е сега, hubavo ли е? Щом можете да се уплашите от жълт вестник, как точно ще я въвеждате тази диктатура, пухишляпчета? Или реалният, политически живот е различен от писането в социалните мрежи, а?

 

Лицемерие №7

Може би най-важното – декларацията за чисти медии. На всичките онези, които лъжат ежедневно, но тръгват да поставят етични норми за журналистика. Всичките онези, които си опаковате лъжите (включително и за нас) в лъскав целофан, недомлъвки и „твърдения на запознати“. Вие нямате право да заявите „Днес е денят“. Жълтите парцали са жриците от околовръстно, а вие сте елитните проститутки със собствен терен и инстаграм профил. Заради това не вярвам във вашата декларация и няма да я подпиша.

 

Най-тъжното е, че се случи точно в деня преди честването на Съединението. Тогава обслужваните с пълна програма и екстри лицемерно се възмутиха от това, колко точно са гнусни тези, които ги обслужват. Тогава се оказа и, че българите са най-големите пуритани – на думи. Тогава се оказа, че никой не ги чете, но пък всички знаят.

Тогава изведнъж жълтите медии се оказа проблем. Тогава, но само до изборите. Парадът на лицемерието ще продължи.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани