Какво поведение очакваме от астронавтите?

1

Странно явление е пилотираната космонавтика! За разлика от роботизираната космонавтика, която включва изпращане на спътници в орбита и на автоматични станции до други планети, която става известна в медиите със своите фундаментални научни открития и която въобще ни осигурява прогнозата за времето, GPS-а и спътниковия интернет, то пилотираната космонавтика добива популярност най-вече по две направления. Първото е, когато настъпи авария, а второто е, когато избухне скандал. То вярно е, че в ниската околоземна орбита, където се намира Международната космическа станция (МКС), почти не е останало какво да се открива. Но когато единственото, което привлича общественото внимание, са скапаните тоалетни на МКС и семейните караници на астронавтите, тогава ние се замисляме какъв е смисълът да изпращаме хора в космоса – още повече, че роботите вършат всичко. При това не от скоро, а от 70-те години на миналия век, че даже и от по-рано.

През 2019-та година астронавтката на НАСА Ан МакКлейн прекара около шест месеца на МКС и за това време името ѝ бе забъркано в два скандала.

Първият бе през март, когато американската космическа агенция планираше да проведе изцяло женска космическа разходка. Космическата разходка пропадна, защото се оказа, че НАСА няма два налични скафандъра, които са с подходящ размер за МакКлейн и нейната колежка Кристина Кук. Западни борци за социалната справедливост, които са чувствителни на темата за сексизма и половото неравенство, веднага нададоха вой – как може така НАСА да не предвиди, че в един момент ще има повече жени на МКС и ще се наложи те да излязат в космоса? Разбира се, истината се оказа по-различна: проблемите със скафандрите на НАСА датират от отдавна. Произведени са през 70-те години, когато действително е имало полово неравенство - дотогава момент само Валентина Терешкова бе летяла в космоса. Производството на новите скафандри, за съжаление, все още се бави, а създаването на един скафандър не е тривиална задача – това не е просто подсилен костюм с кислородна бутилка и памперс (понеже космическите разходки продължават 6-7 часа), а е миниатюрен космически кораб с животоподдържащи системи. Обяснението на НАСА какъв е проблемът не успокои особено духовете, та преди няколко дни пенсионираната астронавтка Марша Айвинс се обади: айде стига вече сте ревали за този сексизъм, това е било проблем през 70-те и 80-те години, а не днес!

Вторият скандал бе по-сериозен. Скоро след завръщането си на Земята през юни, МакКлейн бе обвинена в незаконно влизане в банковия акаунт и кражба на личните данни на нейната съпруга (да, правилно прочетохте) Съмър Уордън, която междувременно бе подала иск за развод. През този месец информацията за следствието изтече в медиите. Скандалът има две измерения – едното е, че ако МакКлейн бъде призната за виновна, тя ще влезе в историята като първия човек, извършил престъпление от космоса. Другото е, че МакКлейн вече влезе в историята като първия астронавт на НАСА, който е на длъжност в агенцията и е с публично известна хомосексуална ориентация. МакКлейн обаче не е единствената астронавтка-лесбийка. Сали Райд, първата американка, летяла в космоса, също се оказа такава – и тя успя да укрие този факт до нейната смърт през 2012-та година. В интерес на истината „разкриването“ на Ан МакКлейн не стана по нейното собствено желание – тя също укриваше публично този факт, докато разследването не влезе в новинарските емисии.

В един свят, който става все по-открит по отношение на сексуалната ориентация, в който хората дори се гордеят с хомосексуалността си и организират паради за това, фактът, че астронавти на НАСА се опитват да са потайни в това отношение, е доста любопитен.

Донякъде причината се дължи на самата култура и традиции на американската космическа агенция, а донякъде и на обществените очаквания към поведението на астронавтите.

Държа да напомня, че пилотираната космонавтика възниква в САЩ и СССР в началото на 60-те години, в разгара на Студената война. Малцина са тези, които политат в космоса и те незабавно се сдобиват със световна слава и статут като на рок звезда. Астронавтите обаче са хора, които не просто са публично известни, но и са на държавна служба. Ако извършат някаква позорна постъпка, това е позор не само за тях, но и за съответната държава. Не е чудно, че НАСА има строги изисквания както към морала на астронавтите, така и към този на техните роднини. Астронавтите – това са онези смели мъже (през 60-те и 70-те години, както вече казах, жени не летят, с изключението на Терешкова), които се отправят към звездите. На Земята ги чакат техните съпруги, които вярно се грижат за домакинската работа и отглеждат деца. Днес, половин век по-късно, НАСА и нейните служители продължават да са до голяма степен консервативни. Астронавт с хомосексуалната ориентация – това просто не се вписва в общата картина.

Страничният ефект от описаното по-горе явление е, че обществото се поддава на идеализиране на конкретни личности, а това винаги изиграва лоша шега. Забелязвали сме го нееднократно. Ние имаме очаквания от известните хора, на които се възхищаваме, да се държат спрямо един тясно определен и общоприет модел на поведение. И когато те отказват или не успяват да се впишат в този модел, ореолът пада и те се превръщат в обикновени хора, на които нищо човешко не им е чуждо. Съответно много почитатели остават разочаровани.

Обстановката, в която астронавтите от 60-те и 70-те години и техните семейства са били поставяни, е била сурова - дългосрочни мисии с висок риск за живота на мъжете, съпругите им агонизирали, докато ги чакали и същевременно прикривали техните емоции в името на публичния имидж. Прикриването не се изразявало само в това да се държиш достойно пред нагли жълти репортери, нахълтали без покана в двора ти, но и да избягваш всякаква ситуация, която би разкрила някаква уязвимост в семейния кръг – например, знае се, че някои съпруги не са се обръщали към официалните лекари и психолози на НАСА, а са търсили медицински съвети тайно. „НАСА искаше перфектни жени, перфектни деца, перфектни домове“, спомня си Сюзан Борман, съпругата на Франк Борман от мисията „Аполо 8“ - първата, която облита Луната в пилотиран режим.  Не е чудно, че не всяко семейство би оцеляло в такава среда.

Първият астронавт, който се забърква в афера с любовница, е Дон Айзъл от експедицията „Аполо 7“.

Скоро след това се развежда със законната си съпруга Хериът, поради което не бива да ни изненадва, че „Аполо 7“ си остава последната мисия за астронавта. След този пръв развод се отприщва ефектът на доминото – Бъз Олдрин от „Аполо 11“ се развежда със съпругата си Джоан само пет години след лунното му кацане. Е, има и изключения – Майкъл Колинс от „Аполо 11“ остава щастливо женен за Патриша до нейната смърт през 2014-та година.

Ако ставаше въпрос само за неразбории и разводи, окей. Оженили са се, развели са се, случва се – как ще ти се развие животът, зависи от това как сам ще си постелиш чергата. Всеки прави своите избори и съответно търпи последствията от грешните си избори. Стига да са само скандали, на никого не му пука особено. Скандалът ще отмине и ще си замине. Но когато има престъпление, картината е по-различна.

През 2007-ма година астронавтката на НАСА Лиса Новак е обвинена в опит за убийство на нейната колежа Колийн Шипман, инженер на щат в агенцията. Причината – любовен триъгълник. Към това време Новак е в романтични отношения с астронавта Бил Оуфелайн, но той ѝ изневерява с Шипман. До убийство не се стига, но Лиса Новак успява да напръска Колийн Шипман с лютив спрей и се опитва да я отвлече. Скандалът води до това НАСА да уволни Оуфелайн и Новак, след което агенцията създава нов Кодекс за поведение, който всички астронавти са длъжни да спазват.

Потенциалното престъпление, за което астронавтката на НАСА Ан МакКлейн е обект на разследване, не е толкова сериозно в сравнение със саморазправата между Новак и Шипман. Позволявам си да отправя една прогноза, макар че предупреждавам – аз съм лош прогностик. НАСА действително ще се опита да опази репутацията си, но сега надали ще се реши безцеремонно да уволни МакКлейн, както принципно постъпва в подобни случаи. Все пак МакКлейн е публично известен астронавт с хомосексуална ориентация и надали американската агенция ще се опита да подразни ЛГБТ-лобито. Може да се стигне до някакъв вариант със споразумение, при който МакКлейн ще напусне доброволно, а може би не. Но при всички положения не очаквам да няма никакви последствия за астронавтката и съм склонен да вярвам, че тя ще остане на Земята дългичко време.

Случаи като тези с МакКлейн и Новак ни карат да си задаваме въпроса: какво поведение очакваме от астронавтите? Защото, колкото и да е известен даден човек, колкото и добър професионалист да е, идеални хора няма. Астронавтите не са ангели и гореописаните примери го доказват. Идеализирането на който и да е човек, пък било то астронавт, е обречено в един момент да се сблъска със суровата реалност. Проява на наивност е да очакваме астронавтите да са винаги смели, винаги усмихнати, безгрешни, с перфектни семейства.

И все пак нека напомня, че всеки от нас, който е на трудов договор, се задължава да пази доброто име на фирмата или институцията, към която работи. Ако си на държавна работа, пазиш доброто име и на страната си. Никой не е изключение от това правило. Колкото по-известен е даден човек, толкова повече ще го гледат под лупа. Астронавтите може и да не са идеални, но са длъжни да спазват елементарно приличие. А нашите очаквания към тях следва да са разумни. Ако се съблазнявате от човешките слабости, но обичате науката – може би е време да обърнете повече внимание на роботизираната космонавтика. Поне роботите няма да ви разочароват.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани