Социологическо проучване на „Галъп интернешънъл” показва, че настоящият омбудсман Мая Манолова би събрала по-голяма подкрепа от действащия столичен кмет Йорданка Фандъкова, ако двете се изправят една срещу друга на балотаж за местните избори в края на тази година. Макар сценарият да е хипотетичен (нито от БСП са обявили официално, че ще подкрепят Манолова, нито от ГЕРБ заявили категорично дали Фандъкова ще се кандидатира отново), редно е той да бъде взет под внимание, докато е време, и да бъде предотвратен.
Никога, откакто през 1991г. местната власт е отново избираема, а не назначавана, София не е имала „червен” кмет и/или мнозинство на БСП в Столичния общински съвет.
Нещо повече, „столетницата” дори не е била близо до подобно постижение. „Синя София” винаги е доминирала – първоначално в „седесарския” си вариант, довел на „Московска” 33 Александър Янчулев и Стефан Софиянски, после – в „герберския”, с Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова. Така на столицата й бяха спестени някои левичарски експерименти (например, през 1995г. кандидатът на БСП Венцеслав Йосифов твърдеше, че ще вкара общинските пари в ръководената от него Първа частна банка, която скоро след това бе обявена във фалит) и тя през всичките години се развиваше доста по-добре от средния темп за страната. Дори в разгара на „Виденовата криза” в края на 1996г. тогавашният кмет Стефан Софиянски най-отговорно заяви, че „София затъва много по-бавно, отколкото България като цяло”, а допреди 10-ина години масово се налагаха твърдения от рода „София не е България” и „страната се дели на София и всичко останало”. Слава Богу, към момента столицата не е единственото място в България, където може да се води нормален живот по европейските стандарти, но е единственото населено място у нас, където жизненият стандарт е над средния за ЕС.
Една евентуална победа на Мая Манолова няма доведе до практическо „олевяване” на София , защото общинският съвет се избира само в един тур, а там левите отново вероятно ще са малцинство. Но ще остави изключително гаден привкус в устата на много софиянци – именно на тези, които сме „воювали” политически срещу БСП. Митинги, бдения, студентски стачки, щурмове и обсади на Парламента (1997, 2009, 2013), шествия... Възгласът „Червени боклуци” неведнъж е огласял улици и площади. И изведнъж – „червен” кандидат (макар и издигнат от инициативен комитет) с шансове за кметското кресло!
Как стана така, че в града, в който преди 6 години десетки хиляди протестирахме ежедневно срещу правителството на БСП, сега да се правят подобни прогнози? И то при положение, че тогава Мая Манолова беше основно „острие” на кабинета „Орешарски”...
Ще ми се да вярвам, че ако Манолова стигне до балотаж, хиляди софиянци ще се стреснат и, дори със стиснати зъби ще гласуват за другия кандидат. Но защо изобщо трябва да се стига до такива ситуации?
Три пъти подред Йорданка Фандъкова се явява на избори и три пъти подред печели с убийствена разлика на първи тур. Ремонтната одисея от последната календарна година обаче явно е дошла в повече на мнозина софиянци и доверието към към кметицата спадна. Тук имаме една относителна новост: докато в близкото минало основното недоволство при ремонтите идваше от това, че реновираните зони сравнително бързо се нуждаят от нов ремонт (плюс неизбежните подозрения в корупция и облагодетелстване на близки до властта фирми), то сега бяхме свидетели на явлението „ремонт на ремонта”. Желанието за промяна има своето обяснение, лошото е, че се насочва към „червен” кандидат. Което е хем ужасяващо, хем обидно.
Само че хората с наказателния вот разсъждават другояче. Те виждат, че единствено БСП (Манолова) има реални шансове да се пребори с Йорданка Фандъкова. А го виждат така, защото „демократичната общност” ще разпилее гласовете си в две посоки – кандидатът на „Демократична България” арх. Борислав Игнатов и кандидатът на гражданското сдружение „Спаси София” Борис Бонев. Електоралният потенциал на „старата десница”/”демократичната общност” в София е съпоставим с този на БСП. Тоест, при единна кандидатура, шансовете тя да задмине кандидат на БСП и да стигне до балотаж, не са малки. Но, както виждаме, реалностите са други.
Затова да си го кажем отсега: БСП трябва да бъде спряна с всички средства. Ако се налага, Бойко Борисов да поема и тази кампания „на ръчно управление”. Ако се налага, от „Демократична България” да положат всички усилия да елиминират нежеланата конкуренция (договаряне, подкупване, дискредитиране и т.н.). Но, най-вече, ние като избиратели да не забравяме един от основните принципи в българската политика:
Когато гласуването е мажоритарно в два тура, на първи тур гласуваш за който най-много те кефи, а на втори тур гласуваш против кандидата на БСП!