На какво може да ни научи Грета Тунберг?

1

Ако гледате редовно новинарските емисии, няма как да не сте чували за Грета Тунберг. Даже аз, който в продължение на дълги години упорито отказвам да си купя тази ценна вещ, наречена телевизор, съм чувал за Грета Тунберг. Но понеже не желая да поема излишен риск, като ви занимавам с нещо, което по някаква изключителна случайност може да сте пропуснали, пояснявам накратко коя е Грета Тунберг. Грета Тунберг, на 16-годишна възраст, е шведска ученичка, която е болна от синдрома на Аспергер (психично разстройство от аутистичния спектър). През 2018-та година тя решава да не ходи на училище и започва да стачкува пред парламента на Швеция срещу измененията на климата. Впоследствие много други ученици се присъединяват към нея. Училищните стачки получават широк обществен отзвук, а Тунберг придобива изключителна популярност. Само за няколко месеца тийнейджърката се сдобива с редица признания и награди: тя е призната от сп. Тайм за една от 100-те най-влиятелни личности на 2019-та година, наградена е със степен „доктор хонорис кауза“ от университета в Монс и е дори номинирана за Нобелова награда за мир.

Разбира се, всеки човек, който добие световна популярност, бива подложен на критика – къде основателна, къде не. Мнозина оспорват правото на хората да критикуват Грета Тунберг под предлог, че тя е просто тийнейджърка, която се занимава с проблемите на възрастните от немай къде. Аз смятам иначе – ако Грета Тунберг наистина желае да работи по теми, които касаят възрастните и най-вече сериозните учени в областта на климатологията, то би следвало да се отнасяме спрямо нея и нейния активизъм като с възрастен човек. А това означава да отправяме аргументирана и основателна критика. Никой не е длъжен да приема за чиста монета това, което еди-кой-си твърди по какъвто и да е проблем – дори и този еди-кой-си да е на 16 години, да е доктор хонорис кауза или да е получил номинация за Нобелова награда за мир.

Наскоро Грета Тунберг се отправи на пътешествие до Ню Йорк, за да участва в среща на високо равнище на ООН относно климата.

Понеже тийнейджърката не желае да се възползва от въздушен превоз под предлог, че самолетите отделят голямо количество парникови газове, тя реши да пътува на борда на състезателна яхта със слънчеви панели и подводни турбини, но без баня и тоалетна. Принципно активистката твърди, че нейното трансатлантическо пътешествие не цели „да покаже на хората, че трябва да спрат да летят, а просто, че трябва да бъде по-лесно, за да сме неутрални по отношение на климата“. И именно тук е проблемът. Едно е да говориш разни неща, а съвсем друго е да даваш пример чрез действията си. Нека първо да започнем с лесното – говоренето, а по него също има какво да се каже. В това отношение тийнейджърката не предлага нищо по-различно от вече чутото по време на споровете между десните и левите политически партии. Накратко казано, лидерите на десните партии са обвинявани в привързаност към псевдонаука, че отричат научните открития и в частност антропогенното глобално затопляне. Но лидерите на левите партии, които отправят тези критики, не предлагат никакви сериозни мерки, които трайно да спрат затоплянето на планетата. Да видим тогава какво е личното решение на Грета Тунберг по този въпрос – ами, да пътува с яхта на слънчеви батерии без тоалетна.

Работата е там, че за слънчеви батерии, ветрогенератори и турбини слушаме от десетилетия, а енергетиката все още не е успяла да стъпи на тях. През последните години бяха инициирани множество проекти, касаещи развитието на ВЕИ-та, но една съществена част от тях претърпяха провал. Най-последният пример за такова фиаско са соларните пътища във Франция. Колкото и Грета Тунберг да твърди, че „трябва да бъде по-лесно“, очевидно не е толкова тривиално да заменим усвояването на енергия, която е концентрирана на едно място (органична материя, натрупвана през милионите години на еволюция), с енергийни източници, които са разпръснати на голяма площ (например вятър, вода, слънчева светлина). Именно това е основният проблем, основната спънка, поради която става така, а не иначе. Проблемът има решение, но то не се харесва на зелените активисти, защото включва онази омразна думичка, започваща с буквата „я“.

Стигаме до най-съществената характеристика, която отличава мнозинството от климатичните активисти: технофобията или недоверието, даже неприязънта към индустриалната цивилизация.

Добре, хубаво, Грета Тунберг решава да не се възползва от удобството, което предлага съвременният въздушен транспорт. Очаква ли се обаче всеки от нас да направи подобна жертва, за да стане Земята въглеродно неутрална? Трябва ли да се откажа от автомобила и отсега нататък да карам само велосипед? Нужно ли е да облицовам дома си със слънчеви батерии? Простете ми за следващия въпрос, но... нима е наистина необходимо да зачеркна канализацията и да се върна към изхождане във външна тоалетна с дупка на двора?

И ако това са въпроси, които задавам на най-елементарно битово равнище, постоянно се сблъсквам с технофобски изказвания. Като космически ентусиаст нееднократно слушам, че трябва да зарежем стремежа си към космоса и да се фокусираме към решаването на проблемите тук, на Земята. Но моля ви, не беше ли откритието на озоновата дупка направено чрез измерванията на изкуствените спътници? Ами учените, които правят модели на климатичните промени, не се ли осланят на спътникови данни? Даже нещо повече – междупланетната космонавтика не е безсмислена, изучаването на планетите с въгледвуокисни атмосфери като Венера и Марс помага директно за разбирането на климата на нашата Земя!

“Искам да се паникьосате“, призова Грета Тунберг на годишното събрание на Световния икономически форум.

За съжаление аз не знам някой проблем да е бил решен ефективно, защото някой се е паникьосал – даже обратното, паниката пречи да бъдат вземани трезво решения. В общи линии това е становището на морската изследователка Шеръл Кършънбаум в своя статия за Scientific American на 13-ти август. Насаждането на паника и страх води до чувство на безнадеждност сред хората, което по-нататък води до бездействие. Освен това подобни паникьорски истерии отвличат вниманието от научния прогрес, който спомага за борбата с климатичните промени. Вече се разработват нови методи за отглеждането на храна в горещи, по-сухи или по-влажни климатични условия. Налице са иновативни технологии, които снижават загубите в селското стопанство, както и модерни способи за създаването на храна посредством клетъчни култури. Науката е на наше разположение, за да ни помогне да се справим с предизвикателството да живеем в малко по-различен климат, но на тези положителни открития не се гледа с доверие. Излишната паника никак не помага, тя отвлича общественото внимание.

С оглед на обсъденото по-горе, мисля, че всеки от нас може да си отговори на въпроса: „На какво може да ни научи Грета Тунберг?“. Отговорът е: на нищо. Поне на нищо повече от това, което вече се е изписало и изприказвало. Силно се надявам, че в обозримо бъдеще тийнейджърката ще се върне в училище, за да обогати както светогледа си, така и познанията в областта на природните науки.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани