Марк Харисън е професор по икономика в университета на Уорик (Великобритания) и пише за комунизма, неговата икономика и кражбите, измамите, лъжите и шпионажа, които го съпътстват. За тези от нас, които сме живели през този тъмен период, е любопитно да научим как сме изглеждали отвън. Помня, че на Запад, България често не бе наричана държава, а бе определяна като сателит на червена Москва. Сателити бяха и нашата ДС (Държавна сигурност), тайните и агенти, както и служителите на явната Народна милиция. Всичко бе по съветски образец и се подчиняваше, без всякаква възможност за самостоятелни решения или глас, на сменящите се ръководствата в СССР. Десетилетното съществуване на режима се дължи до голяма степен на действията им. Хубавото за днешните изследователи е, че всичко бе надлежно документирано. Ето какво професор Харисън открива в навиците на структурите отговарящи за сигурността в огромната комунистическата империя, отнасящо се и за нас. Той отделя седем основни правила на властващите през тези мрачни години. И именно те, според него, са способствали за дълголетния живот на червените диктаторски режими:
- Врагът се крие! Всеки комунистически лидер добре знае, че е мразен от голям брой хора. Колкото повече се страхуват от него, толкова повече те крият враждебността си. Това е риск, защото враговете не могат лесно да бъдат разпознати. Скритите са най-опасни и тайната полиция е тази, която може да ги отсее. По такъв начин агентите под прикритие са любимото и логично средство за борба с тази заплаха. Сталин нарича вътрешните си врагове "вълци в овчи кожуси" и е убеден, че най-доброто им прикритие е да се присъединяват към комунистическата партия.
- Сред враговете, обичайните заподозрени са тези, които по-лесно могат да бъдат открити и поставени под специално наблюдение. Как? Можете да криете какво ли не, но биографията си и тази на близките ви хора - не. Там е слабото ви място. Заподозрените могат да бъдат отделни личности, но съществуват и групи, които са враждебно настроени към властта. В СССР и "братските" и държави такива бяха: получилите образование, преди комунистическите партии да вземат властта; вярващите в различни религии; чужденците и хората с роднини в чужбина. При Сталин целта да се ликвидира опасността се е постигала с масови разстрели и заточение в лагери в Сибир. Не се налагало събирането на доказателства. Според властта, заговорниците не оставяли документални следи. Дори само малък процент от разстреляните и изселените да са били истински врагове, то успехът е бил налице. След края на сталинската епоха, с масовите екзекуции се е приключило, но постоянният контрол на тайната полиция оставал все така неизменен.
- Сред обичайните заподозрени, най-голяма група представлявали младите хора. Тяхната склонност към общуване, стремеж към новото, нетърпението им за промени, ги правят естествени бунтовници. Сред тях младежите повече, а девойките по-малко, били целта на тайната полиция. Изучаването на реакциите и интересите им били приоритет. Следенето на родителите също, защото те възпитавали младите да маскират своите морални и културни идентичности. В момент на криза се очаквало маските да паднат и това да затрудни властта.
- Смехът. Той трябвало да бъде преустановен! Вицовете са нежелателни. "Капитализмът е екплоатация на човек от човек, а комунизмът - обратното". Служителите във властта не се смеят, защото са чели Джордж Оруел, който твърди, че "всяка шега е една малка революция". Такива шеги създават неформални и трудно контролирани общности. Вицовете се следят и споделящите ги често са наказвани сурово, особено по времето на Сталин. По-късно наказанието се смегчава и се свежда до предупреждение към шегаджиите. Изглежда безобидно да те повикат в районното, за да те смъмрят за разказан виц, но то действаше ефективно и сковаващо, предвид случилото се с други хора преди. При нас по времето на тоталитарния режим, заради вицове изпращат "виновните" в лагер и дори убиват такава знаменитост като Сашо Сладура. Днес в Пловдив е издигнат паметник на незабравимия музикант и весел човек.
- Бунтът. Винаги е изненадващ! Тайните агенти трябва да са будни и през нощта. Защото колкото и да са афиширано лоялни хората към диктатурата, то тоталитарният режим е мрак, в който мнозина успешно крият чувства и намерения. Една искра в тъмнината може да отвори очите на хората и те да осъзнаят, че не са сами. Колкото и строги да бяха органите на сигурността, то историята на комунизма също бе пронизана от въстания. Властите винаги бяха изненадани.
- Когато все пак припламне искра, вероятността, да се запали пожарът на бунта, става реална. Но разгарянето му отнема време и тогава бързата реакция е от огромно значение. Постоянната бдителност и енергични действия ограничават и потушават пламъците. Опасните места са университети, фабрики, заводи, където се събират млади образовани личности. Големите струпвания на хора - официалните манифестации и събрания, също са обект на засилено внимание от тайни полицаи. Неофициалните се разпръскват за броени минути!
- Редът се поддържа чрез изяви. За тоталитарните държави начинът по който изглежда обществото, е по-важен от неговото истинско състояние. "Народът и партията са едно цяло". Този лозунг за единство се повтаря непрестанно и се вклинява в съзнанието, с идеята да създаде чувство на самотност у бунтовника. Ясно се разбира, че е опасно сам да се бунтувате. Срещу вас стои не само партията, но и народът. При нас популярен бе и лозунгът "НРБ - СССР! Вечна дружба!".
Крахът на комунистическата система изглеждаше немислим и когато това се случи, мнозина бяха изненадани. Такива има и до днес. Както казва руският учен-антрополог Алексей Юрчак: "Это было навсегда пока не кончилось" "Това беше завинаги, докато не свърши".