Ако оставим настрана най-безумните публикации, свързани с "кемтрейлс" и не!кацането на Луната, социалните мрежи днес не само, че не са ограничени, но стават поле за изява на нови конспиративни и "научни" теории.
Те шестват победоносно и утвърждават вярата в невярното. Ето част от тях: "Истината – как дойде пандемията от свински грип и какво целят аерозолните обгазявания"; "Модификация на климата и промяна на биологичното равновесие сред природата"; "Унищожаване на естествените посеви, прокарвайки по този начин път на устойчивото на алуминий и други отрови ГМО"; "Предизвикване на широкомащабна заболеваемост и смъртност сред световното население" и т.н. Шокиращо и невярно.
Да видим най-актуалното! Потърсете "изменение на климата", съветва ни д-р Сантош Виджайкумар, специалист по риска за нашето здраве във времето на цифровите технологии, в YouTube и скоро след това ще намерите видео, което отрича съществуването му. Проучвания показват, че отричащите и теоретиците на конспирацията имат предимство пред научния консенсус, който се изразява в това, че климатичните изменения са свързани главно с човешката дейност. Превъзходството на псевдонауката, според споменатия по-горе доктор, в социалните мрежи и медии се дължи и на слабата активност на сериозните учени. Те би трябвало да намерят по атрактивни и творчески начини да споделят и популяризират своите постижения и открития. За нас остава притеснението от ефектите, които псевдонаучни публикации оказват върху нашето и общественото поведение.
И така, какво се случва? Теорията на конспирацията все така води по брой гледания. В случая с климатичните промени е особено ефектно използването на думички като "геоинжинеринг", които придават на твърденията научен вид. И докато тук пораженията са свързани само с психиката на доверчивите, то псевдонаучните публикации, свързани със здравето, увреждат и физиката. При последните страдат невинни деца и най-известният пример е ваксината срещу морбили-паротит-рубеола (MMR). Въпреки информацията за безопасност на ваксината, лъжливите твърдения, че има вредно въздействие, се разпространиха в мрежата и доведоха до рязко намаляване на ваксинираните деца в много страни по света. Вирусът Нипа, който върлуваше в индийския щат Керала и уби 17 човека, бе обект на множество коментари и публикации. Един "умник" копира бланка на лекар и разпространи твърдението, че вирусът се разпространява чрез пилешко месо. Резултатът беше, че хората станаха предпазливи и доходите на търговци и производители на пилешко рязко се снижиха не само в този щат. Всъщност преносители на вируса бяха прилепите. Недоверието към институции и научни авторитети обилно се подхранва от всевъзможни публикации и медийни изяви. Такива наскоро причиниха проблемите, свързани с чумата по свинете у нас.
Ефектът от подобни псевдонаучни знания не е изненадващ, предвид гъвкавостта на нашата памет. Споменът за верни факти лесно може да бъде заменен с нови, лъжливи. Известно е, че теориите на конспирацията помагат да бъдат обяснени проблеми или събития, които са обект на недоверие и вън от нашия контрол. Има теории, че хора с незадоволени психически нужди са тези, които са по възприемчиви към дезинформация. Ефектът се засилва допълнително от алгоритмите за персонализация на информацията, които са залегнали в основата на социалните медии. Т.е. ако се интересувате от извънземни, ще бъдете бомбардирани обилно и с все по-нови сведения за присъствието им сред нас. Усъвършенстването на технологиите "гарантира", че дезинформацията ще пристига във все по-неочаквани формати и нива на сложност и ще намалява вероятността вярващите да предприемат лични действия, да съдействат или да гласуват за справяне с проблеми като Африканската чума по свинете или глобалното затопляне, а това е много сериозно затруднение.
Как да се справим? Как да се преодолеят вярвания, идеологически убеждения и пристрастия, за да се отвори пътя на знанието? Предоставянето на научна информация може да победи лъжите, но трябват усилия от страна на медии, учени и екипи набюдаващи публикациите в социалните мрежи. Компании като You Tube вече работят върху механизми, които да намаляват такъв тип съдържание. Други наемат хора за проверка на факти и успяват да блокират дезинформация, която може да има вредни последици за здравето. За съжаление, все още живеем във време, в което разпространението на псевдонаучна дезинформация е възможно и дори се радва на подкрепа от активистите за свобода на словото. Въпреки съпротивата им, някои правителства предприемат съответни действия: от ново законодателство до спиране на интернет при особено драстични случаи. Учените също ще трябва по-активно да се включат, въпреки факта, че съмненията и несигурността, която е характерна за научния процес, се сблъскват с привлекателността на "сигурността" в псевдонаучната информация и теориите на конспирацията. Но най-сложното ще е да се научат хората да мислят критично, да познават и търсят вярната информация. Това трябва да започне още от ранните години в училище.