Изминалата седмица „гражданското общество”, гравитиращо около една демократична коалиция излезе на протест срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор. Мотивите на протестиращите бяха свързани с опасенията им, че Гешев не само ще продължи, но и ще задълбочи проблемите в прокуратурата, като на самите протестни плакати той беше окачествен като „новата бухалка”.
По темата за Гешев и недоволството срещу него вече бе написано, че „Системата ви не може да роди друго” . Тоест, че проблемът е системен, а не (толкова) в личността на един или друг главен прокурор. Би могло да се добави единствено защо борците за съдебна реформа (и в частност за реформа в прокуратурата) загубиха голяма част от обществената подкрепа, която имаха към 2014-2016г.
През последните няколко години немалко български граждани останаха със следните две впечатления:
Първо, критиците на настоящата съдебна система така и не успяха да представят убедителна алтернатива (не като личности, макар че и там нещата не са розови, а най-вече като цялостна визия, цялостна система, която да замени сегашната); защо например, след като постът на главния прокурор е толкова ключов, никой не предложи той да се поема по съвместителство от министъра на правосъдието (както е в САЩ)?
И второ, което сякаш е дори по-важно, създава се усещането, че за мнозина от активистите каузата е само параван на олигархичен сблъсък – че олигарси, начело с Иво Прокопиев, се борят срещу статуквото не за да подобрят системата, а просто за да завоюват позиции в нея. И ако (когато) го направят, няма да им дреме особено за обективните недъзи в самата система.
Едва ли е пресилено да се каже, че истерията срещу Иван Гешев е породена от паника – докато сегашният главен прокурор Сотир Цацаров гледа на Прокопиев и компания като на безобидни дразнители, то Иван Гешев явно ги смята за опасни държавни вредители. И няма да е изненада, ако едно от първите неща, с които се заеме, е да ги насмете.
Както и да е, с или без Иван Гешев, прокуратурата има своите явни кусури и протестите срещу нея са нещо нормално. Това, което буди изненада, е че по същото време се случва друго важно събитие в държавата, за което същото това „гражданско общество” неясно защо мълчи.
Става дума за ветото, наложено от президента Румен Радев върху сделката за самолетите F-16 (което впоследствие парламентът отхвърли).
Странно защо, “Демократична България”, която организира протеста срещу Иван Гешев, запази мълчание относно президентското вето. Немалко активисти, които по принцип реагират всеки път, когато има подозрения (къде основателни, къде не дотам) за руска намеса, която се стреми да ни отклони от евроатлантическия път, този път се въздържаха от призиви за протест срещу президента. Дори Атлантическият съвет на България не призова към протест, макар че ясно и категорично се обяви против ветото и призова парламента да го отхвърли.
Ако гледаме стратегически, покупката на нови военни самолети е по-важна от избора на главен прокурор. Не само защото мандатът на главния прокурор е 7 години, а самолетите ще ги ползваме по-дълго време. А защото, от една страна, обновяването на военната ни авиация сега, би ни коствала много по-малко, отколкото след 5 години, когато може вече изобщо да нямаме военна авиация. И едни подобрени ВВС изкарват България в съвсем друга орбита. А от друга страна, при сегашното състояние на съдебната система (и прокуратурата в частност) няма особено значение кой ще бъде начело.
Явно това са все неща, които не вълнуват „демократичната общност”, „гражданското общество”, борците за съдебна реформа и прочие. Или не ги отчитат като значими, или нещата опират до простия факт, че Иво Прокопиев няма интереси, свързани с оборудването на военната ни авиация.