През последните десетилетия, с особена популярност се сдобиха филмови сериали, разследващи убийства. Едни от най-незабравимите са: "От местопрестъплението: Маями", "Кости" и други. Колкото и нереалистични да изглеждат убийствата (Кой би живял в английското градче Мидсъмър, където всяка седмица има нов труп?), е интересно да научим, колко истина има в разследването на престъпленията. Наблюдатели споделят, че научните методи са точни, но интерпрецията на получените резултати често е грешна.
В криминалистиката, един от най-широкоразпространените и признати методи е ДНК профилирането, което представлява съпоставяне на ДНК-то на заподозрения човек с това, намерено на местопрестъплението. Методът се смята за „златен стандарт”, защото е основан на щателни научноизследователски принципи. ДНК профилирането за пръв път е използвано, като доказателство за осъждането на убиец, през 1988 г. Колин Пичфорк, убил и изнасилил две 15-годишни момичета, получава доживотна присъда. Така тази технология се оказва от първостепенна важност при подобни обстоятелства. Дори при събрани проби от 5000 човека, безгрешно се откриват съвпадения на ДНК, взети от местопрестъплението. ДНК профилирането е практически безспорен метод, който се използва в рутинни разследвания и днес.
„Златният стандарт” на криминалистиката е директен начин за разкриване на виновника, но за целта е необходима подходяща ДНК проба, като капка кръв, която не винаги е налична на местопрестъплението. В такива ситуации, се използва методът ДНК допир (touch DNA), за който са нужни минимални количества проба, като клетки от кожата или отпечатък от обувка. Този метод е използван е в сериала „Доказателство „А” (Exhibit A), в който се разследва случай на пребиване. Потърпевшият получава тежки удари от група мъже, но въпреки това успява да издърпа обувката на единия нападател. Проблемите в подобни ситуации възникват при взимането на ДНК проба, която се оказва в много малко количество и от неопределен източник (кръв, кожа и т.н). В криминалистиката, пробата с лошо качество представлява недостатъчно количество ДНК, от смесен тип, когато е от различни източници. В сериала пробата, взета от обувката на един от извършителите, е изследвана като пълна ДНК проба и резултатите съвпадат с ДНК на един от заподозрените. Въпреки това, този метод не е напълно сигурен и не бива да се използва самостоятелно, без други доказателства, в съдебната зала.
Главният проблем на метода ДНК допир е, че съдържа твърде много неизвестни. Пробите са с неясен произход и неустановена трайност, също така, не е сигурно как са прехвърлени върху материята, от която са взети. Съвременните научни изследвания се занимават с намирането на отговорите, а паралелно с тях сериали като „Доказателство „А” използват правилните методи, но по грешен начин. Криминалистиката, като всяка друга наука, в много случаи не може да даде еднозначни решения на проблеми, а това в съдилищата е от изключителна важност. Понякога създаденото напрежение води до грешно тълкуване на доказателствата. Подобна ситуация често се случва при приемането на съвпадението на всякаква (коя да е) ДНК проба като единствено и категорично доказателство, което не винаги е показателно.
При шумни съдебни процеси, желанието за разкриване на виновните нараства и това води до търсене на по-иновативни и креативни методи на разследване. Такива усилия са обещаващи, защото именно така се откриват нови и по-прецизни методи за изследване на доказателствата. Съществува известен парадокс, защото колкото и да се развива науката, все пак интерпретацията на резултатите често може да бъде субективна и да доведе до грешни заключения. Но нека да оставим скептицизма и да продължим да вярваме в науката и нейната прецизност.