За Европейския съюз седмицата измина под знака на избора на новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Един друг ключов избор обаче (този на председател на Европейската централна банка) също ще остави сериозен отпечатък в живота на Европа за следващите години.
Европейската централна банка е наднационална банкова институция, базирана във Франкфурт на Майн, Германия. Тя е една от европейските институции, описани в Договора за Европейския съюз. Явява се централна банка на държавите-членки на еврозоната, но при избор на нейните ръководни органи право на глас имат и държавите-членки на ЕС, които не са приели еврото като разплащателно средство. Капиталът на банката се притежава от централните банки на всички държави-членки на Евросъюза.
Основната цел на ЕЦБ е поддържането на ценова стабилност в еврозоната. От октомври 1998г. Управителният съвет приема, че ценова стабилност означава инфлация близо до 2% на годишна база. Сред приоритетите на банката са определянето и налагането на паричната политика на еврозоната, осъществяването на операции с валута, грижата за резервите в чуждестранна валута на Европейската система на централните банки и подпомагането на функционирането на финансовите пазари. Важна функция на ЕЦБ е и печатането на банкноти. Държавите-членки могат да секат евромонети, но количеството им трябва да бъде предварително одобрено от банката.
Основен елемент от същността на ЕЦБ е нейната независимост. По силата на договорите на Европейския съюз, националните институции, както и европейските такива са задължени да не взимат отношение по политиката, провеждана от Европейската централна банка. От друга страна, банката разполага и със собствен бюджет, което й гарантира и финансова независимост.
Именно тази независимост на ЕЦБ се поставя под въпрос, когато се анализират последните рокади в европейската администрация. Чрез поставянето на подходящия човек начело, брюкселският елит може да овладее ЕЦБ и тя да се превърне в изпълнител на налудничави икономически намерения.
Да се върнем към избора на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК. В програмната си реч тя включи някои изключително опасни от икономическа гледна точка идеи, чиято реализация би докарала ЕС до икономически колапс, а благоденствието, на което мнозинството европейски граждани се радваме, ще остане само история. А именно:
- европейска минимална работна заплата – заплатата е функция на производителността на труда, а не на нуждите на получаващия. Когато размерът на заплатата започне да се определя от това да се съхрани дадено ниво на покупателна способност, независимо, че няма икономическа обосновка тя да е толкова голяма, това води до задлъжняване на икономиката и в крайна сметка до фалит (40 + годишните българи помним това време). Тоест, европейската икономика има опасност да тръгне по пътя, от който ние се измъкнахме, и който води до Лукановия държавен банкрут;
- „Европа ще бъде първият климатично неутрален континент” – не знам как вие го разбирате този цитат, но на мен ми се струва, че във всичките си действия трябва да се стремим да не оставяме въглероден отпечатък, който води до климатични промени (да спрем да дишаме?). Климатичната тема става все по-актуална, но опасенията тук са, че огромни средства ще бъдат хвърлени, без да се получи съществен ефект. Ако парите, които се дават за „борба с климатичните промени” бъдат пренасочени за борба със замърсяването, би имало далеч по-голям смисъл;
- намаляване на въглеродните емисии с 50% до 2030г. – тук страховете са, че това ще бъде постигнато за сметка на намаляване на икономическата ефективност, и в крайна сметка, изпадане в рецесия;
- полови квоти на ръководни длъжности – ако масово започнат да се назначават хора без необходимите квалификация и опит, само защото са от „правилния” пол, това ще има катастрофални последици за бизнеса и икономиката.
Лично аз не бих твърдял, че вината в случая е на новия шеф на ЕК. Г-жа фон дер Лайен едва ли сама вярва в тези безумия, най-малкото защото като жена, родила и отгледала седем деца, със сигурност има по-трезв поглед към действителността. Тя просто трябваше да събере необходимия минимум от гласове, и тъй като таргетира целия спектър на Европарламента, се оказа принудена да обещава всичко на всички. Проблемът е, че част от хората, които във вторник я подкрепиха, са станали евродепутати, защото са обещали на избирателите същите безумия. И че десетки милиони европейци вярват в тези утопии и искат те да започнат да се случват.
Реализацията на тези лудости е възможна само с подкрепата на ЕЦБ и провеждана от нея монетарна политика. При строга финансова дисциплина няма как да се намерят свободни средства за амбициозните проекти, посочени по-горе. И тук идва ролята на председателя на ЕЦБ.
Към момента, брюкселският елит изглежда, че е постигнал консенсус в лицето на Кристин Лагард, досегашен шеф на Международния валутен фонд. Французойката не е от финансовите среди (по образование е юрист), откъдето по традиция се привлича поредният председател на всяка голяма банкова или финансова институция. В добавка, тя вече е осъдена за небрежност като финансов министър на Франция (аферата „Тапи”). По всичко личи, че европейските политици търсят не професионалист, а послушен човек в ролята на председател на ЕЦБ. Който, вместо да се бори с истинските предизвикателства (контрол върху инфлацията, преформулиране на инфлационните цели, контрол върху кривата на лихвените проценти, структурни реформи), да финансира икономическите малоумия, идващи от Брюксел и Страсбург.
А най-тъжното е, че ние, източноевропейците и българите в частност, тоя филм вече сме го гледали. И знаем как свършва.