Наблюдение към и от Космоса

1
Кацането на Луната е едно от най-впечатляващите събития на ХХ-ти век, от научна и от чисто човешка гледна точка. С бързото напредване на технологичното развитие, в днешно време се радваме на удобства, които са станали реалност благодарение на така нареченото "космическа надпревара". Най-значимите събития са от това съперничество между Изтока и Запада: на 4-ти октомври 1957 г., изстрелването на първия сателит от СССР, Спутник 1, поставя началото на Космическата ера. Следват други постижения в тази област като: сателитът "Луна 1", който напуска гравитационното поле на Земята и прелита край Луната; на 4-ти януари 1959 г. е изстрелян космическият апарат "Восток 1", издигнал човек в околоземна орбита (Юрий Гагарин); на 12-ти април 1961 г. "Восток 1" извършва пълна обиколка на Земята, а Юрий Гагарин става първият човек извършил космически полет; на 10 юли 1962 г. американският сателит Telstar  изпраща телевизионни сигнали през Атлантическия океан; на 20 юли 1969 г. се осъществява кацането на Луната посредством "Аполо 11" и неговия екипаж:  Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин.

Въпреки стремглавото развитие на технологиите като цяло, съществуват и такива, които не се променят, с напредването на годините и продължават да се използват. Но за сметка на това тяхната експлоатация поевтинява. Такъв пример е ракетата-носител "Сатурн V" (част от мисията за изпращане на човек на Луната), която все още е най-мощната по вида си, но в наши дни изстрелването ѝ би струвало много по-евтино. По времето, когато е била отправена към Луната, ракетата-носител е струвала  $185 милиона. През 2019 г. тази цена спада вече до $90 милиона, като едновременно с това се разширява употребата и за изстрелване на спътници за изследвания на Земята.

Благодарение на силното желание за изпращане на човек на Луната, технологиите на сателитите се развиват постоянно. В днешно време машини могат да изпращат материали и технологии до 36440 км над земната повърхност. На такива височини, сателитите се движат със същата скорост като планетата, което ги прави статични от гледна точка на Земята. Това пространство се нарича геосинхронна орбита и там се намират сателитите, отговарящи за интернет връзки и телевизия. Според ООН в началото на 2019 г., в Космоса има 4987 сателита, от които над 2000 са функциониращи. 40% от тях управляват различни комуникации (телефонни, интернет), 36% са за наблюдаване на планетата, 7% се използват за подобряване на навигацията и 6% са фокусирани върху напредъка на знанието и науката, свързани с Космоса и Земята.

Мисиите в Космоса до голяма степен зависят от това, какво е количеството и теглото на апаратурите, изпратени от Земята. В края на 40-те години на ХХ-ти век започва научно-изследователски напредък в "смаляването" на различни технологии. Стените на модула, кацнал на Луната, са дебели едва колкото два листа хартия. Компютърът на "Аполо 11" е бил само 30 килограма и е използвал 70 вата енергия. Предшественикът му е тежал 30 тона и е използвал 160 киловата енергия. С други думи, разликата е подобна като съотношението между кит и малко куче. В днешно време обикновеният смартфон извършва операции 120 милиона пъти по-бързо от навигационната система, помогнала с изпращането на "Аполо 11" на Луната.
 
Интересът към Космоса поражда такъв и към нашата планета. През август 1959 г., безпилотният сателит "Експлорър VI" прави първите снимки на Земята, по време на мисия за проучване на горните слоеве на атмосферата. Това е част от подготовката за програмата "Аполо". След десетилетие, може би най-известната снимка е направена от "Аполо 8", на която се вижда как "изгрява" Земята от повърхността на Луната (снимката се казва "Earthrise"). От тогава излизат много други снимки, като най-скорошната, която изпъква сред другите е тази от "Вояджър 1" (с песента на Валя Балканска) през 1990 г. Земята се вижда само като малка синя точка, почти незабележима. Интересното не е качеството, а разстоянието, от което снимката е направена и то е най-далечното досега, 6 милиарда километра.

Интересът към нашата планета не се изразява единствено в наблюдаването ѝ от Космоса, но и в стремежа да бъде запазена от хората на планетата. Идеята за горивна клетка, се заражда от мисиите "Аполо". Тази клетка, или горивен елемент, представлява електрохимическо устройство, което преобразува химична енергия, от окисляването на дадено гориво, в електрическа. Поради голямата им ефективност и липсата на емисии при работа, те са много привлекателни за редици приложения. В днешно време се използват за гориво главно метан и природен газ, които отделят при горенето си вредния въглероден диоксид (CO2).
  
Любознателните погледи, отправени напред и нагоре, генерират развитието на технологиите, а те в същото време допринасят за развитието на науката. Двустранният процес може да не е забележим на пръв поглед, но той е изключително съществен и важен. Значимостта, на едно или друго, често ни убягва, защото винаги е свързана с гледната точка. Така, както отбеляза Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната, с думите си от там: “Една малка крачка за човека, но огромен скок за човечеството”.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани