Експериментът с въвеждането на машинно гласуване в България, продължил повече от пет години, по всичко личи върви към своя край. Изразеното желание от управляващите от ГЕРБ да премахнат този елемент от изборния процес, подкрепено от поне две от партиите от Обединени патриоти и Воля, е много вероятно да се превърне в реалност, независимо от опитите на опозицията да отложат и провалят гласуването чрез атакуване на кворума в пленарна зала.
Пет години за достатъчен период да бъде направен анализ на опитите да бъде въведено машинно гласуване у нас, които както изглежда, се оказват крайно неуспешни.
Ясно изразеното обществено мнение още през 2014 г. касаеше въвеждането на съществена промяна, включително и в изборния процес. Желанието обаче остана единствено на ниво обществено предпочитание, но никога не се превърна в приоритет както за която и да е управляваща партия, така и за основния отговорен изборен орган в страната, а именно Централната избирателна комисия. Последната публикува поредица от крайно закъснели и чисто формални обществени поръчки за наем на специализирани устройства за гласуване, без разписани ясни критерии и без нито веднъж да се обясни разбираемо на същата тази общественост, защо машините за вота трябва да бъдат наемани, а не закупени, след като дългосрочната цел е в България да има машинно гласуване.
Колкото до парламентарно представените партии, те досетливо изчакваха последните месеци преди провеждането на изборите, за да поставят въпроса в пленарна зала и с аргументи за техническата невъзможност за осъществяване на нормален изборен процес, да отложат модернизирането на изборния процес за... следващия път. До изборите за европейски депутати през 2019 г., когато след бурни дебати в парламента все пак се реши да има машинно гласуване в ¼ от избирателните секции в страната. Разбира се, тук трябва да поздравим отново противниците на машинния вот. Те направиха всичко възможно гласуването да бъде компрометирано – специализираните устройства отново бяха наети, а не закупени, при това в последния момент. Секционните избирателни комисии и колегите районната изборна администрация най-малкото не бяха обучени как да работят с тях, а на места се появиха и обосновани съмнения за целенасочено бъркане на протоколите. Накрая пък армия от добре инструктирани експерти се зае да смята колко протоколи са сгрешени и колко по-скъп се оказва машинния вот, който бил и по-несигурен.
Истината е, че ако имаше дефект в работата на 1/3 от машините за изборите, за които бяха платени 9 млн. лв. наем, държавата би трябвало да осъди доставчика за сериозно обезщетение.
Такива щения от отговорните органи няма, тоест проблемите с протоколите се оказват в човешкия фактор, който е боравил с тях. И тук идва основния проблем с машинното гласуване, а именно, че човешкият фактор не е елиминиран достатъчно красноречиво. Въпреки, че съм голям поддръжник на този вид изборен процес, следва да призная, че ако негова ключова нишка ще бъде партийно назначения изборен чиновник, който трябва да препише резултатите от машинния протокол в изборния, то се губи смисъла на цялото занятие.
Когато след няколко дни мнозинството в парламента гласува да премахването на машинния елемент от парламентарните и местните избори, то трябва да е напълно ясно, че това е политическо решение. И няма проблем да бъде такова, тъй като това е същността на представителната демокрация. Достатъчно голям брой политически формации, а по мое мнение почти всички, не желаят в България да се гласува с машини и в такъв случай няма да се гласува с тях. Но не защото машинния вот е по-несигурен, сложен или скъп. Да се твърди, че автоматизирането на един процес ще го направи по-неефективен е първобитно.