Понякога (да не кажем почти винаги) големите неща се виждат в малките и обобщените – в частните. Вземете историята с кучетата, поводите и намордниците. Някъде куче ухапало някого и хайде юруш на законите! Забелязали ли сте, че отговорните фактори много ги е страх от евтин медиен шум: момченце ощипе съученичка – кой е виновен?!; срути се покрив – виновно е обществото!; завали дъжд или пък настанат жеги – виновни сме всички ние! И понеже е някак по-удобно, по-спокойно да сме виновни всички ние, а не конкретен министър, конкретно ведомство или пък управляваща партия, затова е и тази жажда за превенция. И са прави хората (управляващите), защото като стане нещо, обществото ще попита: „Защо се стигна дотук? Кой е виновен? Защо не взехте навреме превантивни мерки?“.
И започват глупостите.
Всички кучета над 5 килограма – на каишка. Защо законодателят не се е потрудил още, защо не е отделено още малко парламентарно време, за да определи и нормативът: от 5 до 10 кила куче – метър и половина каишка, широка 3 сантиметра; от 10 до 20 кила – един метър каишка, широка 5 сантиметра; над 30 кг. – кожен намордник; над 40 – стоманен; над 50 – маската на Ханибал Лектър. И сега идва най-хубавото, най-сладкото, от което държавата винаги блажено притваря очи и доволно мърка: нередовните ще се наказват с глоба до 5000 лв. и който не си я плати, не може да си прекара колата на технически преглед, да си купи жилище и да има деца.
Абе, дами и господа народни представители, съдебната система ли оправихте, реформите в образованието и здравеопазването ли завършихте, България в Шенген и еврозоната ли вкарахте, та се хванахте за музиката в кръчмите и за кучетата на хората!
В целия този начин на държавническо мислене има нещо много сбъркано и аз го знам кое е.
В началото е страхът. Страхът да не попаднеш в медиите, защото ако попаднеш заради кърлеж, после за теб могат да се разчуят и по-пикантни неща. Току-виж дошла Валя Ахчиева с микрофона и започнала да разпитва, а от това кошмарно събитие до оставката има само една крачка – началникът (който и да е той) ще се подплаши и ще побърза да изгори бушона, преди Валя Ахчиева да е отишла и при него.
След страха идва глупостта.
Вижте: когато кучето на Пешо ухапе някого и ти, вместо да накажеш Пешо, наказваш всички останали кучета на всички останали хора, това е все едно ако Гошо строши цигулка в главата на Тошо, да забраниш филхармониите и да отрежеш ръцете на цигуларите. Такъв глупак трябва да си.
По тази логика, ако хванат циганин да краде, трябва да пратят всички цигани да чукат камъни. Ако хванат министър с подкуп, да подадат оставка и всички останали членове на правителството – ей така, за всеки случай, да не би някой да се излъже пак и да ни попитат: „Защо не направихте нищо да го предотвратите?“. Представете си, че се казвате Иван Петров и както един ден отивате на работа, върху ви се нахвърлят баретите и ви арестуват.
– Защо, бе?
– Защото един Иван Петров в Смядово се напил, уринирал пред общината и сега арестуваме всички иванпетровци, че да не се повтори тая конфузна работа.
След глупостта идва алчността.
Понякога ми се струва, че поне една четвърт от държавната администрация не се занимава с друго, освен да измисля нови такси, глоби и налози; да натрапва нови задължителни платени услуги; да въвежда нови регулаторни механизми; да подменя принудително лични документи, табели на автомобили и касови апарати; да изисква нови задължителни застраховки и осигуровки. И, разбира се, да разработва иновативни механизми за събиране на дължимите вземания чрез узаконени изнудвания от всякакъв вид. Вземете например техническия преглед на автомобилите: ако не си си платил данъците, колата не може да мине. Но какво е общото между нейното техническо състояние и моята изрядност като гражданин? Аз може да съм алкохолик, наркоман, педофил, убиец, но автомобилът ми да е здрав и технически годен. От една страна съм длъжен да имам технически преглед, от друга страна не ме допускат. И тази полицейска логика от доста години е повсеместна. Защо мощните коли плащат по-голям данък? Защото се предполага, че собствениците им могат да го платят. Но това вече не е данък, а рекет. И ако мутрите са тези, които изнудват гражданите, то по-голяма мутра от държавата няма.
След алчността идва злобата (жестокостта).
Понякога ми се струва, че някои правила, някои закони се приемат с единствената цел да тормозят хората. Изтормозеният човек е добър гражданин. Той получава блага – малко, за да бъде истински свободен, но достатъчно, за да се страхува да не ги изгуби. На този страх се крепи стабилността на обществото и просперитетът на човечеството. А страх се възпитава не с любов и човещина (защото те са великодушни и склонни да прощават), а със злоба и жестокост. Едно време в казармата, когато войниците нямаше какво да правят, даваха им една кофа отработено машинно масло, една кофа вар с вода, четки и ги караха да боядисват бордюрите в черно и бяло – един в черно, един в бяло; един в черно, един в бяло; един в черно, един в бяло, докато стане време за вечерна проверка. Защо? Защото – мъдро обясняваше старшината, – ако войникът няма с какво да се занимава, започва да мисли за уволнение. Така и гражданите започват да мислят за вредни неща, ако животът им стане прекалено безгрижен. Затова мъдрият управник никога не бива да допуска животът на гражданина да стане прекалено безгрижен: един в черно, един в бяло; един в черно, един в бяло; един в черно, един в бяло... Тръгнали да ми разхождат кучета! Тръгнали да ми ги обичат, да ми се разнежват и прочие! Хайде, де!!!...
Страхът, глупостта, алчността и злобата са двигателят.
Едно време човечеството водеха умните и смелите, сега го водят глупавите и страхливите. И това е така, защото правото е на страната на мнозинството; мнозинството налага волята си над малцинството и всички намират това за справедливо. Но най-страшното е, че мнозинството взима решения вместо малцинството, дори когато не е квалифицирано за това. А още по-страшно от най-страшното е, че в целия този процес се създава едно ново малцинство, на което акълът все дотолкова му стига, че да убеди мнозинството, че говори от името на мнозинството и затова е право. И мнозинството вярва, реди се на потни опашки, за да си плати глобите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Бау-бау! (тук не се сещам за междуметие, с което да предам звука на отминаващ керван).