Широко разпространен е фактът, че в червата на човека, както и по кожата му, живеят милиони микроби: бактерии, гъбички, вируси. Те са жизненоважни за човешкия организъм. Тези „обитавани” от тях места не са уникални. Подобно биоразнообразие се среща и в човешките очи, което обобщено може да се нарече очен микробиом. Когато количеството на въпросните микроби не е балансирано, се появяват очни болести. Изследване, публикувано в списание „Имунитет” (Immunity), показва, че бактерии, намиращи се на повърхността на очите, симулират защитни функции. Научните открития поставят само началото при изучаването на въздействието на микробите, както и използването им за лечение на болести като: Синдром на сухото око, Синдром на Сьорген (доживотно заболяване, при което левкоцитите или белите кръвни клетки, разрушават външни жлези на тялото, по-специално слъзните и слюнчените) и Кератит (възпаление, което засяга роговицата).
Интересът към очния микробиом е сравнително нов, поради различни причини. По-голяма част от учените фокусират вниманието си върху изучаването на микроорганизми в червата. Според изследвания, едно дебело черво може да съдържа над 10 трилиона бактерии. Въпреки това, не се пренебрегват и части от човешкия организъм, които, за разлика от червата, съдържат много по-малко количество микроорганизми като: кожата, белите дробове и очите. Преди се е смятало, че при здравите очи липсва определен микробиом. Микробиом се наричат микроскопичните организми, предимно бактерии, които живеят в различни части от човешкото тяло. Научни изследвания показват, че бактериите, които са във въздуха, по ръцете или клепачите могат да се открият и в органа на зрението. Тези микроорганизми обаче се премахват чрез естествено сълзене.
Сравнително ново е откритието, че окото действително притежава вътрешен микробиом, който не се влияе от външни признаци, а от фактори като: възраст, географски район, етническа принадлежност, носене на контактни лещи и болестни състояния при човека. Това „ядро” или вътрешен микробиом, се състои само от четири рода бактерии: Staphylococci, Diphtheriids, Propionibacteria и Streptococci. Освен тези, Torque Tenon Virus (присъстващ при някои вътрешно очни заболявания), също може да се приеме като част от микробиома, защото се намира в очите на 65% от здравите хора.
През последните десетилетия научните изследвания на очни заболявания нарастват значително. Откриват се директни връзки между определени бактерии и болести, но въпреки това не е сигурно дали микробите са причината за заболяванията. През 2016 г. проф. Тони Легер и д-р Рейчъл Каспи изследват очни микроорганизми и тяхната потенциална роля при предпазването на зрителните органи. Учените откриват бактерията Corynebacterium mastitidis (C. mast.), която симулира имунни клетки. Тези клетки, правят и отделят антимикробни частици, които убиват вредни микроби. Научното изследване, показва връзката между C. mast. и предпазваща имунна реакция на очите. Направени са експерименти върху мишки, при които е установено, че при наличие на бактерията, животните са по-устойчиви към други два вида бактерии, които водят до слепота (Candida albicans и Pseudomonas aeuruginosa).
За да се разбере какво точно свързва бактериите с имунната система в очите, проф. Легер смята да започне изследване на колонизацията на бактерии в зрителния орган. Следващата стъпка е анализирането на имунните реакции на здрави и болни очи, за да се разбере по какво се отличават и какъв микробиом притежават. Най-важната цел, която може да се постигне, след дълго и сложно изследване, е генетичното модифициране на бактерии, свързано с предпазването от зарази и борбата с тях. Пътят към по-добри и ефикасни лечения за очни болести изглежда дълъг, но началото вече е поставено. С малко късмет и много труд, следвайки правилната посока, целта може да бъде постигната по-бързо от очакваното.