Източници от средите на БНТ алармираха, че кандидатът за шеф на националната телевизия Сашо Йовков взима около 100 000 лв. от заплати и комисионни на година. В подкрепа на твърденията са и докладните записки от финансовия отдел на телевизията.
Това води до основателния въпрос - колко са комисионерите като Йовков и колко струват те на държавата?
Сашо Йовков получава по около 25 000 лева (24 244,18) като възнаграждение за посредническите му услуги, които остават без доказателствен материал. Парите вероятно се получават по недоказани заслуги за излъчени реклами на едни или други клиенти на медията.
Дали само Сашо Йовков е получил такива хонорари за едни или други услуги?
В дирекция „Икономическа“ на БНТ не са постъпвали доказателства, които да потвърждават действително извършени действия от негова страна за сключване на договори с рекламодатели.
Видно от документацията - в договорите не е споменато, че е използван посредник, а някои от посочените клиенти са вече съществуващи предишни клиенти на телевизията.
Остойностените схеми са с входящи номера преди датата на посредническите договори, или са без входящ номер и дата и са приети от служители от дирекция „Маркетинг и комуникация“ в БНТ.
И докато Йовков прибира комисионни, той се възпротивява срещу скъпоструващите (според него) предавания в медията. Поведението му на конкурса будеше истинско недоумение, тъй като през последните години наблюдаваме нисък рейтинг на БНТ, а всяка положителна промяна, внесла в телевизията аудитория трябва да е аплодирана, а не оплюта и нарочена.
Големите медии и в световен мащаб се стремят към все по-голям брой външни продукции, които да привлекат по-голям брой зрители и съответно да постигнат по-висок рейтинг. Няма как да не инвестираш в дадена продукция и да очакваш тя да ти донесе повече приходи и по-висок рейтинг. Нещо повече - слабите резултати са залог за лесно освобождаване от тях. За разлика от многото служители в държавната телевизия са обединени в над шест синдикални организации.
Вероятно затова и на пенсионирания представител на синдикатите Емил Розов външните продукции в БНТ са такъв проблем.
Въпросът обаче е - защо все повече бягат от такива, при положение, че дори законът ги изисква?
Нормално ли е БНТ да разполага с почти 1400 служители (1352) на трудов договор и сигурно още стотици граждански. Каква е заетостта на всеки един от служителите и защо другите медии работят с пъти по-малко хора като в bTV (300) и Нова телевизия (400)?
Ако погледнем рейтингите на bTV и Нова телевизия спокойно може да възникне въпросът каква е натовареността на служителите в БНТ и защо са такива резултатите им.
Бюджетът на БНТ се изяжда от служителите, а от това страда аудиторията и продуцентите, които са причислени към групата, заради която телевизията е в това финансово положение или поне такива аргументи се опитва да се тиражират в публичното пространство.
През изминалите седмици многократно се появи тезата за дефицита на БНТ и причините за него. За нормалния гражданин заключението е, че основният виновник за състоянието е едно или друго предаване и частично заплащането на лицензионните права за Световното първенство по футбол и други лицензи за спортни предавания.
Как се образува бюджетът на БНТ?
Субсидията на държавната медия се дава на база т.нар. норматив за час програма, който се умножава по 4 24-часови канала - БНТ1, БНТ2, БНТ3 и БНТ4. Към това се добавят капиталовите разходи (ремонти и закупуване на нова техника), като по този начин се формира цялостното държавно финансиране на медията.
За последните 7 години, финансирането за 1 час програма е намаляло с над 17%:
- за 2011 г. - 1978 лв.
- за 2012 г. - 1679 лв.
- за 2013 г. - 1770 лв.
- за 2014 г. - 1628 лв.
- за 2015 г. - 1628 лв.
- за 2016 г. - 1628 лв.
- за 2017 г. - 1631 лв.
- за 2018 г. - 1635 лв.
В същото време, само за последните година и половина в България се отбелязва покачване на следните показатели, включително и минималната работна заплата, с което се вдигат и разходите за осигуровки, цената на тока, инфлацията, както и разходите за различните видове права, които е необходимо да се платят.
Трябва да се прави разлика между дефицит и текущи задължения. Дефицит се наблюдава тогава, когато разходите за определен период надвишават приходите. Текущите задължения са тези, които съответното предприятие или институция не е успяло да погаси в рамките на отчетния период, но които са възникнали в същия този отчетен период. Всяко едно дружество винаги има текущи задължения, като това е част от процеса по управление на оборотния капитал. Да не говорим, че разходите се осчетоводяват за периода, за който реално са възникнали, а много често се фактурират след завършване на периода – пример сметките за ток, телефон, вода и др.
Един от първите аргументи е, че в БНТ все още на работа са около 300 души в пенсионна възраст. И това докога? Докато някой друг е виновен за харчовете и недостига на средства?
Топновини ще поиска по Закона за достъп до обществена информация пълен списък с имената и ще изкара на светло останалите комисионери, които освен текущите си заплати получават допълнителни възнаграждения, под една или друга форма.
Така, събирайки факт по факт, ще стане ясна картинката, къде отиват парите на медията и защо е наличен дефицит. Без гръмки изказвания на кандидати за поста, които пред камерите заявяват едно, а всъщност правят друго.