Репарации и радикализации

1

В сърцето на големия и глобален ляв гняв е желанието за мъст. Една мащабна и мрачна мечта за реванш срещу всички лоши хора, явления, политики и предмети, които колективното въображение на либералния човек пласира окончателно от „грешната страна на историята“. Колекцията от врагове и „агенти на омразата“ е богата и разнообразна. Не се ограничава във времето и пространството, постоянно се разширява и разтяга. Проблемите на либералния човек днес са твърде много и изискват неговото съзнание да бъде постоянно в режим на възмущение, отвращение и отчаяние. Бели мъже, западен колониализъм и империализъм, европейска култура, ниски данъци, граници, стени, статуи, оръжия, свободно слово, два пола, човешка еволюция, биология, история... Толкова много неща за преправяне и премахване. Толкова много материал за реванш.

Методите и начините за постигане на свещената социална справедливост постоянно се актуализират и радикализират.

Ако някой наблюдател желае да разбере как се развива модерното ляво, то той просто трябва да следи започналите преди дни дебати на претендентите за номинацията на Демократическата партия за президентските избори в САЩ през 2020-а година. Това е най-могъщата лява и либерална партия на планетата, с огромно влияние в целия свят и особено в Европа. Там се зараждат много от идеите, които медиите и културните институции налагат като дневен ред и нова норма.

Дебатите бързо се превърнаха в състезание по екстремизъм. Джо Байдън, Бърни Сандърс, Камала Харис, Кори Букър, Бето О'Рурк, Елизабет Уорън и останалите претенденти за Демократическата номинация за изборите догодина разгръщат реторическа радикализация в реално време – социализъм, конфискация на оръжия, отворени граници... Тези идеи и предложения постепенно си проправиха път от периферията до ядрото на партията. Но демократите решиха допълнително да ги напомпат със стероидите на лудостта. От сцената кандидатите за най-важния публичен пост в света вече говорят за безплатни аборти за мъже и декриминализация на незаконното преминаване на границата. За безплатно здравеопазване за нелегални мигранти и премахване на всякакво частно здравеопазване. За пълно отваряне на границите и пускане на всеки, който иска да премине. За драстично качване на данъците на средната класа. Демократите се надпреварват да сигнализират своята принадлежност към някакви защитени и свещени малцинства. Дори и повечето от тях всъщност да са бели представители на богати семейства, които живеят в хомогенни общности, изолирани от великото „дайвърсити“, което трябва да бъде наложено на всички останали. Като цяло говорят опасни глупости. На развален испански.

Както някой отбеляза в социалните мрежи: „Демократите се излагат толкова тъжно, че дори Тръмп не се занимава да им се подиграва!“

Дебатите и ескалациите в партията преди това откроиха и най-ярката форма на желанието за реванш – репарациите.

Съвсем официално и от най-високите либерални трибуни вече се говори за репарации за афро-американците в САЩ, което някои консервативни чернокожи коментатори, определиха като долнопробен подкуп преди избори. Нещо като много висша версия на кебапчетата за роми в българския електорален пейзаж.

Но, очаквано, репарациите за робството, отменено окончателно в САЩ преди повече от 150 години, изобщо не се оказаха достатъчни за политиците и медиите, които искат да отмъстят на страната си от името на малцинствата. За да наваксат с новия дневен ред Елизабет Уорън и „Ню Йорк Таймс“ сложиха на масата на дебата репарации за LGBT общността. „Защото, разбира се!“, както коментираха иронично все по-изумените наблюдатели на пътя на либералните политици към Белия дом. А пък „демократичният социалист“, както сам се определя Бърни Сандърс директно предложи отмяна на целия натрупан студентски дълг в размер на 1,6 трилиона долара.

Истерията по репарациите показва и как демократите разглеждат политическата ситуация като война, а съперниците си като губещата страна, която сега трябва да плати.

Ескалиращата радикализация на една от най-влиятелните партии в света изглежда излиза извън контрола на хората, които щедро сипват бензин в огъня. Писането на чекове, които никой не може да осребри, ще продължава в една кампания, която вече прилича на клоунада от ада.

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани