Мравките са насекоми, широко разпространени из целия свят. В Европа най-често се срещат черните градински мравки (Lasius Niger). Те са само един от повече от 14 000 познати видове и са малки, черни и без крила. В нашето ежедневие насекомите могат да бъдат видяни навсякъде: преминаващи по тротоарите, пълзящи по разни растения или, за тези от нас с по-лош късмет, заобикалящи храна в кухнята. Мравките са голяма и в същото време често незабележима част от живота в града и на село, но какво точно се случва на малките обитатели в огромния свят?
Мравките имат кастова система, в която всички отговорности са разпределени. Кралицата е основател на колонията и нейната роля е да снася яйца. Мравките-работници са винаги женски и са начело на организираната йерархия. Всички мравки, които се движат извън мравуняка и могат да бъдат забелязани от хората, са женски. Техните отговорности варират от грижи за кралицата и малките до чистене и разрешаване на конфликти. Мравките-работници рядко имат деца, а по-голямата част от снесените яйца се развиват докато станат такива. Когато колонията стане достатъчно голяма, кралицата снася яйца с мравки, които могат да се възпроизвеждат и да дадат начало на нови колонии.
Интересното е, че не е генетично заложено коя мравка ще стане кралица и коя работник. Всяка женска ларва може да стане лидер на колонията, зависи от храната, която използват. Мравките, получаващи повече протеин, могат да станат кралици, а тези, чиято храна съдържа по-малко протеин – работник.
По какво се определя дали една мравка е мъжка или женска? За разлика от човека, при който хромозомите Х и У играят главна роля, при пълзящите насекоми, полът зависи от броя на копия геноми (цялата наследствена информация на организъм; в генома е представена само по една хромозома от хромоложна двойка или едно копие от гена). Мъжките мравки се развиват от неоплодени яйца и не получават геном от баща. Мъжките мравки не могат да имат баща и не могат да имат синове, но могат да имат дядовци и внуци. За разлика от тях, женските мравки се развиват от оплодени яйца и имат майка и баща и носят два генома, по един от всеки родител.
Мъжките мравки нямат особено голяма роля в обществото и обикновено след като се чифтосат, бързо умират. Кралицата майка може да живее в продължение на десетилетия, а мъжките насекоми – само седмица. Тяхната семенна течност обаче оцелява, понякога в продължение на години, което свежда техните отговорности само до размножаването. След като постави началото на колонията, кралицата трябва да се справи с още много задължения, най-важното от които е снасянето на яйца. Подходящият момент за чифтосване, зависи до голяма степен от времето. При топли и влажни условия (става въпрос за вида Lasius Niger), крилатите девствени кралици, излитат навън. Носени от вятъра, те могат да се отдалечат със стотици метри от родното си място. Кацат на земята и след чифтосване, крилцата им падат, а мъжката мравка, умира. Кралицата си избира място за гнездо и се зарива сама, като така дава начало на нова колония. В тази позиция, кралицата не яде в продължение на седмици, като черпи енергия от мазнините си и от ненужните мускули, задвижващи вече падналите криле. Кралицата използва семенната течност от чифтосването с мъжка мравка и опложда яйцата си, от които ще се развиват работници за новата колония. Тя се чифтосва само веднъж в живота си.
Мравките са интересни и сложни създания, които имат важно влияние върху екосистемата. Някои видове се смятат за вредители, но други помагат при разпространяването на семена, опрашването на цветя и подобряването на качеството на почвата. Пълзящите насекоми са интересни за наблюдение и изучаване не само със своята социална йерархия, разделение на труда, но и с комуникацията, която осъществяват помежду си при съвместна работа. Мравките имат полезно въздействие върху природата, която ни заобикаля и могат да бъдат за пример как задружно и с общи усилия се извършва работа, непосилна за един индивид.