Облаци над Хонконг

1

На пръв поглед изглежда, че няма как комунистическа и демократична система да съжителстват безпроблемно, в рамките на една държава.  При втори, се оказва, че първият е верен. Хората в Хонконг са притеснени за демокрацията, в която са родени, израснали и в която от 150 години живеят. Очаквано за здравия разум (неочаквано за този на ръководителката на градската администрация Кари Лам) жителите на богатия град остро реагират на пълзящите опити на властващата комунистическа партия (ККП) в континентален Китай да подкопава и руши граденото с години. Последният случай, който изкара милиони хора по улиците, бе защитата на правната система, различна от тази в Китай. Гражданите на Хонконг излизаха по улиците всеки ден през последния месец, докато накрая бе спрян законопроекта за екстрадиция на обвинени от китайски съдилища. Законопроектът бе насърчаван от Пекин. Но победата е временна и бъдещето не изглежда добро. Демокрацията, в този автономен и най-богат район в Китай, е гарантирана от предложената от британците и приета от Пекин съвместна декларация. До 2047 г. Хонконг ще се ползва от правните, икономическите и административните правила, установени до тогава. Колонията бе върната от Великобритания на Китай през юли 1997 г., като свободен и особен административен район.

Опасенията на хонконгските граждани са свързани със законодателния съвет в града, в който доминират прокитайските сили. Според оценката на World Justice Project, базирана в Сиатъл и Вашингтон, известна НПО, която работи за утвърждаване на върховенството на закона в световен мащаб, Хонконг е 16-ти, а Китай е 82-ри в света. Това класиране се прави на основата на ограниченията върху правителствените правомощия, липсата на корупция, открито управление, основни права, ред и сигурност на правоприлагането, гражданското и наказателно правосъдие. За сравнение, България е наредена на 54-то място от 126 държави. Интересуващите се от Русия трябва да знаят, че в тази класация тя заема по-ниско място и от Китай -  88-мо.

Впрочем Китай е известен нарушител на правата на човека. Държавните служби систематично наблюдават и потискат етническите малцинства: уйгури, тибетци, както и мюсюлманското население в северозападния район на Китай. Комунистическата партия ограничава достъпа до интернет. От 2015 г. правителството е осъдило стотици адвокати за правата на човека. Протестите в Хонконг, тяхната ярост и масовост, са следствие от тази известна политика на ККП.

Демонстрациите са широко отразени в световните медии, но политическата реакция е по-скоро приглушена. Европейският съюз призова за зачитане на правата на хората от Хонконг и изрази загриженост за "потенциално далечните последствия" от законопроекта за екстрадиране. Британското правителство призова властите да гарантират, че споразуменията за екстрадиция "са в съответствие с правата и свободите", изложени в известната съвместната декларация от 1997 г., при предаването му на Китай.  Във Вашингтон Тръмп остана спокоен и фокусиран в търговската си война. Сигурен бил, че всичко ще се "получи"? Липсата на външен натиск не се отрази на силата на протеста и хората с дни масово излизаха, докато Кари Лам най-накрая реши да се извини за безредиците и да спре законопроекта. Но не отстъпи от намерението си да го съживи на по-късен етап.  Това не внесе успокоение и демонстрациите продължават.  Сега се иска оставката и, както и окончателният отказ от приемането на подобен закон. Закон, който би направил възможно заподозрени да бъдат изпратени в континетален Китай, както и да бъдат съдени от система, която е непрозрачна и безкомпромисна. Но Кари Лам едва ли ще напусне. Административният ръководител се назначава от Пекин и за да се оттегли е необходимо решение от високо равнище. Последните дни маршът на протестиращите се насочва към чуждите консулства. Иска се подкрепа от света, а надеждата е срещата на Г-20. Популярни стават надписи: "Освободете Хонконг!".

На този фон и дори преди него, според проучване, проведено през декември 2018 г. и публикувано през януари от китайския университет в Хонконг, 34% от възрастните в областта ще емигрират, ако имат възможност. От тази група 16,2% вече са планирали да се преместят. Желаещите да напуснат са млади и добре образовани: 51% са на възраст между 18 и 30 години, а 47,9% са с висше образование. Три от петте най-големи причини за напускане са политически: 25,7% заявяват, че има "твърде много политически спорове и раздори", 17,4% посочват липсата на демокрация и изразяват недоволство от политическата система и 14,9% са неудовлетворени от китайското правителство. Други причини са: "пренаселените условия на живот" (25,7%) и високите цени на имотите (17,4%). Да се готвят предпочитаните  дестинации:  Канада (18,8%), Австралия (18,0%) и Тайван (11,3%). Бъдещето е покрито с тъмни облаци, през които зловещо наднича заплахата за отнемане на права и свободи от ККП. При това, твърде реална!

Без съмнение, Пекин следи внимателно ситуацията и може би се колебае в подкрепата си за Лам. Но въпроси, свързани със цялостта на многомилионата държава, могат да доведат до правителствено решение за по-твърда позиция. При клетвата на Лам, през 2017 г., президентът Си Дзинпин заяви: "Всеки опит за застрашаване на суверенитета и сигурността на Китай, както и за оспорване на властта на централното правителство или за използване на Хонконг за инфилтрационни и саботажни дейности срещу континента, е акт, който пресича червената линия и е абсолютно недопустим."

Засега централната власт се въздържа. Държавният вестник "Глобал таймс", по стародавна комунистическа традиция, обвинява за "неконтролираната улична политика"  в Хонконг "западните сили" и "злото отдалеч".  Но в столицата знаят, че общественото несъгласие, в най-богатия район, също има дългогодишна традиция и забележителни успехи. През 2003 г. бяха спрени плановете за прилагане на национален закон за сигурността, а през 2012 г. бе коригирана предложената цялостна национална учебна програма. Опитите на еднопартийната държава да превърне града в модерен комунистически анклав не се приемат от хората в Хонконг, които от поколения се радват на свобода.  Дали протестиращите ще издържат на натиска в продължение на години е друг въпрос. Мрачното настроение в района е факт, но то отразява и променящите се, според наблюдатели, нагласи в цял Китай.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани