Доброто, Лошото и Нелепото (май, 2019)
Доброто
Благотворителността
Най-хубавото събитие през май се случи в самия край на месеца - за по-малко от 2 дни след излъчването на телевизионен репортаж младо семейство успя да събере от дарения половин милион лева за лечението на двумесечната си дъщеря. Предвид, че бебето спешно се нуждаеше от трансплантация, а сумата е голяма за сравнително бедна в европейски аспект държава като България, не бях оптимист, че парите ще бъдат събрани навреме. Тъй като очакванията ми бяха опровергани точно през седмицата, през която Българската православна църква отбелязва Неделята на сляпородения, който бил излекуван от Иисус Христос и прогледнал, ми се ще да направя една малка алюзия: В тази библейска история учениците на Иисус го питат с какво е съгрешил слепороденият или родителите му, че да бъде “наказан” с подобна болест, а Учителят им отвръща, че нито болният, нито родителите му са съгрешили с нещо, а заболяването му е дадено, за да се явят делата Божии върху него. Вярвам, че историята на това младо семейство и бебето е подобна - никой от тях не е съгрешил, за да им донесе това изпитание, но благодарение на тях видяхме, че може да се случи чудо, при което много хора да проявят солидарност и да отделят по нещо от залъка си и да съберат нужните средства за лечението на детето.
Имаше още няколко случая на доброволна благотворителност, които заслужават споменаване заради добрия пример, който дават. Български емигрант в САЩ дари 10 хиляди лева на областната болница в Сливен, които ще бъдат използвани за апаратура на отделението по неонатология и ще даде по-добри шансове за живот на стотици недоносени деца. 13-годишен ученик пък дари видеоигрите си на детското отделение на болница Лозенец, а младоженци от Пловдив зарадваха студент по медицина с еднократна стипендия от 1000 лева, дарявайки по този начин парите от сватбата си.
Дори политическите партии се отчетоха с дарение - от ГЕРБ дариха 70 хиляди лева, с които тленните останки на загиналия в Хималаите български алпинист Иван Томов да бъдат прибрани в България. Разбира се, може да се отчете фактът, че предизборната кампания течеше, но е хубаво, когато българските партии правят такива жестове (подобно дарение направи и БСП миналата година). Докато тече дискусията за орязването на партийните субсидии е по-хубаво част от тези пари да се дават за добри дела, отколкото да седят на многомилионен влог, каквато е практиката към момента.
Посещението на папа Франциск
Най-голямата новина през май определено беше посещението на духовния глава на Римокатолическата църква. Благодарение на двудневната визита на Папата България беше в световните новини. Посещението му предизвика интерес и у много некатолици и сплоти представителите на различни деноминации и религии. Признанието, че “славянската” писменост идва от България беше също един приятен жест от страна на папа Франциск. Имаше и голяма символика в това, че посещението му продължи на следващия ден и в братска Македония, но пък там остави горчив привкус изказването му, че македонците са млад (да се разбира “отделен от българския”) народ.
Президентските избори в Македония
Президентските избори в Македония бяха спечелени от Стево Пендаровски, който бе по-добрата алтернатива за България, защото за разлика от конкурентката си от ВМРО-ДПМНЕ смята да се придържа към Договора за добросъседство с България. Също така няма да слага прът в колелата на проевропейската политика на премиера Зоран Заев, както правеше предшественикът му Георге Иванов, който дори отказваше да разписва гласувани и одобрени от парламента законодателни промени. Не на последно място Стево Пендаровски уважи и годишнината на Българския културен клуб в Скопие, отбелязана през април.
“Българският” Гергьовден в Македония
Гергьовден бе отбелязан не само с ежегодния военен парад и освещаване на бойните знамена в София, но и с три по-значими събития в Македония. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов първо поднесе цветя на гроба на “Бащата на българското офицерство” Борис Дрангов в Скопие, а после бе на прием в българското посолство с македонската си колежка Радимила Шекеринска и премиерът на югозападните ни съседи Зоран Заев, което е радващ знак за затоплянето на отношенията между двете държави. На военното гробище в Ново село Струмишко пък се събраха повече от 600 граждани на България и Македония, за да почетат падналите за Свободата на Македония през Първата световна война български войници. Неприятното беше, че нито един от високопоставените български политици не се появи на панахидата - единствено президентът Румен Радев се отчете с венец. Вероятната причина е, съвпадането ѝ с посещението на папа Франциск и ако това е така, оставам с надеждата, че догодина поне външният ни министър ще бъде там.
Българската духовност зад граница
В село Звонци в Западните покрайнини бе изграден нов параклис, посветен на Св. Богородица, благодарение на финансиране от българската държава. Тамошните българи получиха и икони от представителите на генералното ни консулство в Ниш. С нов купол пък се сдоби българската църква “Св. Георги” в Одрин. Освещаването му събра и много потомци на тракийски бежанци, оцелели след геноцида в Източна Тракия от 1913 година. С нов храм се сдобиха и други, далеч по-отдалечени българи - тези в Хамбург. Общността в града и съседните му градове наброява около 30 хиляди души, които дълги години бяха принудени да “гостуват” всяка седмица на различно място за богослужение. Сега най-накрая търпението им беше възнаградено.
Опазването на българщината зад граница обаче не приключва със строежа и реновацията на църковни храмове. Министърът на външните работи Екатерина Захариева обяви, че ще бъдат командировани български учители в Албания, които да преподават книжовен български на българското малцинство там. В Украйна пък администрацията на новия президент Володимир Зеленски потвърди ангажиментите си за запазване на административната цялост на Болградския регион, както и за създаването на ново училище с разширено изучаване на български език. В съседната на Украйна Молдова Българска държава се ангажира да отпусне 130 хиляди евро за три проекта в Тараклийския регион, който е център на тамошните българи. С тези пари ще бъдат ремонтирани Тараклийската районна болница, сградата на ансамбъла за български песни и танци и учебната сграда на Тараклийския държавен университет “Григорий Цамблак”. По същия проект вече бе реновирано училището в село Горна Албота.
Самите българи от Бесарабия заедно с тези от Таврия и Банат пък направиха съвместно изкачване на Черни връх с цел “да се опознаят, да преодоляват трудности заедно и да се опитат да намерят по време на прехода повече пътища едни към други”.
Последната добра новина, която трябва да се спомене е финансовата помощ от 180 хиляди лева, която България ще окаже за модернизирането на историческия комплекс “Нешков връх” в Царибродско, където лежат костите на загиналите български войници, защитили Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Дойче Бан купи завод в България
Немският железопътен гигант Дойче Бан закупи Вагоноремонтният завод в Карлово и в следващите 18 месеца ще открие 300 нови работни места. Към момента се спекулира, че с тази си инвестиция Дойче Бан трасира пътя на Фолксваген да направи в България новия си завод за производство на автомобили Шкода.
Доставки на втечнен природен газ на по-ниски цени
В последния ден от месеца България получи първата си доставка на американски втечнен природен газ през Гърция. Благодарение на количеството от 90 милиона кубични метра българските потребители ще се радват на по-ниски цени през третото тримесечие на годината.
Започна строителството на автомагистрала Европа
Започна строителството на 48 километровата магистрала Европа, която трябва да свързва София с Калотина и да бъде готова до Нова година. Макар да не е от такова приоритетно значение като транспортен коридор номер 8, все пак от нея ще има и икономически ползи, и културни, тъй като ще направи придвижването към Западните български покрайнини по-ефективно.
Ултрамаратонът по коридор номер 8
За 15 дни българският ултрамаратонец Краси Георгиев изтича 1200 километра по трасето на коридор номер 8 от Черно до Адриатическо море, обединявайки хората от България, Македония и Албания. Радостта на обикновените хора по целия му маршрут беше огромна и навсякъде беше посрещан с баници, питки и големи усмивки. Всички срещнати кметове по пътя дадоха подписите си и подкрепата си за повече свързаност между трите държави и за ускорено изграждане на повече магистрали и железопътни връзки между тях.
Цветанов напусна постовете си в ГЕРБ
В края на месеца Цветан Цветанов напусна всички ръководни постове в ГЕРБ. Новината е повече от добра предвид противоречивия му имидж през последните години, както и участието му в скандала “Апартамент-гейт”. Определено политическите партии в България имат нужда от обновление и оттегляне на по-скандалните им преставители. Политическата цена, която Цветанов плати през последните месеци, е добър урок за всички политици с какво трябва да внимават в бъдеще.
Изборите минаха
Най-хубавото на изборите за Европейски парламент е, че вече са в историята. Предизборният период в България винаги е свързан с високи нива на невротизъм от страна на партии, активисти, симпатизанти и най-обикновени политикани. По време на предизборната кампания както обикновено не липсваха нито лични обиди, нито компромати, нито тотално оплюване на противниците. Един вестник дори издаде цяла книга, в която да оплюе бивш политик, който е свързван с партийна формация, която никога не се е борела за един и същи електорат с партията на издателя на вестника. Кому е нужно подобно действие?
В това отношение може да се поучим от опита на американците:
По време на предизборната кампания от 2008 година симпатизантка на републиканския кандидат Джон Маккейн му казва “Аз не вярвам на Обама, защото той е арабин”. На което покойният вече сенатор отговори с “Не, госпожо, той е прекрасен човек, баща и гражданин, с който по стечение на обстоятелствата имам фундаментални политически различия”. И така за нас остава да мечтаем за деня, в който няма да се хвърлят аргументи като този е “мутра” / “агент на ДС” / “хомосексуалист” и др., а ще се обсъждат само и единствено политически идеи.
Лошото
Денят на македонския “език”
Пети май бе обявен за ден на македонския език от премиера на страната Зоран Заев, което е във фундаментален разрез с представите на България за добросъседство. По простата причина, че българската позиция винаги е била, че македонската книжовна норма не е отделен език, а западнобългарски диалект. Въпреки добрите неща, които Заев направи за стопляне на отношенията между двете държави, тази му постъпка е израз на упорит македонизъм.
Скандалът с турския посланик
При откриването на нов завод за автомобилни части в Кърджали турският посланик Хасан Улусой призова за “по-ефективно изучаване на турски език в училищата в България”. И управляващи, и опозиция побързаха да разберат “по-ефективно” като “задължително” и спретнаха дипломатически скандал. Задължителното изучаване на езика на чужда държава, разбира се, е пълен нонсенс и не трябва да става и дума за подобно нещо. Но изучаването на езиците на съседните държави, било то по-ефективно или не, всъщност е едно голямо предимство. В това отношение посланикът е прав, че то би допринесло за задълбочаване на икономическите връзки между България и Турция.
През Средновековието центърът на света е бил много близо до българските граници - в Константинопол (днешен Истанбул). И в онези времена на срещите при източноримския василевс западните държави са пращали посланиците си с преводачи, докато българските представители винаги са говорели свободно на гръцки без чужда помощ. В 21 век може да се вземе пример от предците ни от Първата и Втората българска държава и да учим езиците на съседите си - и турски, и гръцки само биха били от полза.
Машините за гласуване и неотчетените преференции
На изминалите избори българският данъкоплатец плати 7,5 милиона лева без ДДС за наема на 3000 машини за гласуване. Оставяме настрана, че е по-скъпо машините да се наемат вместо да се закупят. Но какъв беше смисълът изобщо да ги има, при условие, че в много от секционните избирателни комисии ги мързеше да броят преференциите на кандидатите? Стигаше се до парадокси, при които няколко кандидати за евродепутати според преброителите дори не бяха гласували за себе си, защото в съответните секции имаха 0 гласа. Явно все още важи тоталитарната максима, че не е важно кой как гласува, а кой брои гласовете.
Вандализъм в Магурата
Поредните недоучили и недомислили български тийнейджъри се проявиха - този път обект на вандализъм стана залата с праисторически рисунки от 4 - 5 хилядолетие пр. Хр. в пещера “Магурата”. Нямам намерение да цитирам надписите и да правя авторите им по-известни, защото не го заслужават. Че има проблем в образователната система в България всекиму е ясно. От цялата история трябва да си вземем поуката, че има нужда от по-строг контрол в пещерата, защото към момента персоналът или явно е недостатъчен, или немотивиран, за да възпрепятства отделянето на туристи от групата и драскането по скалите.
Фермер прегази крадец с 14 присъди в Болярино
13 май се оказа фатален за редицивиста с 14 присъди Петър Гаджанов, който заедно с двама други съучастници влязъл с взлом през нощта в имота на кипърския фермер Димитрис Пирилис. Последният забелязал апашите и ги подгонил с джипа си. Впоследствие прегазил Гаджанов, като към момента все още се смята, че е било умишлено. В случая битовата ромска престъпност води до тежък морален казус - от една страна е престъпление да се влезе с взлом в чужд имот и да се краде, от друга страна никой няма право да отнема живот, ако собственият не е бил под заплаха. Още по-сложно става като се вземе предвид, че една от 14-те присъди е точно заради кражба в същия имот. Фермерът е имал желание да развива стопанството си на спокойствие и е бил доведен до отчаяние от постоянните кражби и невъзможността на полицията да възстанови каквото и да е от откраднатото. А ако бъде осъден за убийство, ситуацията му ще се утежни още повече, въпреки че той е най-голямата жертва в случая.
Лимитите при химиотерапията
Стотици онкоболни пациенти останаха без химиотерапия в края на месеца заради въведени “от днес за утре” лимити. Тепърва трябва да се изясни дали вината е на НЗОК или на конкретните болници, но подозрението е нормално винаги да падне върху първите.
Скандалът с обезщетенията за жертвите от Своге
Още един тежък морален казус във втората половина на месеца изникна с обезщетенията на близките на жертвите при катастрофата край Своге. Застрахователят първоначално им изплати само по 10 лева и отказваше да даде по-големи суми под претекст, че превозвачът не е спазил правилата, при които застраховката важи. Вследствие на обществения натиск застрахователят преведе далеч по-сериозни пари на всеки от близките. Тепърва ще се разбере кой е прав и кой крив - дали превозвачът или застрахователят. Във всички случаи този спор е гавра и с паметта на жертвите, и с мъката на близките им.
Завишени субсидии за партиите
Слави Трифонов бе източник на 2 големи новини през май. Първата беше, че след 19 години шоуто му слиза от екран, при това доброволно. Независимо дали го харесвате или не и дали ще ви липсва, втората новина определено беше в полза на всеки български данъкоплатец - според изчисленията на Слави и екипа му партиите са се наслаждавали не на субсидии от 11 лева на глас, както е по закон, а на 13,23 лева. “Бонусът” се получил благодарение на дупка в закона, според която към реалните гласове за всяка партия се прибавяли и тези за партиите под 1%, за независимите кандидати и за опцията “Не подкрепям никого”. Прокуратурата потвърди, че изчислението е вярно, а партиите си посипаха главите с пепел и приеха бързи поправки в закона. Дори бе иницииран по-сериозен дебат дали наистина партиините субсидии да бъдат намалени до 1 лев на глас.
Опасни вещества на територията на Химко-Враца
В Българския северозапад станахме свидетели на нов вид руска рулетка. Оказа се, че повече от 20 години на територията на фалиралия “Химко” - Враца са били съхранявани 110 тона серовъглерод. При изтичане на някоя от цистерните според експертите е можело да възникне взрив, който да унищожи половината град. Още по-утежняващо обстоятелство е, че фирмата-собственик принадлежи на депутат от ГЕРБ. В бъдеще ще бъде още по-трудно на управляващата партия да убеждава врачани, че се грижи “за народа”.
ДДС за конкурентите на Български пощи
Парламентът прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, според който всички конкурентни на Български пощи ще трябва да плащат ДДС, при това със задна дата. Мярката явно цели да посъживи държавната фирма, която към 2017 година се е срутила до пазарен дял от 13%. Лошото е, че законът не просто е в ущърб на конкуренцията, но удря по нея дори за вече минали периоди.
Нелепото
Свлачището на новия път във Варна
В средата на месеца общинската управа във Варна пусна предсрочно струващият 110 милиона лева булевард “Васил Левски”. Разбира се, предвид предстоящите към онзи момент избори в откриването участваше и премиерът Бойко Борисов. Дни по-късно при първия дъжд част от булеварда се срути. След още 2 дни последва и ново свлачище. Оправданието на местната власт се оказаха незаконни постройки в ромския квартал “Максуда”, които се намирали в близост до булеварда, затова бе наредено надлежното им събаряне.
Катастрофата с кон на магистрала Тракия
В края на месеца се случи поредната катастрофа на магистрала Тракия, за щастие без жертви. Този път причината беше изскочил кон на пътя. Какво търси кон на магистралата е загадка, която едва ли ще успеем да разрешим.
Полицаи раниха 3 деца с граната
На 31 май на стадион “Луй Айер” в Силистра органите на МВР проведоха демонстрация пред деца под наслов “Ваканция, здравей! Да играем безопасно!”. За съжаление, от играчка стана плачка - полицаите взривиха граната, от чиято осколка 3 деца получиха изгаряния. Работа на полицията е да изясни дали гранатата не трябваше да бъде хвърлена в другата посока, където няма публика. Или просто дали трябва да се мятат гранати в присъствието на деца. Във всички случаи, нелепите ситуации с участието на българската полиция тази година стават рецидив - в предишния месечен обзор може да си припомните за полицаите, които се самообгазиха на протест.
Отлагането на тол-таксите с 3 месеца
Реалното функциониране на тол-системата по българските пътища няма да започне по-рано от ноември месец. Причината: Държавата е неспособна да определи цените на километър без да срещне недоволството главно на превозвачите.