В Европа има Европейски съюз, а в Африка - Африкански. Последният е основан от либийския диктатор с трагична съдба Муамар Кадафи през 2002 г., а днес е ръководен от египетският президент Абдел Фатах Сиси. Съюзът обединява 55 африкански държави. Наскоро бе суспендирано членството на Судан. Каква е причината?
През април тази година Судан бе поредната държава, след Либия, Тунис, Египет, Зимбабве, Ангола и Буркина Фасо, свалила своя дългогодишен диктатор. Протестите бяха предвождани от интелектуалци, но решителната роля за свалянето на Омар ал Башир (чиято власт продължи 30 години) изиграха военните. При подобни промени, а именно от диктатура към демокрация и реформи, сценариите са различни.
Държавите, в които реформаторите надделяват, преходът е бърз, но в Судан засега процесите се движат по най-бавния и болезнен начин. Властта е в ръцете на военните и поставянето на условия за реформи от граждански обединения става трудно. Първоначално договореното с генералите, от гражданския Алианс за свобода и промяна чрез избори, се оказа "вятър работа". Разногласията бяха фундаментални и военните едностранно обявиха избори след девет месеца. А Алиансът бе договорил преходен период от три години. Подозрението е, че старата гвардия бърза да се окопае в новата власт, както и, че се цели защита на статуквото, вместо подкрепа за повече демокрация. Недоверието на хората с пагони към цивилните бе ярко демонстрирано. Последваха нови граждански протести, които бяха брутално смазани. Суданските сили за сигурност откриха огън по демонстрантите в столицата Хартум на З-ти този месец. Протестният лагер бе насилствено отстранен, а загиналите са десетки. Засега!
Африканския съюз (АС) веднага реагира и суспендира членството на Судан. Организацията призовава за бързо връщане към договорения преходен календар и за сдържаност от страна на военните. Зачитането на гражданските и политическите права на суданските граждани бе изтъкнато като първостепенно по важност. ЕС и международната общност също подкрепиха действията на АС и настояха за връщане на масата за преговори.
Военните в Судан очевидно пазят собствените си интереси и буквално себе си, защото се страхуват от предстоящи реформи и съдебни процеси. Мнозина от тях са участвали в продължилите с години размирици в провинция Дарфур, където престъпленията са лесно доказуеми. Още повече, че АС бе пратила умиротворяващи военни контингенти, които са потенциални свидетели. Друг аспект на притесненията са широките прерогативи и привилегии, които въоръжените сили имат и това, че генералите не желаят да бъдат подложени на цивилен надзор.
Друг аспект на неприятностите в Судан са затрудненията в икономика. Те също се дължат, до голяма степен, на раздутите нужди на войската и службите за сигурност. Очакваното бъдещо престуктуриране от едно цивилно управление би било неизбежно. В своето упорство да не предават властта, генералите търсят и разчитат на подкрепа от съюзниците си извън страната. Судан е незаменима част от коалицията, водена от Саудитска Арабия в Йемен. Там конфликтът продължава десетилетия, а общият враг са подържаните от Иран хуси.
Бихме могли да търсим причината за недоверието между цивилни и военни в нестихващите с месеци протести. Участниците не желаят да се върнат към нормалното си всекидневие и изглежда градят фалшиво чувство за влияние. Безизходицата бе породена от: различните мнения, на заинтересованите страни, относно състава на парламента; от продължителността на прехода, както и от ръководството на Преходния военен съвет. Генералите смятат, че са направили значителни компромиси, а лидерите на гражданите мислят обратното. Тук натискът от страна на АС и международната общност може да помогне за сближаване и смегчаване на позициите. За съжаление, никой не може да предположи колко време ще отнеме този процес и дали няма да има още жертви. Липсват гаранции за еднопосочността на движението към демокрация. Такива можеше да бъдат дадени само ако някоя от страните има желание за това, разчитайки на значително превъзходство. Но реалистичното в случая със Судан е въпрос на стратегически избор и как най-добре да се защитят интересите на военните. Ролята на АС може и трябва да се окаже значителна в посока на мирното развитие в тази, често разкъсвана от вътрешни конфликти, държава.