Морзов код и дистанционна комуникация

Първото съобщение с морзов код е изпратено на 24 май 1844 г., от сградата на Върховния съд във Вашингтон до гарата в Балтимор. Съобщението, предоставено чрез точки и тирета, е цитат от Библията: “Ето какво стори Бог!”. Това е първият метод за изпращане на информация чрез използването на предавател и приемник, поставяйки началото на мигновената комуникация през големи пространства. В днешно време се приема за даденост връзката между отдалечени места, но тази реалност не винаги е съществувала. Един поглед назад може да разкрие много за историята на дистанционната комуникация.

През 1832 г. Самюел Ф.Б. Морз, американски изобретател и художник, изобретява електромагнитния пишещ телеграф (Апарат на Морз). Отнема му още шест години да унифицира код за комуникация чрез телеграфни жици. През 1843 г., получава спонсориране от Американския конгрес на стойност 30 000 долара, с цел да се опънат телеграфни жици между столицата Вашингтон и града Балтимор. Когато жичната връзка е била завършена, Морз прави публична демонстрация на комуникация на дълги разстояния.

Самюел Морз не е бил единственият учен, разработващ подобна технология, но неговият метод е този, който оцелява през вековете. Жиците, магнитите и ключовете, използвани при първата демонстрация на комуникация чрез телеграф, се използват в бъдеще за разработването на клавиатурите на мобилни телефони, а по-късно и на екраните на смартфони. Морзовият код или азбука също е важна част от телеграфната комуникация.

Морзовият код е начин за предаване на буквите от азбуката чрез манипулатор (ключ), с помощта на дълги и къси сигнали, условно наречени "тире" и "точка". В днешно време е доказано, че съотношението между сигнал и шум, което е  3/1, човешкото ухо може най-добре да възприеме предаваната информация. Това обяснява широкото разпространение на Морзовия код, в миналото, използван по летища и затвори. За единица време се приема продължителността на късия сигнал (точка), а дългият сигнал (тире) – за три единици време. Между отделните думи се използват седем единици време.

В наши дни повечето кодирани съобщения се предават само като цифри и е общоприето да се използва т. нар. “съкратен цифров морзов код”. По този начин се пести време и се увеличава скоростта на предаване на информация. Задължителното, при използването на този код, е предварително договорена последователност от знаци, която се предава по стандартната Морзова азбука и обозначава началото и края на съобщението. Най-известният пример за използване на Морзовия код, е сигналът SOS (… --- …), който е интернационално приет. Той е забранен да се използва, освен ако няма неминуема опасност за живота на хора и се предава без пауза между буквите, а слято, като една дълга буква.

При радиотелефонни съобщения хората ползват Международната радиотелефонна азбука. Този код е известен като Фонетичната азбука на НАТО и представлява система за буквуване на думи или съобщения, използващи латинската азбука (при този метод се произнасят отделни букви чрез цели думи, започващи с дадената буква при гласово общуване). Първоначално възниква като сигнален код за комуникация между кораби, но в днешно време е официална система за много международни организации като ИКАО (Международна организация за гражданска авиация) и НАТО (Организация на Северноатлантическия договор). В България е прието и използването на българските съответствия на Морзовата азбука, при случаи на вътрешни комуникации.

Морзовата азбука използва прости сигнали, което я прави идеална за комуникация при корабите чрез светлина. Също така тя се използва при хора, които са загубили способността да говорят или комуникират по друг начин освен с очите си. Осъществява се чрез мигане.

Въпреки че са минали повече от 175 години от първото съобщение с Морзов код, азбуката, създадена от Самюел Морз, все още е в употреба. Това е изумително, като се има предвид огромния технологичния напредък. Понякога, като изключим пощенските гълъби, най-простите начини за пренос на данни и комуникация се оказват най-добри.