...във Франция. Дебатът е мащабна операция и демонстрация на демокрация в развитие. Следствие от протестите на "жълтите жилетки", които напоследък все повече губят подкрепа. Обиколките на Макрон бяха полезни за проясняване на картината, но още по-голяма полза донесе официалният уебсайт, с 34 отворени за отговор въпроси. Подходът е исторически! 47 милиона регистрирани! Националното участие бе осигурено. Но дали анализът на резултатите ще легитимира политиката на Макрон или исканията на "жълтите жилетки"? И в крайна сметка, дали би отразил волята на всички граждани?
Анализът е сложен въпрос. Фалшиви отговори, липсващи реакции, пристрастия на участници върху теми, като да речем: максимална скорост от 80 км/час; евтаназия на животни и т.н. Подобни примери биха могли да породят желание да се оспори самият принцип на въпросника. И как отговорите да бъдат представени в проценти? Да се отхвърлят ли тези, на които не е отговорено? Само 9 от 600 отговарят на всички въпроси, което създава предпоставка за различни политически интерпретации. Впрочем задължителни за една демокрация. Така въпросът: кой решава, остава отворен. Дали това е мнозинството или критичните, несигурните и гневните?
Последните атакуват, считаната от тях за неморална, представителна демокрация. Вярата в местните избраници (кметове) е далеч по-голяма от доверието в далечните депутати. Обаче при отговорите, дали ролята в управлението на синдикати и сдружения да бъде засилена, се наблюдава почти изравнено поляризиране. Нюансът е, че към аполитичните асоциации отношението е по-скоро положително, а негативното е в посока на оцветените в червено синдикати. Ненавистта към политиците е явна и силно мотивирана от пропастта между олигарсите и обикновените граждани. Огромен процент хората смятат, че не е добре да се натрупват мандати. Лошо е и отсъствието от пленарна зала. Иска се и намаляване на броя на избраниците. Което включва и общинските съветници, които нямат голяма власт. Така представената картина на желанията на французите едва ли е по различна от нашенската.
Как обаче да се осъществи по-задълбочена връзка между гражданите и избраните представители. Една трета са за задължително гласуване. От избраните се изисква: висок морал, следване на ангажиментите, прозрачност, вслушване в гражданските щения. Разбира се, кандидатите не трябва да имат криминално досие и да са склонни към намаляване на привилегиите им. Има желание за улесняване на изборния процес - електронно гласуване през уебсайтове. Референдумите, като следствие на политическа и гражданска инициатива, са също сред предпочитанията, както и реализация на идеята за граждански събрания с участници, посочени на случаен принцип. Претенциите на "жълтите жилетки" (за референдуми, които да приемат и да отменят закони, да изменят конституцията, да уволняват членове на институции, да ратифицират и денонсират държавни договори, да отменят приети закони преди влизането им в сила и т.н.), не се радват на подкрепа. Директната демокрация не се приема за решение-чудо, което рязко да подобри политическия пейзаж, социалните отношения и други сфери на живота.
Отбелязва се засилване на популисткият и морализиращ тон в отговорите. Това измерение засяга въпросите, свързани с гражданството, ценностите и имиграцията. Така се стига до идеята за нелиберална демокрация. Срещат се изисквания за повече усилия в сферата на образованието, "край на разпуснатостта", военна и гражданска служба и дори клетва за вярност към републиката, по-специално за имигрантите! Гражданската ангажираност се свързва често с гражданската принуда. Мненията, свързани със секуларизма и имиграцията са по-категорични и споделени. Държавата трябва да остане настрана от религиите, а образованието е посочено като най-доброто средство, което осигурява толерантността. Все по-открита е критиката към исляма и се осъжда носенето на религиозни символи в публичното пространство. В това отношение се настоява се за по-голяма твърдост на институциите и службите. Същото важи и за имиграцията. Познатото и у нас: бежанците, бягащи от конфликти да се допускат, но не и тези по икономически причини. Има и 20%, които твърдят, че имиграцията трябва да бъде напълно спряна, защото я считат за прекомерна. 42% отговарят положително на въпрос, дали да се въведат имиграционни квоти и само малцина са за посрещане и подкрепа на имигранти.
Основното недоволство не предлага решения, както е видно в случая с противоречивото изискване за намаляване броя на избраниците и търсене на по-тесен контакт между тях и гражданите. Въпреки това, "Ле Гранд дебат" може да се окаже опасен за правителството, но методологията е решаващата за извличането на сериозни изводи. Тълкуването е важно, защото гарантираното участие на най-ангажираните и радикални граждани може да даде изкривена картина на очакванията.