Има нещо изконно сгрешено в безспорно отчетения през последните седмици факт, че най-добрите предложения за законови промени на изпълнителната власт или на народните представители, идват като шега, като опит за заяждане с политическите опоненти. Развихрилият се след европейските избори на 26 май плам за въвеждане на смели и алтернативни нормативни рамки е похвален, съмнение обаче предизвикват мотивите.
Нека погледнем хронологично.
Дни след вота депутатът от ДПС Делян Пеевски се появи в парламента след дълго отсъствие (по правилно е да кажем, че по време на този мандат Пеевски няма присъствие). За изненада на всички репортери, а и негови колеги, ключовият ДПС депутат не просто заяви, че ще се откаже от мястото си в европейския парламент, но дори има идея за законови промени, касаещи данъчната политика. По-конкретно – намаляване на данък добавена стойност за хляба, лекарствата и книгите. Незабавно обвинен в популизъм, всъщност Пеевски и колегата му Йордан Цонев поставят логични въпроси, свързани с ДДС. В много европейски държави има диференцирана ставка за данък добавена стойност за конкретни продукти или сектори. Лекарствата например са обложени с между 7 и 14% ДДС в страни като Германия, Италия, Франция. Аргумент в подкрепя на намаляването на данъка, а оттам и допълнителната тежест върху потребителите, е и недалновидното разходване на приходите от данъци. В този дух е напълно логично да бъде поставен въпроса дали ДДС трябва да остане на ставка от 20% или да бъде намален. За съжаление този дебат няма да се осъществи, тъй като самото предложение идва в шеговито-закачлив тон. Почти като заяждане с политически опонент,
Последва и реакцията от страна на управляващата партия ГЕРБ.
Премиерът Бойко Борисов лично лансира предложението на правителството партийната субсидия да бъде намалена на 1 лева за получен действителен глас. Отново логично и защитимо с аргументи предложение. От години съществува проблем със субсидиите, които родните политически формации получават. Наградата от 11 лв. на година за всеки получен действителен глас на парламентарните избори предизвиква обществено недоволство от години, дори се проведе референдум, който потвърди желанието на мнозинството субсидията да бъде намалена. Нещо повече, аргументите не са само популистки. Партиите се отнасят пренебрежително към задължението си да отчитат разходи. Отчетите им пред Сметната палата са всичко друго, но не и подробни. Същевременно формациите успяват и да спестят голяма част от получената субсидия, като държат милиони левове на спестовни влогове в банки. Заплахите, че останали без пряко субсидиране от държавата, партиите изведнъж ще станат лесна плячка за олигарсите може да направи впечатление само на хора, които нямат никакъв поглед над политическия живот в страната. Същевременно ограничаването на субсидията може да накара политическите субекти да се обърнат по-активно към членската си маса за финансиране, тъй като това е напълно естествен процес.
И пак, въпреки, че въпросът с партийните субсидии е сериозен и изисква качествен дебат, на такъв не станахме и няма да станем свидетели, защото мотивите за повдигането му не са сериозни. Наблюдаваме едно непрестанно надцакване и опит за поставяне на противника в неудобно положение.
За да стигнем до последното предложение, отново на Делян Пеевски, което включва цялостно премахване на държавната субсидия за партиите и преминаването към американски тип на финансиране чрез открито донорство.
За пореден път – изключително резонен дебат. След като бизнеса така или иначе играе толкова съществена роля в българската политическа цена, не е ли по-логично той да бъде стимулиран към открито донорство, вместо към задкулисно финансиране? Опасността политическите субекти да бъдат на пряко подчинение към представители на бизнеса ще намалее, ако източниците на финансиране за осветлени и диверсифицирани. И тук – дискусия няма да има, защото предложението е пореден опит за надцакване.
Оказва се обаче, че докато политическия ни елит търси закачката и заяждането, се излъчват далеч по-качествени политики или поне идеи за дискутирането на такива, отколкото при стерилната среда на уж сериозната българска политика. Можем само да се надяваме, че ще продължат това своеобразно съревнование. Току виж ползата е за всички ни.